Защо външната политика почти отсъства от предизборната кампания?
Водещи лица от партиите обсъдиха и темата за зелената сделка по време на дискусия, организирана от Европейския съвет в София
Външната политика почти отсъства от предизборната кампания, като хората основно се интересуват от темите за Република Северна Македония и европейските сертификати. Такова мнение изразиха политици от различни партии по време на дискусия "Позицията на България във външната политика на ЕС", организирана от Европейския съвет за външна политика в София.
В нея участваха Крум Зарков от "БСП за България", Екатерина Захариева от ГЕРБ, Мария Капон от "Изправи се БГ! Ние идваме!", Даниел Лорер от "Продължаваме промяната", Стефан Тафров от "Демократична България".
"Истината е, че външната политика остава извън обсега на повечето от дебатите и срещите, и, когато се говори за нея, тя е пречупена през някои клишета", коментира Крум Зарков.
Екатерина Захариева се съгласи, че външната политика отсъства от тази кампания и разказа, че нея лично хората я питат основно за Република Северна Македония.
Мария Капон също смята, че сериозен дебат за външна и европейска политика няма. Тя обобщи, че темата за Европа в момента е свързана със сертификатите, а друга тема, която присъства, е Република Северна Македония.
Даниел Лорер е на мнение, че европейските теми отсъстват от българския политически диалог и отсъстват и от съзнанието на избирателите.
"За нас е важно нашите съграждани да започнат да виждат, както ролята на Европа за вътрешните ни политики, така и собствената си роля и интерес, да имат мнение относно регионални, европейски или глобални теми", коментира той.
Стефан Тафров смята, че по някакъв начин европейската и външната политика трябва да се свеждат до всекидневието на хората, да им бъде обяснено по какъв начин, например, трансграничното сътрудничество може да допринесе за подобряване на живота им.
"Няма национален дебат по външната политика, трябва да тръгнем "отдолу", за да съживим този интерес", посочи той.
Крум Зарков коментира, че една от причините българите да не се интересуват и да не задават въпроси по тези теми е, че у нас дълбоко е вкоренено разбирането, че външната и европейската политика са нещо, което ни се налага, а не нещо, върху което можем да влияем.
"За това има причина - нашите власти бяха неактивни от една страна, а от друга - прехвърляха всичко, което е лошо, на някой външен фактор", добави той.
Участниците в дискусията обсъдиха и темата за зелената сделка.
Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика оповести проучване на Съвета, според което, огромно мнозинство от българите смятат, че климатичните промени и глобалното затопляне са изключително важни, а повечето хора казват, че не знаят каква е българската позиция.
Мария Капон отбеляза, че зелената сделка е голяма възможност, но допълни, че част от политическите сили продължават да се заиграват с темата за мините.
"Демократична България" подкрепя зелената сделка и упрекваме досегашната власт, че не подготви България за нея, заяви Стефан Тафров. - България може много да спечели от зелената сделка, но това ще бъде и основна задача на следващото правителство - да изработи стратегически план, какъвто сега липсва, има идеи, но няма план."
Крум Зарков посочи, че в ЕС има средства и възможности, а от следващото правителство ще зависи доколко те ще бъдат оползотворени. "Тези средства трябва да бъдат усвоени ефективно и насочени в тези райони, където хората може да чувстват негативно влияние от зелената сделка", смята той.
Даниел Лорер каза, че зелената сделка и изобщо преходът към по-екологичен начин за създаване на енергия не е нещо ново за ЕС. "Това, че ние не сме си направили домашното да я преведем на нормален език е изцяло в полето на предишната администрация, същото се случва и с ваксините", коментира той.
Екатерина Захариева отговори, че ваксините са в България още от декември миналата година и отбеляза огромните усилия на предишната администрация в България.
"Радвам се, че сме на мнение, че зелената сделка е безалтернативна. Ясно е, че преходът е безалтернативен, но трябва да бъде плавен, справедлив и да гарантира енергийната сигурност на Европа", отбеляза тя.
Темата за Република Северна Македония (РСМ) също беше коментирана от участниците в дискусията.
Захариева посочи, че антибългарското говорене и България са били една от основните теми в предизборната кампания в РСМ.
"Не може да се печелят и да се губят избори с говорене срещу съседна държава и срещу народа на съседна държава, това не е нормално в 21 век. За мен, нашият стремеж трябва да бъде да се намери начин, заедно с тях, те да продължат напред, това обаче не трябва да става за сметка на това ние да си затваряме очите за случващото се.
Българските граждани нямат негативно отношение към гражданите на РСМ и искам това да продължи така", отбеляза тя.
Според Тафров това, което се случва с оставката на Зоран Заев, е лоша новина за целия процес и за България и ще има нов цикъл на негативно говорене за България в РСМ, което ще стимулира подобен цикъл и в България.
"Демократична България" смята, че не може отношенията между България и РСМ да се градят върху омразата - омраза няма между хората. България не оспорва правото на гражданите на РСМ да се идентифицират, както намерят за добре и да наричат езика си, както намерят за добре, заяви той. Трябва ясно да кажем, че проблем с това нямаме, ние имаме проблем с езика на омразата", коментира той.
Според него България е в сериозна дипломатическа изолация по отношение на РСМ и това отслабва позициите ни изобщо в ЕС.
"Трябва да я преодолеем и един от пътищата е да не даваме аргументи на антибългарските кръгове в РСМ", каза още Тафров.
Даниел Лорер декларира, че националният интерес изисква България да бъде богата и силна държава, но тя трябва да бъде заобиколена от богати и силни съседи.
"Няма съмнение, че и за РСМ, и за Албания този път минава през ЕС, коментира той. В наш национален интерес е да търсим път на сближаване, който ни позволява да изгладим отношенията", смята Лорер.
Според Крум Зарков България трябва да си върне инициативата, а не да сме в непрекъсната отбранителна позиция.
"Новите правителства ще трябва да влязат, и се надявам по инициатива на българското, в онези разговори, които ще покажат на нашите европейски и международни партньори, че ние знаем как да излезем от ситуацията", смята той.
По темата за еврозоната участниците в дискусията изразиха мнение, че е необходима разяснителна информационна кампания за българските граждани.