05:59 | 27.07.24

17-11-2017 20-11-2018

05:59 | 27.07.24

"Врата на надежда" или „колело за изоставени“: Спорни днес, кутиите за бебета са от векове

Още през 18-и и 19-и век борели бебешката смъртност от изоставяне, обособявайки места в храмовете, където новороденото да бъде поверено на чужди грижи

Снимка: БТА/AП

"Врата на надежда" или „колело за изоставени“: Спорни днес, кутиите за бебета са от векове

16:00 | 4 март 2023 | Автор : Елза Тодорова 25 4985 Снимка: БТА/AП

"Бедна моя Леонтин, майка ти те оставя с болка и жал. Аз съм много млада и без подкрепа, за да те отгледам. Ще плача и ще страдам за твоята съдба. Оставям те в 11 часа вечерта на 9 юли 1853 г."

Това се казва в писмо на френска майка, принудена да остави своето бебе за отглеждане през 1853 г. Писмото е запазено в Музея на медицината във Франция, който се намира в родната къща на писателя Гюстав Флобер.

"Това бебе е здраво, красиво, перфектно. То не е изоставено, а е законно, безопасно, анонимно и с любов поставено в бебешката кутия Safe Haven. А това говори много за родителите".

Това пък са думите на Моника Келси - основател на организацията с нестопанска цел Safe Haven Baby Boxes, относно първото бебе, намерено този февруари в т. нар baby box или baby hatch в Кентъки. Отскоро той е в списъка с американски щати, в които има такива кутии. Подобни има и във Флорида, Индиана, Охайо, Аризона, Арканзас и Пенсилвания, а Ню Джърси, Джорджия и Мичиган са на път да ги въведат.

Самата Моника Келси е изоставена като бебе, след като майка ѝ била изнасилена на 17 г. През 2015 г. Келси основава Safe Haven Baby Boxes, а първата "кутия за бебета" организацията поставя в Индиана през 2016 г. На следващата година там е открито и първото бебе. Само след няколко години в щата - чийто губернатор по това време е Майк Пенс, приел най-строгите закони за абортите - има 90 подобни кутии, докато в цялата страна са над 130.

Идеята изглежда проста - майки, които не могат да отглеждат бебетата си, могат да ги поставят анонимно в специално пригодената кутия, а не на сметището, например.

Кутиите са по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Монтирани във външните стени на обществени сгради като болници и пожарни, те се заключват отвън. След оставянето на бебето, се задействат тихи аларми, които уведомяват персонала на сградата. Вратата не може да бъде отворена от друг, освен от сертифициран служител. Във всяка кутия има топло одеялце или автоматично затопляне, задействано от тежестта на новороденото. В някои има плик, в който майката може да остави личен предмет или лична информация. След като бъде взето, бебето се преглежда от лекар, а след това се предава на съответната социална служба. Местата, на които са поставени кутиите, плащат символична сума на съответната организация (200-300 долара годишно) за тяхната последваща поддръжка, а първоначалното финансиране идва от дарения. Моника Келси казва, че парите за бебешки кутии в нейната организация до голяма степен идват от Knights of Columbus - католическа мъжка организация.

Кутията за бебета в Кентъки

Снимка: БТА/AП

Авторите на кутиите за бебета казват, че те са най-необходими на местата, където абортите и анонимните изоставяния на новородени са забранени.

"Типът млада жена, която този проблем засяга, обикновено е емоционално изолирана и много пасивна, без никого, на когото да се довери. Мислят си "Може би не съм бременна, може би си въобразявам", а след това са шокирани от раждането. Нямат план и понякога просто искат да се отърват от бебето и да се преструват, че никога не се е случвало", описва профила на жените, склонни да изоставят децата си, професорът по право в университета "Санта Клара" Мишел Оберман пред BBC. "Изоставянето за тези млади, уплашени жени е проблем, те не искат да бъдат известни или видени. Особено в малките градове, където всеки познава всеки", добавя Присила Пруит, която работи за Safe Haven Baby Boxes.

Ако е късно или невъзможно да се направи аборт, а отказването от детето не може да стане анонимно в дадена държава или щат, се стига и до неонатицид - термина за убийството на бебе от майка му в първото денонощие след раждането. "Невъзможно е да се определи колко от тези случаи остават неразкрити или са извършени от непълнолетни. Често те никога не достигат до медиите. Властите пък може да запишат престъплението като убийство, а не като неонатицид", добавя Шерил Майер, заместник-декан на Държавното училище по професионална психология Райт в Охайо.

