Стволовите клетки са единствените в човешкия организъм, които могат да се превръщат в различни специализирани клетки - кръвни, нервни, сърдечносъдови, костни, мускулни и др. В медицината се използват за лечение на тежки, понякога и животозастрашаващи заболявания, както и за регенерация на увредени тъкани или структури. До този момент науката е намерила начин да изолира и използва от човешкото тяло два вида стволови клетки: хемопоетични, които образуват кръвни клетки; и мезенхимни клетки - специализирани тъканни клетки, притежаващи качеството да се намножават и диференцират. Първите се извличат от костен мозък, периферна кръв и кръв от пъпна връв и плацента, а вторите - от тъканта на пъпната връв, зъбна пулпа и мастни клетки. Когато съхраненият материал се използва за терапия на човека, от когото е извлечен, трансплантацията е автоложна. Донорските стволови клетки се прилагат при алогенна трансплантация.

Всеки бъдещ родител се изправя пред предизвикателството да планира и "застрахова" предстоящия нов живот. Всички искаме децата ни да растат здрави. Съхранението на стволови клетки от кръв и пъпна връв при раждането е още един начин да успокоим донякъде страховете си и да се окуражим, че сме направили оптималното, което зависи от нас. Останалото го градим ежеминутно. Но панацея ли са стволовите клетки срещу животозастрашаващи заболявания и можем ли да наречем съхранението им "застраховка живот"? Отговорът се простира в диапазона от "да" до категорично "не", а по средата му стои науката и съвременната медицина, която с гигантски крачки постига немислимото само допреди няколко години.

За да отговорим на въпросите на бъдещите родители, за метода и мястото на съхранение на стволови клетки, надеждността на пробите, терапевтичния периметър и юридическите предизвикателства, разговарям с административния директор на тъканна банка "Биорегенерация" - Мая Стоева.

Снимка: личен архив

Какъв е терапевтичният профил на хемопоетичните и мезенхимните стволови клетки?

Хемопоетичните стволови клетки са тези, които взимаме от кръвта от пъпна връв при раждане и те могат да се използват за лечение и терапевтично повлияване на хематологични състояния, между които и онкологични, анемии, таласемии. Важно е да се знае, че тези клетки не се делят (към днешна дата) и каквото количество извлечем от кръвта в пъпната връв и плацентата, това е и максималното количество, което може да се приложи при нужда.

Мезенхимните стволови клетки са тези, които взимаме от тъканта на пъпната връв. Те могат да се специализират в посока, която е необходима за медицината и лечението - напр. в хрущяли, чернодробни клетки, сърдечни и т.н. Тяхно специфично свойство е, че за разлика от хемопоетичните, те могат да се делят неограничено. С други думи - веднъж съхранени, при необходимост от използване, хората разполагат буквално с неограничено количество от тях.

Това са общите терапевтични насоки, но ако влезем в конкретика...?

Има утвърдени над 100 заболявания, при които стволовите клетки имат терапевтичен ефект. Напоследък се правят много изследвания в областта на автоимунните заболявания. Естествено, медицината не е математика и има състояния, при които стволовите клетки не са възможен вариант за лечение. Например, няма как при генетично увредени клетки, те да могат да се върнат на същия човек, още по-малко да се присадят на друг. Може също дадено заболяване да е в стадий, в който няма да може да се повлияе от подобна трансплантация. Много хора ме питат, дали ако съхранят стволови клетки и се разболеят, те ще им стигнат, за да се излекуват. Да се излекуват от какво обаче? Кой ще се лекува? В какъв етап от живота ще настъпи болестта? Лечението със стволови клетки е вливане на определено количество на килограм живо тегло. Статистиката показва, че както има лечение и повлияване при много диагнози, така и на много хора стволовите клетки не са помогнали. Редица фактори определят дали дадена терапия ще е успешна или не и това рядко може да се прогнозира. А и много често трансплантацията е придружаващо лечение. Основното е химиотерапия, лъчелечение и др. консервативни методи. Важно е хората да знаят, че съхранявайки стволови клетки, те си дават гаранция, че при необходимост могат да се възползват от терапия с тях. Но и това не е "магична отвара"....

