Обявяват Братската могила в Пловдив за паметник на културата

Монументът е изграден по проект на скулптора проф. Любомир Далчев и архитекта Любомир Шинков

Снимка: Visit Plovdiv

Обявяват Братската могила в Пловдив за паметник на културата

Монументът е изграден по проект на скулптора проф. Любомир Далчев и архитекта Любомир Шинков

09:55 | 3 юни 2024 | Редактор : Лилия Чалева 0 1353 Снимка: Visit Plovdiv

Братската могила, която периодично буни духовете в Пловдив, ще бъде обявена за паметник на културата. Съдбата й, подобно на монумента на Альоша, е повод за дискусии, но досега категорично решение няма. Представители на Националния институт за недвижимо културно наследство вече са извършили оглед на мемориала като стъпка за предоставянето му на статут на културна забележителност след предвидените от закона процедури. Това е станало в присъствието на главния архитект на "Западен" Никола Славчев, съобщи районният кмет Тони Стойчева пред "Марица".

Братската могила е изградена по проект на скулптора проф. Любомир Далчев и архитекта Любомир Шинков. Пространството пред нея е едно от популярните места за отдих и забавления, а на 24 май районната администрация организира на алеята концерт със стотици частници и зрители.

Идеята на Тони Стойчева е веднъж на месец да се провежда Ден на отворени врати на Братската могила, за да може всеки, който желае, да разгледа творбите на Любомир Далчев. От години портата на мемориала, изграден от гранитни блокове по подобие на тракийска могила, са заключени и достъп се разрешава само при поискване.

През годините на демокрацията за реставрация на Братската могила са предприемани няколко опита, но засега безуспешно. В средата на 90-те проф. Далчев, който още по времето на социализма емигрира в САЩ, е изпратил писмо до кмета на община Пловдив (тогава Спас Гърневски) с апел градската управа да реализира първоначалния му проект - Пантеон на незнайния воин, променен при Живковия режим. Впечатлен, Гърневски оповести пред журналисти писмото на скулптора и намерението си да задвижи проекта, но първостепенните проблеми на града не му оставиха време, а и мандатът му свърши. Проф. Далчев, починал зад океана през 2002 г., така и не дочака вратите на Братската могила да се отворят.

Здравко Димитров още като кмет на район "Западен" се бе запалил по идеята да съживи мемориала, анатемосан като комунистически. По негова инициатива бяха поканени видни скулптори, които изявиха желание да изпълнят желанието на автора. Димитър Пампулов, известен общественик, колекционер на картини, автор на три книги, сред които е и "Моят Пловдив - брулени години", беше предложил на Фондация "Пловдив 2019" Братската могила да отвори вратите си за Европейската столица на културата и да се превърне в център на монументалното изкуство като Тракийски пантеон.

За възстановяването на пантеона настояваха и арх. Любомир Шинков, и скулпторът Петър Атанасов, участвал в създаването на мемориалния комплекс, който също емигрира в САЩ през 70-те години заедно с проф. Далчев и съпругата си Ана, също скулптор. Автентичната идея на авторите е Тракийският пантеон да пресъздава героичната история на България в борбата с турското робство, епопеята на Шипка и Втората световна война, а не само партизанското движение, както са го редуцирали по тоталитарно време.

И днес творбите на проф. Далчев се съхраняват в музеите на Атина, Скопие, Монреал, Сао Паоло, Санкт Петербург. В писмото си до Община Пловдив той подробно, с графики и рисунки, е обяснил какви скулптури трябва да бъдат допълнени в криптата на Братската могила. Една от тях е "Страдаща майка" - символ на отечеството. Тя представлява седнала жена с празни ръце. Скулпторът предлагаше двете последни композиции - "Зараждане на социализма" и "Стачен пост", да се отстранят от пантеона.

За Братската могила сега се грижи Историческият музей, а Общинското предприятие "Чистота" поддържа гранита отвън и премахва графити.

Гледката вътре в пантеона обаче е отчайваща - част от скулптурите са с откъртени елементи по време на вандалските набези, преди мемориалът да бъде заключен.

ИЗБРАНО