Според професора по право в "Санта Клара" Мишел Оберман най-простото решение на проблема е поставянето на специализираните кутии: "Не изисква от нас да се изправяме пред трудните въпроси за това какво дължим на хората, най-засегнати от забраните за аборти".

Всеки американски щат, както и всяка държава в света, имат различно законодателство относно предаването на новородени на властите. В САЩ изоставянето на бебе е незаконно, докато Законът за безопасното убежище не декриминализира деянието, ако бебето бъде предадено в сигурни ръце през първите няколко дни от живота му. Трудно е обаче да се анализира каква би била съдбата на бебетата без този закон.

Първата кутия за бебета в Кентъки е поставена на сградата на пожарната служба. На снимката: Моника Келси.

Снимка: БТА/AП

Спасяват животи или поощряват изоставянето?

Докато защитниците на идеята твърдят, че бебешките кутии спасяват животи, техните критици казват, че практиката създава предпоставка да се изоставят повече бебета без последствия. Друг проблем е, че анонимното лице, което оставя бебето, може да няма законното право да го направи, може би без разрешението дори на майката. Освен това, на някои места "бебешките кутии" могат да бъдат затрупани от болни деца и деца с увреждания, казват скептичните към идеята. Групите за защита на правата на бащите в Щатите пък възразяват срещу това, че се позволява само на единия родител да вземе решението.

През 2012 г. Комитетът по правата на човека на ООН оспорва практиката с бебешките кутии, най-вече заради съображението, че се нарушават правата на децата да знаят самоличността си и кои са биологичните им родители. Вместо кутии, ООН настоява страните да предложат повече политики за семейно планиране и друга подкрепа за справяне с основните причини за изоставянето, като бедността.

Други критикуват властите, че пренебрегват задължението на държавата да създаде социални програми. Освен това майките ще бъдат спокойни, че децата ще са на сигурно място и няма да чувстват угризения. На места могат да възникнат неуредени юридически въпроси, а някои виждат и алтернатива на анонимното раждане - тоест жената да роди под медицински грижи, но екипът да запази в тайна нейната самоличност и след това да уреди осиновяването на бебето. Също практика, която е приемана нееднозначно.

Датският център за изследване на националното благосъстояние Vive проучва ефективността на бебешките кутии в Европа, след като датски политици изразяват интерес към предлагането им. "В Германия, където има "кутии за бебета от 2000 г., не е регистриран спад в броя на изоставените бебета, намерени мъртви на открито", казва Мари Якобсен, главен анализатор във Vive, цитиранa от The Copenhagen Post. От Safe Haven Baby Boxes обаче казват, че тяхното най-голямо доказателство за ефективност е всяко спасено бебе, което извън кутията е можело да не оцелее.

Историята на бебешките кутии по света

⁦@AWAMMalaysia⁩ sharing on baby hatch thing on tik tok. Follow for more! pic.twitter.com/pmuCtrmlcV
— #IWantToThankMe (@nowthisisrita) November 26, 2021

На различните места по света въпросните кутии се наричат по различни начини: в немскоговорящите страни са Babyklappe (бебешки люк), Babyfenster (бебешки прозорец) или Babywiege (бебешка люлка). На италиански са познати като Culla per la vita (люлка до живот) или ruota dei trovatelli (колело за намерено дете); на сицилиански са la ruota (колелото), от японски названието на люлката се превежда като бебешка пощенска кутия, а от китайски като "остров на безопасността на бебето. На полски се наричат "прозорец на живота" (Okno życia), а в Южна Африка, първоначално са известни като "Дупка в стената" и "Врата на надеждата".

През последните 20 години подобни кутии са поставени в редица европейски страни, в Малайзия, Русия, Индия, Южна Африка и др. В страни като Пакистан, където има над 300 броя, кутиите могат да спасят живота на новородено заради честите смъртни случаи на бебета поради социално-икономически причини.

Първите съвременни кутии за безопасно оставяне на бебета в САЩ са поставени през 2016 г. в Индиана, а от миналата година стават все по-разпространени.