Еднакъв ефект ли имат клетките, когато се взети от костен мозък на възрастен индивид и от пъпна връв?

Не, вторите са т.нар. "млади клетки". При другите съвместимостта е много по-малка при алогенните (донорските) трансплантации. По статистика, ако от мен например са взети клетки при раждането ми, съвместимостта им с някой от братята ми може да стигне до над 80%. Ако даря костен мозък като възрастен, епигенетиката е оказала своето влияние и може да е редуцирала съвместимостта до 25%.

Какви са тестовете, които се правят на хемопоетичните клетки, за да са годни за употреба?

При извличането на стволови клетки се спазват световни стандарти. За да кажем, че една проба е годна, ние търсим определена концентрация на специфични клетки на имунната система, наречени CD34+, и тя не трябва да е по-малка от 0,2х109 , за да бъде пробата в достатъчно количество за старт на лечение или за цялостна терапия. Задължително се правят и вирусологични изследвания за сифилис, СПИН и хепатит, както и микробиологични тестове. Когато клетките трябва да се приложат за алогенна трансплантация, задължително се прави и HLA типизация (тест за съвместимост на донора и реципиента).

Може ли в периода на съхранение да се промени качеството на клетките?

Може, ако не се съхраняват правилно. Другата увреда на клетките може да настъпи в периода преди замразяването, когато се транспортират и при размразяването им.

Кога се разбира дали са увредени?

Ако са увредени по време на транспорта, това може да се разбере след обработката им в лаборатория, а ако не са съхранявани правилно - когато отидат в лечебното заведение за трансплантация.

Опишете методологията, по която се работи до съхранението на пробата.

При хемопоетичните клетки: на кръвта от пъпна връв, чрез обработка със специална апаратура в стерилна среда, се осъществява сепарация, която отделя серума, червените кръвни клетки и хемопоетичните. Това, което няма да се съхранява, се изхвърля. След това се прави фракция от кръвни стволови клетки, които се замразяват след добавяне на криопротектор. Поставят се в специално изделие, което представлява сак със съвместимост 18-22мл, разделен на две - 80% и 20% от събраната проба с допълнение 5 микротестерни проби, в които има капчици със стволови клетки за тестване на съвместимост, виталност и каквито други тестови нужди имат лекарите. Разпределението на пробата в сака е важно, защото има случаи, в които е нужно да се ползва малкото количество и по този начин може да се раздели съдържанието, без да се компрометират клетките от другото отделение.

Замразяването става поетапно, а пробите се съхраняват при -190 градуса. Поставят се в допълнителна предпазна опаковка и метална касета. Накрая се прибира в големи стойки (своеобразни стелажи), на който има и други проби и се поставят в съда с течен азот за дълготрайно криосъхранение.

При мезенхимните стволови клетки взетата тъканна проба се обработва до желеобразно състояние и се поставят в специални крио-епруветки от 2мл. Съхраняват се по 5 епруветки, но и само една да има с годни клетки, не е проблем. Обработват се и се замразяват отново с криопротектор. По правило се замразяват 6 криовиалки, после една от тях се размразява и култивира в специална хранителна среда. Така пробата се наблюдава и култивира в инкубатори на специален температурен режим. Пробата се държи между 2 седмици и 2 месеца и се наблюдава за този период дали клетките образуват колонии и дали се намножават. Това е доказателство за тяхната годност.

Снимка: Биорегенерация

Кога родителите разбират за годност на пробата?

До два дни излизат резултатите за хемопоетичните клетки, докато за мезенхимните, заради технологията на намножаване и доказване на тяхна годност, която обясних, са нужни до около 2 месеца.

За какво време кръвта трябва да е обработена при извличането на стволови клетки, за да бъдат те годни и витални?

По световни стандарти транзитното време до започване на обработката и извличане на стволовите клетки, за да бъдат замразени, е до 72 часа. Препоръчително е обаче пробата да бъде обработена до 24 часа след вземането на материала. След този часови диапазон започва бърз процес на загуба на жизнени клетки, което е пагубно за годността на пробата за бъдещо лечение.

