Виктория Георгиева е член на Управителния съвет на фондация "Майки за донорство". Има една дъщеря, която също е родена с дарена донорска яйцеклетка. Завършила е педагогика и здравни грижи, но успоредно с това от години помага на други жени с изчерпан яйчников резерв да станат майки.

Кои сте майките за донорство?

„Майки за донорството” сме много сърца, които помагат на семейства с репродуктивни проблеми да имат дете чрез донорство. Ние с Мариела Великова и Валя, всички координатори и приятели на каузата, правим, според възможностите ни, така, че да се раждат дълго мечтани деца с помощта на донорството на яйцеклетки и сперматозоиди.

Кога беше създадена фондацията?

Фондацията беше идея на Радина Велчева – създател на фондация „Искам бебе”. Тя много искаше да има организация само за донорство и настояваше ние да се заемем с това, защото вече бяхме положили първите стъпки още от 2010 г. За мен не беше нужно, защото имената на организации или хора нямат значение, а действията. Тя вярваше , че така ще помогнем на повече хора и в крайна сметка след 6 месеца - на 21.05.2014 г. учредихме „Майки за доносрството.”

Как се финансират каузите ви?

Първите средства през 2014 г. за информационна кампания ни дари д-р Милен Врабевски. През 2015 г. стартирахме благотворителен базар за набиране на средства за ин витро процедури за семейства, които се нуждаят от донор, за да имат дете. От тогава до днес дарители на „Майки за донорството” са Хората с големи сърца. Не се финансираме от проекти, евро програми, партийни представители, не ползваме общински или държавни средства и други. Дарителите в базарите и събитията са хора, които изработват ръчно своите изделия и даряват с труда си или пък са дистрибутори. Хората, които купуват тези изделия пък даряват средствата си и така събираме сумата за всяко семейство. Средства могат да се превеждат и по банков път за дейността донорство или ин витро процедури.

На колко двойки сте помогнали и колко бебета са се родили?

С финансиране сме помогнали на над 50 семейства. Една част от тях са със средства от благотворителни базари и събития, другата са от директни дарения по сметка. Към нас се присъедини българската общност в Англия. Координаторите там са чести гости на големи събития и събират средства за семействата тук. Респект към тези хора, незабравящи българското и съпричастността. Семействата, на които сме помогнали за донор и са много, а родените деца над 1000.

По колко пари събирате за една двойка?

С благотворителните базари събираме по 5000 лв. на семейство. Задължително условие за участие на семейство в благотворителния базар е да излезе с лицето и историята си. Публикуваме снимка и историята на семейството и всеки, които си закупи някакво изделие знае на кого помага. Периодично даваме отчет какво се случва със семействата и когато се роди бебе се радваме всички заедно с тях.

Съпричастен ли е българинът/българката към двойките, борещи се за дете? Колко българки даряват яйцеклетки годишно?

Българинът е добър човек. Той иска да има дом, семейство и спокойствие, а когато това не се случва по нормалния начин страда и агресира. Хората са изнервени, трудно им е и понакога реагират остро на донорството или благотворителността като цяло. Да не забравяме и че не малко злоупотреби има в тази сфера. Въпреки всичко мога да кажа, че българите сме добри хора, състрадателни, мечтатели. Затова и все повече жени и мъже стават донори на яйцеклетки и сперматозоиди.

Информацията в днешно време е огромен поток и всеки може да намери хиляди статии и научни трудове за този вид донорство, а това го прави и по достъпно. Донорството има и своите законови ограничения и това също дава спокойствие на хората. Да, днес има много повече донори от преди години - жените са над 300 - 400 годишно, а мъжете доста по-малко. Не са достатъчно и жените, и мъжете , за съжаление. Държавата позволи да се внасят яйцеклетки и сперматозоиди от чужди банки. Това не само, че оскъпява ин витро процедурата на семействата, но и води до подмяна на българския ген. Преди да пристъпи към разрешение на внос държавата трябваше да положи повече усилия към информиране на обществото за да не се стига до там, но уви...

Много организации помагат на двойки с репродуктивни проблеми, но в борбата със запазване на националността ни сме сами. Считам, че приоритет на цялото общество е да пазим българския дух и идентичност. Към днешна дата организацията ни желае да се приеме Проект за промяна на Наредба 28/2007г. за да могат и 35-годишните жени в добро здраве да даряват яйцеклетки, което ще доведе до повече шанс за хората, които мечтаят за дете. Делото върви по всички правила и вече е във Върховен Административен съд.

Помните ли първото бебе, което се роди с помощта на „Майки за донорство“?

Първото бебе с финансиране на „Майки за донорството” е Анна. Една прекрасна 3-годишна дама, която расте лъчезарна и усмихната. За нас това беше много силен момент. Видим резултат от усилията ни. Най-видимият на този свят – Дете! Няма друга такава емоция на света, от тази да си участвал в появата на нов живот.

Преди дни стана ясно, че българите вече сме под 7 милиона. Кога ще скочи раждаемостта?

Много се говори за демографската криза в България. Тя далеч не е започнала преди 10 години, а датира още от 70-те години на миналия век. Раждаемостта е ниска на фона на други години, но не е най-страшното в тези всички класации. По-страшна е смъртността и съотношението на образовани и работещи хора с тези на социални помощи. Както знаем бюджетът се прави от работещи хора. Раждаемостта ще скочи, когато икономическите условия за живот на данъкоплатците са по-добри. Никакви други мерки не биха имали сериозен резултат и са наливане „от пусто в празно”.

Има ли медицински, правни и етични стандарти при даряването на генетичен материал?

Донорството в България е анонимно и безвъзмездно. Има правила и са ясно написани в Закон за здравето и Наредба 28/2007г., както и в клетвите на лекарите, дори и в личните морални норми на медицинските служители, пациенти, донори. Ние непрекъснато говорим за тях, съветваме, апелираме. Друг е въпросът кой какво иска да спазва. Хората, които мечтаят за деца в отчаянието си понякога прибягват до отчаяни ходове.

Донорите понякога продават здравето си от лични финансови затруднения, а клиниките го правят, защото превръщат лечението в бизнес. Не е коректно да се слагат всички под един знаменател и държа да отбележа, че не навсякъде е така. Правила има и който иска ги спазва, който не иска намира винаги начин да ги заобиколи. В България един убиец на дете може да излезе бързо от затвора, та това ли няма да се наруши, ако искат?

Какво би казала на жените, които все още се колебаят дали да дарят яйцеклетки?

Колебанието е знак, че имат желание и за нас дори това е достойно за уважение. Бих посъветвала всички дами да четат, слушат, да съберат максимално много информация. Дали от нас и други места, няма значение. След това да помислят и вземат решение. Донорството не трябва да се случва на всяка цена, а с желание и много любов. Така, както майчицата мечтае и очаква своята рожба. И никога да не забравят, че даряват най-безценното на този свят – шанс да се роди дете!