В Европа практиката продължава от векове, още от Средновековието и през 18-и и 19-и век, като първо са поставяни в манастири, сиропиталища, болници. Представлявали въртящи се креватчета, цилиндрични бъчви или просто вратичка в стената, известни като foundling wheel, буквално "колело за изоставени деца". В края на 19-и век излизат от употреба, но тяхна по-модерна модификация се появява отново през 1952 г., а от 2000 г. насам влиза в употреба във все повече страни. В миналото най-често жените са оставяли извънбрачните си бебета.

В Италия високотехнологични устройства за предаване на деца се поставят още през 2007 г., но първите foundling wheels там са използвани още през 1198 г. Папа Инокентий III постановява, че те трябва да бъдат инсталирани в домове за деца, така че жените да могат да оставят бебетата си тайно, вместо да ги убиват. По това време има множество случаи на удавени бебета в река Тибър. Първите кутии изглеждат по-скоро като въртяща се врата във външната стена на църква. Майките поставят детето в цилиндър, обръщат го така, че то да се озове вътре и след това звънят на звънец, за да предупредят гледачите. Прототип на този вид колело има до днес в болницата Санто Спирито във Ватикана, а друго, датиращо поне от 1601 г., е изложено в църквата Annunciata в Неапол.

Едно от първите „колела за бебета“ в болницата Санто Спирито във Ватикана

Снимка: Wikipedia/Casimir at Dutch

В Хамбург, Германия, холандски търговец поставя колело за бебе (Drehladen) в сиропиталище през 1709 г. То обаче затваря само след пет години, тъй като броят на бебетата, оставени там, е твърде голям и сиропиталището не може да се справи финансово. Известно е, че други колела са съществували и в Касел (1764) и Майнц (1811). В по-ново време кутия за бебета е инсталирана в Хамбург през април 2000 г. след поредица от случаи през 1999 г. на мъртви бебета, изоставяни на открито. Кутиите са близки по технология като описаните по-горе съвременни такива. Днес в Германия на родителя се дават осем седмици да размисли дали не иска детето си обратно без правни последици. Ако не, то се обявява за осиновяване. До 2010 г. 38 бебета са били оставени в люка за бебета "Findelbaby" в Хамбург, 14 от които по-късно са върнати на майките им.

В Швейцария първата кутия за изоставени бебета е създадена през 2001 г. До 2016 г. кутиите са общо осем, а броят на оставените в тях новородени за целия този период е едва 16, според британския "Телеграф". Тези цифри биха могли да се ползват от застъпниците на идеята за baby box в подкрепа на тезата, че не насърчават родителите към отказ от дете. Трябва да се отбележи, че в Швейцария случаите на изоставени на публични места новородени са изключително редки. Всеки единичен случай обаче сериозно разтърсва обществото и е повод обществеността да настоява за разкриване на повече такива центрове.

Над 70 са кутиите в Чехия, узаконени през 2006 г. по информация на Prague Daily Monitor, като през първите 10 години на инициативата в тях са открити 156 новородени. В страната обаче мненията за тяхната приложимост са противоречиви. В един случай през 2006 г. чешки полицай заявява пред телевизията, че органите на реда ще търсят майките на изоставените деца.

Франция прилага подобна практика още през 19 век, когато закон задължава всяка болница да има така наречената "Кула на изоставените" (tours d'abandon). Те стават факт през 1811 г., въведени от Свети Винсент дьо Пол, който построява първия дом за изоставени деца през 1638 г. в Париж. Броят на децата, оставени в болници като Hôpital des Enfants-Trouvés нарастват до десетки хиляди годишно в резултат на отчайващата икономическа ситуация по онова време, а през 1863 г. те са затворени и заменени с "приемни офиси", където майките могат да се откажат от детето си анонимно или да получат съвет и подкрепа. Tours d'abandon са официално премахнати със закон през юни 1904 г. Днес във Франция на жените е разрешено да раждат анонимно в болници и да оставят бебето си там. В съвременен вид "кутиите за бебета" в страната се завръщат през 2003 г., наричани babyfenster (бебешки прозорец) и за 15 години в тях са оставени около 300 бебета.

