14:07 | 21.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Цветелина Пенкова: Политиките по Зелената сделка ще се създават със здрав разум и социална отговорност

"Необходим е баланс между амбиция и социално-икономическата цена"

Цветелина Пенкова: Политиките по Зелената сделка ще се създават със здрав разум и социална отговорност

"Необходим е баланс между амбиция и социално-икономическата цена"

14:31 | 9 юни 2022 | Автор : Георги Велев, 3е-news.net 39 1880

Цветелина Пенкова е евродепутат от Групата на социалистите и демократите. Професионалният й опит е натрупан като финансов специалист в инвестиционен фонд в Лондон, инвестиционен банкер в Кралската банка на Шотландия и анализатор в Егон Зендер. Важна част от активността й в ЕП е свързана с преминаването към Зелена икономика, концепции за ниски въглеродни емисии и ефективно използване на ресурсите.

Green Transition

На 10 юни Цветелина Пенкова ще бъде сред гостите на конференцията Green Transition 2022. За втора поредна година събитието ще фокусира зелената дискусия върху това как България успешно да стане част от процесите на трансформация, устойчиво развитие и декарбонизация - цел, важна не само за Европа, но и за света, ако искаме да опазим планетата си.

Green Transition 2022 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БНР, bTV Media Group, БТА, Bloomberg, Bulgaria on Air, Евронюз и OFFNews.bg.

- Г-жо Пенкова, Европа отново е изправена пред трудни решения - изборът да бъде зависима от вноса на горива, или да се опита да стане независима и устойчива. На този въпрос изглежда вече отговорът се вижда, но как според вас е най-удачно да се постигне устойчиво и зелено развитие, което да е от полза за всички ни?

- В три основни посоки може да бъде разглеждано постигането на независима, сигурна, устойчива и по-интегрирана европейска енергийна система.

На първо място - постигане на реална диверсификация на доставчиците и маршрутите, тъй като конкуренцията е единственият път към постигане на по-ниски и достъпни цени. Разчитането на един доставчик никога не е било разумна и здравомислеща политика. Изключително важно е да се инвестира в развитието на инфраструктурната свързаност - на регионално и общоевропейско ниво. Това е нужно не само, за да се реализира физическия пренос, но и да се балансират количествата при недостиг или излишък.

На второ място е ускоряване на прехода към чиста енергия от възобновяеми източници и повишаване нивата на енергийна ефективност. Тя е и инструмент за борба с енергийната бедност и пряко касае намаляване на сметките за отопление на домакинствата. Особено наболял въпрос за страни като България, в които близо 42% от населението не може да отопляват домовете си, въпреки, че работи.

И на трето, но не на последно място - нужно е развитие на базови енергийни мощности, в това число и ядрена енергия. Тепърва ще нараства нуждата от електричество, включително и във връзка с електрификацията на транспорта. Ще ни трябват стабилни източници, които да доставят нисковъглеродна енергия в големи количества на достъпни цени и да не зависят от метеорологичните условия.

Но за всичко изброено по - горе трябва симбиоза и взаимно допълващи се решения, за да се намали ефективно зависимостта на ЕС от външни източници и да се постигнат зелените цели. Общо решение в момента е, че трябва да използваме всички налични технологии и ресурси, за да извършим зеления преход бързо и успешно.

Друг важен въпрос, който трябва да се адресира, е финансовото обезпечаване на всички надградени цели в новия план "REPowerEU". Комисията дава като решения за намиране на част от средствата допълнителни трансфери от европейските програми по кохезионните фондове и общата селскостопанска политика. Това е само предложение, но вече се усеща известна степен на притеснение да се пренасочват отново вече договорени средства. Това се случи веднъж по линия на подкрепата за мигрантската вълна от Украйна. Затова всички опции са на масата, включително и нов общоевропейски дълг. Също така държавите членки ще могат да преразглеждат Националните си планове за възстановяване и устойчивост. Средства ще могат да се пренасочват в посока енергийна ефективност и борба с енергийната бедност.

- Достатъчно амбициозна ли е към момента Зелената сделка, с оглед на целите, които си поставя? Според вас как ще се отрази на индустрията и домакинствата пакетът Fit for 55, който в момента разглеждате?

- Още през 2019 г. европейските лидери постигнаха споразумение за устойчив климатичен план до 2050г., чиито цели станаха правно обвързващи с приетия европейски закон за климата. Поставиха се амбициозни цели за намаляване с 55% на нетните въглеродни емисии до 2030 г. и за нулев въглероден отпечатък до 2050 г. Днес ЕС не е изправен пред избор. Този път вече е осмислен и поет. Въпросът е по какъв начин ще бъде извървян? И този въпрос много ясно пролича в състоялите се тези дни дебати и гласувания в рамките на Европейския парламент по част от ключови законодателни досиета от пакета "Подготвени за цел 55".

