"Тренд": 71% не са доволни от работата на кабинета "Денков", 20% го подкрепят
ГЕРБ е първа политическа сила с двойна преднина пред ПП-ДБ, следват ДПС, БСП и ИТН. Половината българи смятат, че местният вот е бил нечестен
Близо половината българи смятат, че местният вот е бил нечестен, а местните избори не са оказали съществено влияние върху електоралната картина в страната.
Това са изводите от проучване на "Тренд" по поръчка на "24 часа", посветено на нагласите на българите спрямо основните институции, партиите и актуални теми.
То е проведено в периода 11-18 ноември сред 1006 пълнолетни българи чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет.
Ерозия в подкрепата към правителството
Данните от проучването показват, че парламентът остава с традиционно ниски нива на положителна оценка - 14%. Регистрира се минимална ерозия в положителните оценки на правителството от 22% през септември и октомври до 20% през ноември. Отрицателните оценки се покачват с 5% за един месец, достигайки до 71%.
Запазва се подкрепата от страна на симпатизантите на ПП-ДБ - 4/5 от тях дават положителна оценка на кабинета "Денков". Докато в предходни проучвания избирателите на ГЕРБ бяха разделени на две приблизително равни групи, през ноември мнозинството от тях не подкрепя кабинета.
Положителна оценка дават и близо една трета от привържениците на ДПС. Електоратите на останалите формации изразяват в огромното си мнозинство отрицателна оценка.
Без съществена промяна е подкрепата спрямо президента - 36% дават положителна оценка за неговата работа, а 51% - отрицателна.
Дистанцията между двете водещи политически сили се запазва
ГЕРБ остава първа политическа сила с подкрепа от 24,7% сред гласуващите, следвана от "Продължаваме промяната-Демократична България" със 17,9%.
"Възраждане" запазва третата си позиция с подкрепа от 15,4% сред гласуващите. Четвъртият в подредбата е ДПС с 13,3% подкрепа, а петото място остава за БСП - 9,4%. "Има такъв народ" запазва позицията си на ръба на парламентарната бариера с 4,4% подкрепа.
Не се регистрира ръст в желанието за предсрочни парламентарни избори. Нагласите през ноември се запазват близки до тези от последните месеци - 30% искат нови избори, а 47% твърдят, че такива не са необходими.
Местният вот е бил нечестен
Оценката на отминалия местен вот показва високо недоверие към изборния процес.
47% от пълнолетните българи са на мнение, че вотът не е бил честен. Само 19% определят изминалите избори като честни, като този дял е по-висок сред електората на ПП-ДБ и ГЕРБ. Избирателите на ДПС са разделени по темата, докато мнозинството от гласуващите за БСП и "Възраждане" определят изборите като нечестни.
Превес има усещането, че местните избори няма да доведат до промяна - това споделят 44% от българите. 29% са оптимисти, че тяхната община ще се развива в положителна посока след местните избори, а други 16% мислят, че бъдещето на общината им ще бъде по-лошо.
Гласуване с машина или с хартиена бюлетина
Една трета от българите са на мнение, че отмяната на машинното гласуване за първия тур на местните избори е направила изборите по-нечестни. Сходен дял (32%) смятат, че това не е оказало влияние върху честността на вота. Само 11% намират, че това е направило изборите по-честни.
59% от българите смятат, че смесеното гласуване с възможност за избор между хартия и машина трябва да се запази. 21% са на мнение, че е добре да се премине към изцяло машинен вот, а 11% - изцяло към гласуване с хартиена бюлетина.
По отношение на личните предпочитания за начин на гласуване, 41% посочват машинния вот, а 25% - гласуване с хартиена бюлетина. Трима от десет посочват, че методът няма значение за тях.
Регистрира се съществена поколенческа зависимост - мнозинството от хората до 50 г. изразяват предпочитание към гласуването с машина, докато при избирателите над 70 г. над две трети посочват хартиената бюлетина.
С машина предпочита да гласува мнозинството от избирателите на ПП-ДБ и "Възраждане", а в най-голяма степен с хартия предпочитат да упражняват правото си на глас симпатизантите на БСП, следвани от тези на ДПС.