Това заяви пред журналисти днес президентът на "Подкрепа" Константин Тренчев, предаде БТА. "Законът е императивен и изброява кои институции трябва да бъдат проверени - сред тях са ръководните органи на работодателските организации, вероизповеданията и КНСБ", подчерта той.

Тренчев припомни, че Светият синод първоначално беше готов да даде информация за разриване на сътрудниците на бившите служби, но после се отметна, с обяснението, че разпоредбите на закона не важат за Църквата.
"Религиозните убеждения не са основания за отказ за изпълнение на закона", заяви обаче Тренчев.

По-рано днес шефът на Комисията по досиетата Евтим Костадинов съобщи, че глоба до 30 000 лева грози БПЦ, ако наистина откаже да предостави личните данни на висшия клир.

По повод исканата проверка за парите, дадени на вероизповеданията, Тренчев коментира: "Тя ще позволи на Църквата като вековна институция да бъде стожер на морала в българското общество".
Синдикатът иска и проверка дали се плащат социални осигуровки на хората, които работят за БПЦ. По думите на лидера на "Подкрепа" досега са проверени около 10% от тях. Той отбеляза, че въпросът е поставен и пред премиера Бойко Борисов.

В същото време обаче историкът, бивш министър без портфейл, Божидар Димитров за пореден път защити Светия синод.
"Църквата е отделена от държавата и след като тя не се финансира от данъците на българите, то няма основание да се предявяват претенции към вероизповеданието дали там има хора с агентурно минало", заяви директорът на Националния исторически музей пред Дарик радио.

„За какво пречистване става дума?! Ако тези хора наистина са писали доноси - да, може би трябва да се покаят. Имало е обаче и духовници, които са работили за интересите на държавата. В Първо главно управление на ДС е имало и такива, които са поддържали връзка с други православни църкви. В епохата на Студената война те работеха срещу нас, унищожаваха български църкви на своите територии - властите у нас трябваше да знаят, те просто са вършили дейност, полезна за България", каза още Димитров.

Той допълни, че държавната субсидия за църквата се разпределя от Дирекцията по вероизповеданията и тя е предназначена главно за ремонт на църкви.
„Така че, след като държавата не се грижи за тях, а те сами трябва да се справят, защо да предявяваме претенции към тях - някой предявява ли претенции към големите частни фирми дали в тях има агенти на ДС?", попита ексминистърът.

По думите му в момента се води кампания срещу църквата.
„Църквата разполага с достатъчно солидни имоти, едва ли за 3-4 млрд. евро както се говори, но все пак и е естествено, че много хора искат да ги придобият. И тези хора смятат, че ако сегашните митрополити не им вършат работа и не си продават имотите на безценица, както обикновено бизнесмените искат, то ако бъдат сменени под някакъв предлог, ще поставят свои хора, които ще свършат тази работа", аргументира се Димитров.

Според него е проличало, че става въпрос за кампания с "атаката" срещу варненския владика Кирил, която била за "една кола от средна класа, а в същото време не са атакувани други митрополити, които имат десет пъти по-скъпи коли".
След избухването на скандала с дарения "Линкълн" на Кирил Божидар Димитров го защити, като заяви, че той "не може да се вози на "Голф 2", както Христос на магаре".