Открийте разликите между Берлускони и Борисов

За приликите в рейтинга на българския премиер Борисов и неговия италиански колега Берлускони, както и за някои различия в обществения климат на двете държави, анализа Дойче Веле.

БГНЕС

Открийте разликите между Берлускони и Борисов

12:03 | 18 октомври 2009 59 697 БГНЕС

Берлускони дойде в България по покана на премиера Борисов. Предишния път италианският министър-председател посети София заради своя приятел и колега Сакскобургготски. И тогава, както и сега, поведе много журналисти със себе си в чужбина, по-скоро за да решава вътрешни проблеми с тях. Предишната визита роди понятието „български декрет”: Берлускони разкритикува в София трима популярни журналисти от телевизия РАИ, които по-късно бяха уволнени. Прегрешението? Критики към него.
Десетки хиляди италианци, сред които журналисти и защитници на медиите, протестираха в Рим само преди седмица срещу италианския премиер, който „потискал свободата на словото”, предаде тогава АП. Според организаторите 350 хиляди са излезли на улицата, според властите – 60 хиляди. Протестиращите се обявиха срещу конфликта на интереси в медиите - Берлускони притежава три частни тв канала, опитва се да контролира държавните телевизии и води дела срешу La Repubblica, L'Unita, срещу френски и испански вестници, позволили си да обсъждат скандалите в личния му живот. „Призовахме министър-председателя да спре с обвиненията срещу журналистите и да каже истината”, заяви на протеста в Рим Франко Сиди, ген. секретар на Съюза на италианските журналисти. Берлускони нарече протеста „фарс”.
Между двете държави има стари симпатии. Е, поне от българска страна. Датират още от времето на Вито Позитано, виценконсул в София от 1876 г. По време на Руско-турската война при приближаването на отряда на ген. Гурко Позитано, заедно с вицеконсулите на Франция и Австро-Унгария, отказал да напусне града и така предотвратил опожаряването му. След изтеглянето на османските части от София организирал въоръжени отряди срещу мародерите и пожарни команди за потушаване на избухналите пожари. Днес той е почетен с улица и паметник в София.
В наши дни много от магазините по централната търговска улица „Граф Игнатиев” носят звучни италиански имена: Ботичели, Бруни и прочее, и предлагат турски обувки „под прикритие”, защото италианското продава. То е символ на елегантност и добър вкус. В България се роят пастариите, пицариите, остериите с емблематични имена: О, соле мио, Долче вита, Мама миа и т.н., които с няколко изключения предлагат разварена паста и побългарена пица. Но независимо от това, италианско означава вкусно, весело и елегантно – завинаги. Освен любовта към храната, виното и футбола, двата народа споделят и култа към мачото. А какъв по-ярък пример за това от дуета Берлускони – Борисов. „Мисля, че италианците се припознават в мен. Аз съм един от тях. Бях беден. Интересуват ме нещата, които интересуват и тях. Обичам футбола. Усмихвам се. Обичам другите, а най-много красивите жени", казва Берлускони за себе си.
Днес италианският премиер е със свален имунитет. Но пък рейтингът му е висок. „В момента имам 68,5% подкрепа сред италианците и моля Бойко Борисов да не преминава този ръст, за да не ми е конкурент”, предупреди шеговито Силвио Берлускони. Късно е. Българският премиер още в края на август бе подкрепян от 71% от българите, а според друго проучване 73% вярваха, че ще обуздае престъпността в страната.
„Сигурен съм, че премиерът Бойко Борисов има силни мъжки рамене, на които да изнесе всички трудности, които предстоят пред правителството”, каза още Берлускони по време на софийската си визита. Той е първият чужд правителствен ръководител, посетил България след избора на новия кабинет. Като пожела на своя колега успех в „модернизацията на страната”, италианският премиер декларира, че е неин адвокат пред ЕС. Много точна дума, защото България е във вечно нарушение на правилата на съюза.
Дебатът за свободата на словото в Италия се ожесточи и стигна до Европейския парламент. Борисов не задушава пресата в България. Не му се налага. Медиите сами му се слагат.
„Въпреки заплашителната си физика често може да бъде видян да потупва журналисти по рамото и да им говори на първо име или с прякори, като приема провокативни забележки и шегички с усмивка и чувство за хумор”, писа миналия месец за Бойко Борисов „Дейли телеграф”. Бившият кмет на София и сегашен премиер е цар на българските медии. Той е нон-стоп в ефир. Това му носи критики, че пренебрегва задълженията си в името на имиджа, но гласовете на неговите опоненти са много слаби. Цели медийни групировки, традиционно критични към властта, безкритично го подкрепят.
Макар и опасни като тенденция, PR акциите на Борисов не са най-големият проблем на българските медии. Сред тях е монополът на едно политическо движение, което с размах пазарува вестници и телевизии като фолк-певица, женена за футболист по бутиците на „Витошка”. То прави предложения, на които собствениците на медии в България – във време на криза – очвидно трудно могат да откажат.
Държавните медии традиционно са на командно дишане от властта, а изключенията се дължат на професионалната доблест на отделни журналисти. Напоследък е модно да не бъдат сплашвани – като в тоталитарните времена, а пренасочвани към водещи на развлекателни формати и тотално обезвреждани. Проблем е и това, че от далечните 1996-1997 г. и протестите срещу Виденов българските журналисти не намериха нито един повод за колективно възмущение, а целият публичен дебат е преместен в интернет. Като влезеш в сайта на Българския журналистически съюз, вместо за опасните тенденции в българския печат и електронни медии, можеш да прочетеш за проблемите в гръцките такива. А регулаторният орган СЕМ вместо да се самосезира по редица възмутителни казуси, „глоби” Мадона за обръщението й на английски език към българските й фенове в ефира. Пълна буфонада. Впрочем, за понятието отново трябва да благодарим на италианците.