Останки от хамам показват в двора на Етнографския музей в Пловдив

Находката е от османския период 15-18 век и е най-новото откритие

Останки от хамам показват в двора на Етнографския музей в Пловдив

Находката е от османския период 15-18 век и е най-новото откритие

09:11 | 26 февруари 2020 | Редактор : Лилия Чалева 1 1076

В Регионалния етнографски музей - Пловдив днес ще бъдат официално открити експонираните структури от хамама в двора на къща Куюмджиоглу. Най-новото откритие в двора на Регионалния етнографски музей /РЕМ/ - Пловдив е хамам от османския период (XVI - началото на XVIII век). Той беше разкрит при фасадната реставрация на сградата през 2017 г., когато са разкрити нетипични за градежа на възрожденската сграда зидарии и слоеве мазилки, каза пред БТА Ангел Янков, директор на РЕМ Пловдив.

Археологическото и архитектурното проучване констатираха останки от структури на съществувал стар хамам от османския период (XVI в. - началото на XVIII век). На място са идентифицирани три помещения от хамама, разположени последователно едно след друго. По време на изграждане на къщата на Аргир Куюмджиоглу през 1847 г. сградата на хамама е била вече полуразрушена. Стените на две от тях /първото и второто/ са били интегрирани в градежа на бъдещата сграда, а пространствата им - функционално свързани с плана на къщата. Основното банско помещение /третото/ е било разрушено от новия строеж, като южната и западната стени са били премахнати.

Разкритите и експонирани останки представят характера на градежа, а частично съхранените оригинални мазилки от вътрешността на хамама са интегрирани в общото консервационно решение. По думите на доц. Янков при предишната реставрация на музея през 1961 г. останките от хамама са били замазани.

"Ние обаче решихме да ги експонираме, защото това е още един плюс за мястото, за времето, за историята на Пловдив. Хамам е близкоизточна баня, тип парна баня или сауна с вода. Широко използвано в нашите земи по време на османския период. Откритите останки от хамам в двора на Етнографския музей се намират в северната част на музея. Всъщност пристройка към основната къща ляга върху останките от хамама. Експонирали сме основното помещение, като сме възстановили две от стените и мраморно казанче. В стените се виждат въздуховодите - тръбите, по които е идвала парата. В едно от служебните помещения на днешния музей се вижда откъде са прониквали лъчите на слънцето, там е било второто помещение на хамама за масаж, а в трето помещение днес е подредена част от експозицията на РЕМ Пловдив в раздел Селско стопанство", разказа историкът.

"Помещенията са запазени и сега се получава така, че имаме експозиция в експозицията, и, за съжаление, не можем да покажем другите две помещения. Не знаем от кое точно време е хамама и кой собственик го е изградил. Преди Куюмджиоглу Константин Моравенов описва пет собственика на къщата. Ние виждахме, че едно от помещенията долу в музея е цялото опушено, така че сега смятаме, че от там се е загрявала банята. Предполагаме, че е имало голям казан, който е загрявал вода, още повече, че има и тунел дълъг 15 метра и смятаме, че от там е изтичала водата в подножието на тепето", обясни директорът на РЕМ Пловдив.

"Възстановили сме две от стените на хамама и оригиналното мраморно казанче, в което е стояла вода. Това са истинските структури, експонирали сме дори и оригиналния цвят на банята. Къщата на Коюмджиоглу е построена и върху част от останките на старата крепостна стена. Знаем, че на Трихълмието е съществувал живот от преди хиляди години, тук структурите са една върху друга", разказа Ангел Янков. Например, в двора на музея, където и да копнем намираме керамика от късна античност, средновековие, османски период. Това е насип, изкуствено заравнена площ. Тук свършва Небет тепе, а само на няколко метра е църквата "Свети Константин и Елена", където започва Джамбаз тепе. Пловдив е пласт върху пласт, и както казват изследователите животът тук никога не е спирал. За нас откритието е важно, то не е под земята, а в стената, каза директорът на РЕМ Пловдив. Чрез експонирането на двете стени и казанчето от някогашната баня се оформи различно едно кътче в двора на РЕМ Пловдив. Смятаме, че това е хубаво да се види, да се знае най-малкото, защото е памет за нашия град, допълни Янков. В заключение директорът на Етнографския музей Ангел Янков, каза че се обмисля в бъдеще останките и целия хамам да бъдат показани чрез съвременните средства на добавена реалност.

ИЗБРАНО