23:37 | 26.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Цветанка Ризова: Модерните политици стоят "под прикритие"

"Тъга. И гняв", така определя водещата на "Лице в лице" 112-то място на България по свобода на словото

13:54 | 23 юни 2021 | Редактор : Калина Петрова 33 4801 Снимка: bTV

Цветанка Ризова е автор и водещ на едно от най-емблематичните актуални предавания в българския ефир - "Лице в лице" по bTV. На стола срещу нея през последните години сядат всички политически фигури, които дължат отговори на обществото по най-горещите теми от деня, а точните й въпроси печелят доверието на милионите зрители пред малкия екран вече повече от 20 години.

Тя няма учители и кумири - учи от всекиго и от всичко. Не обича подражанието и не следва модели. Казва, че "работата на човек има смисъл само, ако сам си изработиш модел и система. Вдъхновението, любопитството и атмосферата са лични неща, които ако ти липсват, ти липсва индивидуалност."

Много обича импровизациите и провокациите. Същото важи за иронията и самоиронията, но не и за сарказма. Вярва, че журналистът може да бъде силен с много неща, но на първо място - със собствените си качества и почерк. После - със своята независимост. С липсата на обвързаности, страхове, задкулисни контакти и връзки.

Занимава се с публицистика, защото политиката я вълнува истински. Застава зад каузи, които имат смисъл и я докосват. Социални, научни, културни. Носител е на много награди - неколкократно получава годишното студентско отличие на Софийския университет за правилен български език и е първият и единствен журналист, получил наградата "Черноризец Храбър" за телевизионна публицистика. Автор е на две книги - едната с поезия - "Прекрасното дете", а другата - с избрани интервюта.

В разгара на предизборната надпревара Цветанка Ризова говори пред Dir.bg за политическата реторика, професионализма и свободата на словото.

Авторът и водещ на "Лице в лице" говори пред Dir.bg за политическото говорене, професионализма и свободата на словото.

Всеки ден в "Лице в лице" посрещате най-актуалните гости от политическия живот, по най-горещите теми. Виждате ли промяна в политическото говорене като цяло на прага на поредните парламентарни избори?

Да, виждам. Опозиционните партии се радикализираха. Вероятно предполагат, че това им носи повече доверие. И съответно - избиратели. Управляващите доскоро се опитват да усетят настроенията на хората и все още се лутат - от позитивното говорене за бъдещето към атакуващо служебното правителство. Освен това - споровете и дебатите са по-конкретни.

Снимка: bTV

Стана модерно политици да избягват да говорят пред медии, а да избират социалните мрежи като директен канал за посланията си. Мнозина винят самите медии, обвиняват ги в пристрастия, непрофесионализъм, неадекватност. Как тълкувате това отношение?

Не мисля, че е това. Това е алиби. Измислен за "служебно ползване" от партиите аргумент. Когато публикуваш монолози в социалните медии, ти на практика нямаш опонент. Няма кой да ти задава уточняващи въпроси, няма кой да изрази съмнение. Ти оставаш сам със себе си, със собствените си твърдения, собствената си гледна точка. Това е много удобно, но със съмнителен, според мен, резултат. Когато е инцидентно и оправдано по някаква причина, минава. Но когато стане система, хората го приемат с големи резерви и разбират, че зад него се крие "прикритие". Става неполезно. Понякога и карикатурно.

Същото важи за политиците, които не пренебрегват медиите, но очакват да бъдат отразени позитивно, за сметка на опонентите им. И когато това не се случва, хвърлят енергията си в дискредитиране на нашата професия - вместо да поработят върху собствените си позиции и послания, например.

Имат ли наистина хората нужда от широки телевизионни дебати, за да решат за кого да гласуват?

Да. Всяка поява във формат, в който трябва да се аргументираш, да обясняваш, да изразяваш позиция, е нужна на обществото. Спорещият често изглежда боец, а ако излъчва увереност и компетентност, това носи позитиви. Зрители често ми пишат, че някои дебати наклоняват везните за това за кого да гласуват.

След толкова години опит като водеща на знаково публицистично предаване, има ли политици, които ви изненадват като събеседници? С какво?

Все по-рядко. Обичайно знам какво да очаквам от събеседниците си. Понякога ми е любопитно да наблюдавам как експерти се превръщат във воини на определена партия и тази метаморфоза ми е интересна. Но като цяло политиците рядко излизат от собствените си образи.