Енергийната криза, войната в Украйна, политиката на санкции и контрасанкции предопределят действително намеренията на Европейската комисия и в определени среди на Европейския парламент за по - ускорено темпо и по - голяма амбиция за зелената трансформация. Трябва да си даваме ясна сметка, че във времена на несигурност, динамика на пазарите , бизнесът, индустрията и гражданите очакват мерките, които да бъдат в тяхна помощ и подкрепа, а не да създават допълнителни сътресения. Не може да си позволим да внасяме допълнителна несигурност и непредвидимост от регулаторна гледна точка. Тук усилията важат както за решенията на европейско, така и на национално ниво.

Нужно е също така да се намери онази отправна точка, която да внесе необходимия баланс между амбиция и социално-икономическата цена на предлаганите промени.

За близо година от законодателните предложения на ЕК свързани със Зелената сделка, станахме свидетели на мащабни и разнородни природни бедствия в Европа, които потвърдиха, че курсът на ЕС към въглеродно - неутрална икономика е неизбежен и правилен. В същото време последиците от пандемията, скокът в цените на енергията и войната в Украйна засилиха опасенията, че предлаганите мерки могат да засегнат и навредят на конкурентоспособността на европейските икономики и да уязвят домакинствата с по - ниски и средни доходи. Тази перспектива не може да не бъде вземана предвид при приемане на новото законодателство. Разделение по тези въпроси има и в редиците на Европейския парламент. Не само по политическа принадлежност, но и от гледна точна на национални особености.

Тази седмица в ЕП част от пакета "Подготвени за цел 55" беше върнат за преразглеждане в ресорните комисии. За мен това е положителен знак. Решенията, които взимаме тук, трябва да са с измерима практическа приложимост, спрямо новите реалности. Част от пакетът беше отложен за гласуване в зала, защото предварително не бяха постигнати правилните решения и компромиси между парламентарните групи. С тези законодателства трябва едновременно да защитаваме интересите на европейските граждани и индустрията и да допринасяме за борбата с климатичните промени. Смятам, че знаковото отлагане на първото гласуване по пакета "Подготвени за цел 55" е ясен знак, че политиките по Зелената сделка ще се създават със здрав разум и социална отговорност.

Приоритетна задача на ЕП като съзакондател е в социално отношение да облече принципа за справедлив преход в конкретни мерки, включително чрез създаване на финансови инструменти за подпомагане. Такъв е именно Социалният фонд за климата, който би могъл да предостави до около 72 млрд. евро на държавите членки. Ако се приеме неговото създаване, средствата могат да бъдат насочвани към инвестиции за саниране на сгради, за преквалификация и създаване на качествени и екосъобразни работни места, за достъп до устойчива енергия и мобилност на достъпни цени. Целта е най-уязвимите домакинства, предприятия, региони да получат нужната им социално-икономическа защита и подкрепа.

- Очаквате ли стимулите за развитие на възобновяемите източници да продължат и занапред? Планът REPower EU ли ще е флагманът за европейска солидарност и енергийна сигурност?

- Да, както споменах вече, внедряването на възобновяема енергия и свързаните с нея интелигентни технологии е един от стълбовете на европейския план за по - голяма енергийна сигурност и автономност. Тежки и времеемки са административните процедури по издаване на разрешителни за реализиране на ВЕИ проекти, но тенденциите са към режим на облекчаване. И това вече се случва и в България, като по предложение на правителството, чрез законодателни промени се допусна по-улеснена процедура за внедряване на ВЕИ мощности за собствени нужди на бизнеса и домакинствата.

Друга посока, в която ЕС инвестира усилия и средства, за да може да обезпечи енергийните си нужди със собствени ресурси, е повишаването на енергийната ефективност. Трябва да си даваме сметка, че колкото по - ефективни сме в използването на енергия, толкова по - малко зависими ще сме от външни източници и ще разчитаме повече на собствени вътрешни източници и енергия от ТЕЦ, ВЕИ, ядрена енергия.

В Комисията по промишленост, изследвания и енергетика на Европейския парламент в момента работим активно по Директивата за енергийни характеристика на сградите. Ключово законодателно досие, предвид факта, че сградният фонд в ЕС консумира 40% от произвежданата енергия и образува 36% от емисиите на парникови газове. И тук целите са не по - малко амбициозни - постигане на нулеви емисии от страдния фонд до 2050 г. и енергийно обновяване на най-енергоемките 15% от жилищните сгради до 2030 г., а на нежилищните - до 2027 г.

Няма как да бъдат подминати и регионалните различия между Западна и Източна Европа и по - стария сграден фонд на последната. В този ред на мисли стартовите позиции на страните членки, като обективни обстоятелства, не трябва да бъдат пренебрегнати. Също важи с пълна сила и за запазване на принципа на технологична неутралност, който да позволи да бъдат развивани и включени всички възможни решения по всички нива на производство и консумация, за да постигнем най-ефективно намаляване на вредните емисии.

