Общото събрание на ООН започна с призива на Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун за прекратяване на кръвопролитията в Сирия, което бе определено като "бедствие", което заплашва световния мир.  

Българският държавен глава говори в първия ден на Общите дебати, което се случва за първи път, предаде бТВ.  Те бяха открити от президента на Бразилия. Дилма Русеф. След нея пред „Зеления мрамор” застана американският президент Барак Обама, чиято реч започна с емоционален разказ за посланик Крис Стивънс, загинал преди 2 седмици при вълненията в Бенгази.

Росен Плевнелиев застана пред Общото събрание осми. Още в началото той осъди тероризма, припомняйки атентата в Бургас.

„От тази висока трибуна в Ню Йорк, само на няколко километра от мемориала за 11 септември, искам още веднъж да осъдя това ужасно престъпление. Моята страна няма да пести усилия, за да въздаде справедливост за извършителите и техните ръководители”, каза Плевнелиев.

В обръщението си президентът заяви, че няма кауза, която да оправдава убиването на невинни хора и отново посочи, че способността да бъде въздадена справедливост е ключова за противодействие на международния тероризъм.

"За съжаление няма държава или общност, които да са застраховани срещу терористични атаки. Само преди няколко седмици в София отдадохме почит на загиналите петима израелски и един български гражданин, загинали при атентата на летище Сарафово", каза Плевнелиев.

По отношение на случващото се в Сирия, българският президент се нареди сред световните лидери, за които режима на Асад е загубил всякаква легитимност и обвини Дамаск в нарушения на международното право.
„България осъжда тези груби нарушения на основните принципи на Обединените нации и на международните хуманитарни закони. Ние призоваваме извършителите да понесат своята пълна отговорност, включително и изправянето им пред Международния наказателен съд”, каза президентът.

Той изрази категоричната подкрепа на страната ни за мирните инициативи на ООН и предложенията на специалните представители на световната организация Кофи Анан и Лакдар Брахими за прекратяване на насилието в Сирия.
Според българския президент, незабавното спиране на кръвопролитието трябва да бъде последвано от период на преход в Сирия и създаването на правителство, което да представлява всички общности в страната. По този начин ще бъдат гарантирани правата на гражданите, независимо от религиозната и етническата им принадлежност.

В обръщението си президентът отбеляза очакването на международната общност за подновяване на усилията за намирането на трайно и взаимно приемливо решение на Близкоизточния мирен процес. "България се надява скоро да бъдат подновени преките преговори между Израел и Палестинската автономия, които да отговорят на легитимните интереси и на двете страни и да доведат до постигането на общо споразумение", заяви Плевнелиев, предаде БГНЕС.

Президентът се обяви също така за повече усилия на международната общност по въпросите на разоръжаването и неразпространението на оръжия за масово унищожение. Плевнелиев призова Иран да окаже пълно съдействие на Международната агенция за атомна енергия по отношение на ядрената си програма и за спазване на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН.

Плевнелиев официално обяви желанието на страната ни да намери място в Съвета за човешки права в периода 2019-2021 година.
„Ярка илюстрация за традиционната толерантност в българското общество е гледката в центъра на нашата столица, където има 4 храма от различни религии – джамия, синагога, католическа и православна църква. Всички те живеят в мир, оградени от археологически паметници на няколко антични цивилизации”, каза държавният глава.

В края на речта си, българският държавен глава заяви, че страната ни подкрепя кандидатурата на Ирина Бокова за втори мандат начело на ЮНЕСКО.

Държавният глава се срещна по-рано и със съветника по сигурността на Барак Обама - Джон Бренън. Бренът е дал  висока оценка на работа на службите у нас след атентата в Бургас.