Памидът, с голяма вероятност, е най-стария винен сорт на територията на нашата страна, а и един от най-старите в света.

В предишните статии описахме, че от семка на конкретен сорт, в най-добрия случай се получава растение, само частично доближаващо се до майчиното и в огромното мнозинство случаи му отстъпва по качества.

Вижте още:
>>>>>>>>Тайните на старата гъмза>>>>>>>

>>>>>>>>Мелнишкото и легендите>>>>>>>

За радост, лозата е много жизнено и пластично растение и от всяка пъпка/плодно око може да се развие растение, идентично едно към едно с майчиното.

Вероятността за случайна мутация е много малка, практически нищожна и въпреки това съществува.
В продължение на  десетки, стотици и хиляди години се размножава практически  едно и  също растение, клонинг на далечния прародител, поникнал  преди хилядолетия и избран от случаен лозар заради неговите отлични качества.
Макар и много рядко, поради огромния брой размножени растения, понякога в някое от тях  случайно мутирал ген  му придава различни качества  от майчиното, това от което е взета пръчката за вкореняване.

Един от най-известните случаи е  сортът Пино Гри, произлязъл от случайна пъпкова мутация на още по-известния Пино Ноар.

При Памида клоновете са десетки: съществуват такива с желани, но и  с доста нежелани качества. Има, например, няколко клона "Балкански" памид, с по-рехави гроздове, но по-тъмно оцветяване на ципите, които дават по-плътни и ароматни вина.

Съществуват и склонни към изресяване клонове "Цигански Памид" (тук няма място за политкоректност, просто така се наричат клоновете).

Това само показва, че този сорт е много стар, фактът на наличието на много голям брой клонове на сорта. За да се получат те, е било необходимо наистина много време.

Друг сорт с много клонове е  световният Каберне Совиньон. При него в богатите западни лозарски страни се води много интензивен подбор и, например, наличните в старите лозя отпреди 30-40 години у нас лози от сорта раждат 2-3 пъти по-малки гроздове, в сравнение с тези от сегашния посадъчен материал. 

Но да се върнем към Памида.

Сортът, за разлика от голямата българска червена тройка, може да успява (с този термин се обозначава способността на сорта да се развива добре и да дава грозде с минимум технологични качества за производството на вино) на практика във всички лозарски райони на страната.
Той вирее добре, както в Меката на Мавруда - Асеновградско и Пловдивско, така и в селата  около Пазарджик, цяла Тракия, както и  лозарската част на Дунавската равнина (без високите части на Лудогорието, където доскоро той не успяваше да вдигне нужната захарност за промишлено отглеждане, но това не пречи на лозарите-любители да го гледат за собствени нужди).

Виното от Памид.

Виното от Памид не може да се мери с Цар Мавруд, с магията на Мелнишкото или със смолистата сила на високоалкохолната Гъмза. 
За разлика от първото и  третото от посочените сортове, които при подходяща агротехника и формировка могат да достигат захарност и над 23, 24 процента, Памид рядко достига повече от 19-20, 20.5 на сто.
Но вината от Памид са много леки и пивки, достатъчно ароматни. Удоволствие е да се консумират и при по-топло време.
Който не харесва концентриран алкохол, изобщо няма причина да се налива с ужасна спиртосана бира, вместо да избере този елексир.
Някои ценители казват, че Памидът е червено или розово вино, с душа на бяло и в това има известна истина.

Памидовите вина нямат потенциал да отлежават, те трябва да се консумират до 1-2 години.
Понякога са по-плоски, заради склонността на сорта да не задържа достатъчно титруеми киселини в много горещи лета. Казано другояче, сортът успява лесно  да узрее прекалено и да остане без нужната за направа на хубаво вино плодова киселинност.
Понякога вината от сорта са по-розови, но например в Новоселско, Видинско, от Памид стават доста тъмни вина, доближаващи по плътност на цвета този на Гъмзата от по-слаби реколти, разбира се.

Памидът е печеливш от глобалното затопляне.

В старите учебници от петдесетте и шестдесетте години на миналия век е написано, че Памидът може да бъде експериментално засаден дори в Софийско.
С горещите лета от последното десетилетие, това вече е факт. Разбира се, в Софийско едва  ли има смисъл от промишлени насаждения, но всеки любител с малко място, спокойно може да си направи едно малко насаждение, включващо и този сорт.
"Модерните" западноевропейски винени сортове (за които ще пишем в следваща статия) са едно, но самият факт, че памидът е ценен  и отглеждан от поне 4 хиляди години, е показателен сам по себе си, че трябва да осигурим бъдеще и за този стар сорт.