Снимка: bTV

В "Лице в лице" покривате горещите теми от деня, най-често с основните действащи лица. Как успявате да се подготвите за всяко предаване, да осигурите точните събеседници, да сте актуални дори ако се появят нови обстоятелства, докато предаването вече тече?

Подготовката за всяко предаване е дълъг процес, а не кампаниен и ситуативен. Аз съм трупала информация години наред, изследвала съм обстоятелства и процеси, правила съм аналогии, наблюдавала съм политическия живот. Събитията от деня само попълват още квадратчета от професионалната ми подготовка, понякога дори затвърждават моите оценки и очаквания. А за събеседниците се грижим заедно с моята продуцентка Бисера Ангелова. Понякога каним хора в последния момент, час-два преди предаването, ако събитията го изискват. Правим размествания, пренасочваме гости. За да може нашата аудитория да получи най-ценното - актуална информация и навременен анализ.

Предаването ви е основна трибуна в отразяването на предизборната кампания за зрителите на bTV. Очаквате ли нещо различно в тона, посланията, мотивацията на гостите си спрямо кампанията за вота преди 3 месеца?

Мотивацията не се е променила. Но разкритията на служебния кабинет, санкциите по закона Магнитски, сякаш променят основите за разговор. За едни те служат за потвърждение на тези, изразявани през последните години, за други - да се оправдават, да изразяват недоумение и недоволство. Тезите са същите, основата на разговорите - малко по-конкретна.

Въпрос най-вече на подготовка, на талант, на опит или пък на добър продуцент е доброто телевизионно интервю?

Всичко, взето заедно. Каквото от изброените по-горе неща да махнете, отнема от същността, смисъла и популярността на предаването.

Има една теория, че ако събеседникът си е тръгнал от интервюто доволен, значи водещият не си е свършил работата. Съгласна ли сте?

Не съвсем. Понякога събеседникът си мисли, че е бил толкова убедителен, че остава измамно доволен. Да не надценяваме способността за себеоценка на част от събеседниците.

Трябва ли да има граници в изразяването на лични мнения от страна на журналисти, когато става въпрос за политика?

Журналистът е човек с позиция, с ангажимент към политическите и социалните събития и да се прави на абсолютно неутрален, е излишно. Но трябва да има граници, за да не се създаде усещане у аудиторията, че един журналист, предаване или редакция могат да пренесат личните си пристрастия в работата и да отразяват действителността необективно. Журналистът не трябва да засяга възможността на събеседника да изрази своята теза и позиция. Събеседникът не бива да се чувства като на подсъдима скамейка. Но трябва да бъде провокиран, оценяван, изпитван. Има теми, по които, ако журналистът не бъде достатъчно настоятелен, се превръща в съучастник. А това е във вреда на обществения интерес.

Снимка: bTV

Какво отличава истинската журналистика от пропагандата в условия на предизборна кампания?

Първо, отличават ги източниците на информация. Пропагандните медии са едностранчиви, не допускат друго мнение, стоят като страж около своя патрон. Те са пощенски кутии, до които достигат уж "разследвания", уж справки, уж .... Истинският журналист ползва различни източници на информация. Второ, отличава ги тонът. Той при пропагандаторите е нахален, думите им са пропити с ненавист, с отрова, с омраза, с животински страх. Те пишат панегерици, а не информация и анализи. Истинската журналистика е с позиция, но поднесена с факти, с умереност, с интелигентна аналитичност. И носи в себе си възможност за избор на аудиторията си.

Лично за вас какво означава 112-ото място на България по свобода на словото?

Тъга. И гняв.

Достатъчно силна ли е медийната гилдия у нас, за да се справи с всички опити да се дискредитира журналистическата професия?

Не съвсем. За съжаление. Защото много често едни и същи журналисти са се озовавали от различни страни на един и същ проблем. Някои сега звучат демократично, смело, но преди години обслужваха със същата, като днешната си страст тези, които сега критикуват. Тези, които сега защитават лицата на десетилетното статукво със зъби и нокти, преди години бяха негови отрицатели, хулители, осъдители. И това е проблем. А тези неща се помнят. И е трудно устойчивият да е заедно с поврътливия. Безсребърникът с получателя на траншове.

ИЗБРАНО