В Русия също има кутии за бебета, като първата е инсталирана през 2011 г. Активистите, които подемат инициативата, смятат, че по този начин се намалява рискът от опасности за здравето на нежеланите бебета, които биха се появили, ако родителите ги оставят на обществени места или в близост до болници или домове за сираци. Близо 60 са кутиите в страната, като в девет региона те са забранени, в два от тях са законни, по информация на RT. Няколко руски министерства, включително на здравеопазването са против кутиите, но руският омбудсман Татяна Москалкова е против забраната им, защото могат да спасят живот и дават шанс на бебетата да бъдат осиновени.

Още преди 20 години кутии за бебета има в белгийския град Антверпен. В столицата на Белгия - Брюксел, обаче съвременните им "братя" са сравнително от по-скоро. Идеята за възраждането им датира от лятото на 2021 г. Инициативата е на неправителствената организация Corvia. "Често чуваме за бебчета, изоставени от майките си по една или друга причина - до контейнера за смет, пред вратите на болницата... Понякога някои от тях умират, защото никой не ги е открил навреме", защитават поставянето на кутии от организацията. И срещат подкрепа от държавата, въпреки полемиките, че може би насърчават изоставането.

В Бразилия и Португалия тези изобретения са наричани буквално "колела за открити/отхвърлени" (roda dos expostos/enjeitados). Кралица Мария I провъзгласява на 24 май 1783 г., че всички градове трябва да имат болница за изоставени деца. Един пример е колелото, монтирано в болница Santa Casa de Misericordia в Сао Пауло през 1825 г. То е извадено от употреба през 1949 г., обявено за несъвместимо със съвременната социална система след петгодишен дебат. Бразилски филм на тази тема, Roda Dos Expostos, режисиран от Мария Емилия де Азеведо, печели награда за "Най-добра фотография" на фестивала в Грамаду, Бразилия, през 2001 г.

Във Великобритания и Ирландия първите колела за бебета се появяват около 1730-1740 г. в Лондон и Дъблин, поставени на сиропиталища. Съдебен документ от този период гласи: "Ху (Болтър) Армах, примас на цяла Ирландия, нареди да се осигури въртящо се колело или удобство за приемане на деца близо до портата на работилницата, че по всяко време, през деня или през нощта, в него да може да бъде положено дете, което да бъде взето от служителите на споменатата къща". Колелото в Дъблин е извадено от употреба през 1826 г., когато болницата в града е затворена поради високата детска смъртност.

Моника Келси – основател на организацията с нестопанска цел Safe Haven Baby Boxes.

Снимка: БТА/AП

Първият модерен люк за бебета в Южна Африка се появява през юли 1999 г. и именно от там Моника Келси се вдъхновява за кутиите в Щатите. "Вратата на надеждата", както я наричат, е поставена в малка мисионерска църква в Йоханесбург. Пастор Шерил Алън и църковнослужителите научават с дълбоко притеснение, че голям брой новородени бебета са били изоставени. Те осъзнават, че много от тези отчаяни жени и момичета може би щяха да действат по различен начин, ако имаха алтернатива. Църквата прави дупка в стената и монтира "кош за бебета", който позволява на майките да ги оставят по всяко време, денем или нощем. В момента, в който бебето бъде поставено в кошчето, дежурните болногледачи получават електронен сигнал, който ги предупреждава. Бебето е прието, а анонимността на оставилия го е осигурена. До 2013 г. "Вратата на надеждата" приема над 1300 бебета.

В България също е повдиган въпросът за "бебешки кутии". През 2012 г. от Фондация "За нашите деца" казват, че подобна практика не може да се инициира без сериозен анализ на мотивите за изоставянето на бебе. Близо 100 са бебетата, изоставени в родилни отделения у нас през 2021 и 2022 г. За други над 500 е имало такъв риск, но майките им са размислили след разговор с психолози, по данни от Агенцията за социално подпомагане, предоставени на "Телеграф". Сред причините за изоставяне експертите посочват ранна или нежелана бременност на малолетна или непълнолетна родилка, когато семейството е многодетно и няма възможност да се грижи за още едно дете, нисък социален статус, нежелание да бъдат изпълнявани родителските функции, насилие в семейството, липса на жилище и постоянни доходи.

Измислени в контекста на различно време, в което има висока детска смъртност, историята показва, че baby box или foundling wheel в трудни времена са спасявали най-уязвимите. Именно историята показва и че всяка нова идея днес е всъщност добре забравена стара. Скандални за едни заради самия акт на отказ от собственото дете, според други тези кутии спасяват животи и днес.