Това не представлява ли проблем, когато кръвта трябва да се транспортира до други държави за съхранение или тя се замразява тук?

Има известен риск, да. Ако транспортът отнеме твърде дълго време, клетките ще загинат. Проблемите обикновено се случват от взимането на пробата до пристигането й в лабораторията. Колкото по-дълъг е този период, толкова по-малко клетки остават. Прозорецът е максимум 72 часа. Жизнеността им с времето намалява и с нея намаляват и шансовете за по-ефективна употреба. Ако пробите се транспортират замразени, тогава вече времето не е фактор. Важно е бъдещите родители да знаят, че това е наистина ценен материал и колкото по-бързо стигне до лабораторията - толкова по-голяма е виталността на клетките и техния лечебен потенциал. В нашата тъканна банка сме свели този период буквално до няколко часа след раждането.

Вие, като местна, българска тъканна банка как гарантирате качеството на съхранение на пробите?

Ние сме позиционирани в гр. София. Сградата, както и лабораториите ни, притежават всички необходими разрешителни, качества и застраховки, за да осигурят безопасно и надеждно продължително съхранение на пробите, дори при най-неблагоприятни обстоятелства. Ние извършваме цялостния процес - на вземане, обработване, замразяване и дълготрайно криогенно съхранение. Разполагаме с независими генератори, резерв от няколко тона течен азот, система, която автоматично отчита температурата в криосъдовете и при леко покачване подава автоматично азот. Дори и на това имаме допълнителна протекция: ако системата се повреди, течният азот може да се подава ръчно. Имаме и специална енергонезависима алармена система, която сигнализира при наличие на отклонение от нормалните условия за съхранение на пробите.

Кой е собственик на стволовите клетки и какво се случва, след като изтече предварително заплатения период от 20 години?

Собственици са родителите на детето до 18-тата му годишнина. След това собствеността се прехвърля на детето. В нашите правомощия влиза съхранението на материала. При желание на собствениците на клетките, ние можем да ги предоставим за даряване, съхраняване в друго лечебно заведение или да ги транспортираме до дадено лечебно заведение за трансплантация. Когато договорът за съхранение приключи и собственикът на клетките не е заявил желание за преместване или продължаване на съхранението в нашата банка, ние сме длъжни да унищожим клетките.

Никой не може да вземе стволовите си клетки и да ги продаде, както и ние нямаме това право. Търговия със стволови клетки не може да се прави! Те единствено могат да се даряват.

Продължава ли да бъде съхранението на стволови клетки запазена услуга само за богатите у нас?

Действително сумата за услугата, погледната накуп, може да бъде приета като нещо скъпо, но все пак трябва да се вземат предвид няколко аспекта - съхранението на стволови клетки от кръв и стволови клетки от тъкан на пъпна връв може да се направи само при раждането - няма друга възможност. Другият аспект е времевия период - говорим за 20 години. Ако разпределим сумата на тези години,ще видим, че инвестицията в никакъв случай не е чак толкова голяма. В допълнение има възможност за разсрочено плащане, така че, стига човек да иска да го направи, начин има.

Като казахте, че това е една единствена възможност - при раждането, родителите, които са се колебаели или не са съхранили иматли друга възможност?

Може да се съхранят мезенхимни клетки от пулпата на млечно зъбче. Много родители, независимо дали са съхранили или не стволови клетки при раждане, се възползват от тази възможност. В Биорегенерация също предлагаме тази услуга. И да успокоя читателите - тя също е абсолютно безболезнена за донора - в случая за детенцето.

Тъканна банка Биорегенерация е най-голямата българска тъканна банка с над 10-годишна история в областта на фамилно-тъканното банкиране. Компанията цели достъпност на високотехнологични услуги за родителите, по-високо качество на донорски материал за трансплантации, повишаване информираността на обществото по въпросите на донорството и новите медицински постижения в областта на трансплантациите и регенеративната медицина.

ТБ Биорегенерация, като администрация и лабораторен комплекс, се намира на територията на МБАЛ "Надежда", гр. София. А за да е още по-лесно на родителите, от година работи и офис на банката на територията на мол Парадайс, гр. София.


Материалът съдържа продуктово позициониране на Биорегенерация.