Във връзка с текущата работа по директивата и изработването на законодателните текстове, комуникирам с българската индустрия, за да бъдат отчетени именно националните условия и специфики.

- Как виждате вие развитието на пазара на въглеродните емисии и това как ще се отрази на българската икономика и енергетика.

- Първо, да обясним по - разбираемо какво означава пазар и търговия с въглеродни емисии. Тази система е вид пазарен инструмент, насочен към тежката промишленост и електроцентрали. Той дава цена на въглерода и създава стимули за намаляване на емисиите по рентабилен начин. Или принципът е - колкото по-малко замърсяваш, толкова по-малко плащаш. Компаниите са задължени да държат квоти, съответстващи на техните емисии на въглерод, което прави производството на енергия от изгаряне на въглища и други изкопаеми горива по-скъпи, а от чисти източници на енергия по-привлекателни. В същото време предприятията са стимулирани да станат по-енергийно ефективни, тъй като след това могат да продават своите разрешителни за емисии на пазара.

Смята се, че системата успешно е допринесла за намаляване на емисиите от производството на електроенергия и енергоемките индустрии с 42,8% през последните 16 години. Европейската комисия предлага в ревизията на схемата да залегне намаляване на емисиите от сектора с 61% до 2030 г. Като всички приходи от системата за търговия с емисии трябва да се използват изключително за борба с изменението на климата както на ниво ЕС, така и на ниво държави членки.

Национална особеност е, че около 1/3 от енергийният ни микс разчита на въгледобив. Трябва да намерим алтернатива на замърсяващите околната среда производства, без това да става непосилна от икономическа и социална гледна точка цел. Не може да позволим допълнително задълбочаване на съществуващите неравенства. За целта трябва е да работим за внедряването на икономически ефективни алтернативи на използваните горива. Финансовата и инвестиционна подкрепа от ЕС следва да се разходва в посока на преструктуриране и създаване на нови, устойчиви икономически дейности и работни места. Тук се поставя сериозен акцент в преквалификация на работещите в индустрията, особено в най-засегнатите региони каквито са въгледобивните.

- Как смята ЕП да се бори занапред с greenwashing проблемите? Какви стъпки обмисля Европа за ограничаване на фалшивите зелени политики, които някои компании се опитват да водят?

- Сама по себе си т.нар. "greenwashing" практика може да се нарече порочна. Такива практики могат да обхващат подвеждаща информация относно условията, в които даден продукт бива произведен, неговата трайност, отпечатък, който се оставя върху околната среда, промотирането му като зелен и т.н. Стъпките за противодействие срещу това могат да се разделят в две направления. От една страна са действията на европейските институции. Европейският парламент, по-рано през годината, вече актуализира съществуващите правила, които предоставят повече сигурност на потребителите и задължават производителите и търговците да не използват заблуждаващи практики, свързани с екологичното или социалното въздействие на даден продукт, трайността, както и бъдещи резултати без ясни, обективни и проверими цели и ангажименти. На европейско ниво вече има и достатъчни механизми, които гарантират, че компаниите, които се представят за зелени, но не са - няма да имат възможности да злоупотребят с държавна помощ. От друга страна, роля имат и държавите членки. Необходим е засилен контрол на национално ниво и при установяване на злоупотреби в тази посока - строги санкции за нарушителите.

- Как може да се правят иновации чрез политика?

- Този въпрос е ключов за развитието на съвременната икономика и общество. Необходими са стимули, подкрепа на държавата и на ЕС за находчиви специалисти и учени. Възползвам се от случая да обявя и да ви поканя на конференция, която организирам, посветена точно на тази тема: "Иновации чрез политика". Тя ще се проведе на 24 юни 2022 г., в зала "Средец", София Хотел Балкан от 09:00 часа.

Целта е да очертаем политики и решения за стимулиране на растежа чрез развитието на иновативния и научен потенциал в нашето общество. Ще се фокусираме върху ролята на държавата и на Европейския съюз в изграждането на устойчива среда за развитие на иновации и технологии, какви са финансовите и законодателни инструменти за подкрепа на научно-развойна дейност и предприемачество. Ще бъде чута и позицията на младите хора в индустрията. Ще проведем разговор за проблемите и предизвикателствата, пред които те са изправени, каква подкрепа намират на национално ниво и в каква посока трябва да бъдат развити и подобрени държавните и европейски политики, за да се отговори на нуждите на сектора.

В конференцията ще се включат водещи учени и специалисти, политици от България и от европейските институции, представители на индустрията, на частния сектор, на фондове за рисков капитал, на неправителствени организации. Надявам се и вярвам, че този форум ще бъде интересен и полезен. Смятам, че така отваряме дискусия по една изключително сериозна и важна за развитието на икономиката тема.

ИЗБРАНО