В родната му къща-музей в Банско ще бъде открита фотоизложба "Чака ме светът". Денят ще бъде отбелязан и в музея на Никола Вапцаров на столичната улица "Ангел Кънчев", където е било последното жилище на поета.

През 1936 г. Вапцаров се премества да живее в София. Първоначално работи в мелниците на братя Бугарчеви, а по-късно е огняр на парен локомотив. През 1940 г. е отпечатана единствената му стихосбирка "Моторни песни". Неговите "Моторни песни" са преведени на 70 езика и са издадени в над 100 държави, припомня БНР.

Къща музей "Никола Вапцаров" – Банско

Снимка: Къща музей "Никола Вапцаров" – Банско

Арестуван през май 1941 г., Вапцаров е интерниран за три месеца в Годеч. На 4 март 1942 г. е арестуван отново. На 23 юли същата година е осъден по бързата процедура и само след няколко часа е застрелян.

Никола Вапцаров до последно остава идеалист, вярващ в утопичната мечта за по-добър живот на цялото човечество.

В родната му къща-музей в Банско днес ще бъде открита фотоизложба "Чака ме светът" - подготвена от Музеен комплекс-Банско по повод 65-годишнината от връчването посмъртно на Вапцаров на Международната награда за мир - израз на световното признание пред гениалното му творчество.

В музея на поета в София за първи път пред публика тази вечер от 18 часа ще бъде изложен червеният му бележник с оригинала на стихотворението "Не, сега не е за поезия...". То ще бъде поставено върху масичката от квартирата, в която поетът е интерниран заради участието си в Соболевата акция в края на 1940 г. В същия бележник са записите и на "Пролет" ("Отвънка ухае на люляк..."), което поетът чете на съпругата си на 30 май 1941 г., когато е арестуван в софийския им дом.

"Без да има юбилейна годишнина от разстрела на Вапцаров, в читалището в Годеч, което носи неговото име, хората са решили да възстановят една традиция - да се отбелязва датата на разстрела на поета и неговите другари. Това се прави не по някакви календарни поводи, а от обич към поета. Затова извадих червения бележник, който се пази в къщата-музей. Интересът към него е заслужено огромен", коментира пред БНР главният уредник на къщата-музей Катя Зографова.

Снимка: БНР

"Днес ние трябва отново да защитаваме името на Никола Вапцаров от хейтъри с тези думи, с които Светослав Минков го брани от царския режим. Той казва, че стиховете на Вапцаров не са написани набързо и не са политически ограничени, а са нежни и с гражданско чувство. Светослав Минков ни дава пример как да мислим за Вапцаров, но уви тъжно е, че и днес ние трябва отново да припомняме неговите думи в една съвсем различна историческа реалност", отбеляза още Зографова.

За неизвестна статия за Вапцаров на поета Пеньо Пенев разказват в книгата си "Любопитна Силистра" бившият кореспондент на БТА в Силистра Енчо Енчев и покойният вече кореспондент на БНР Любен Антонов.

Статията е намерена през 1979 година - преди отбелязването на седемдесетата годишнина от рождението на Вапцаров - от директора на тогавашния научно-изследователски център при Съюза на българските журналисти Митко Иванов. Публикувана е в редактираната от Пеньо Пенев многотиражка "Добруджанска дума", издавана през 1957 година в бившото силистренско ДЗС "Янко Забунов". Статията е писана по повод 15-годишнината от разстрела на Вапцаров и е подписана с инициалите "П.П.". Пеньо Пенев, който е повлиян от Вапцаровата поезия, изразява преклонението си пред гения на поета, изтъква БТА.