Котките отдавна живеят редом с хората. Едно време са били пазители на хамбари и ловци на гризачи, днес пазители на уюта и ловци на мухи и комари. Въпреки своенравната им природа, котката съжителства с човека наравно с кучето. И все пак, има една дума, която кара някои хора да погледнат на тези мяукащи и гальовни създания с подозрение. Това е токсоплазмозата. Тя се споменава най-често, когато става дума за деца и бъдещи майки, сякаш е нещо неизбежно и страшно. Истината е далеч по-малко драматична и е любопитен пример за това как природата балансира между паразита и човека.

Toxoplasma gondii е протозой - едноклетъчен паразит, древен и устойчиви организъм, който векове наред се е приспособява към различни гостоприемници. В природата той има своя сложен жизнен цикъл, но само едно място, в което може да се размножава полово. Това са червата на котките. Затова те се наричат "крайни гостоприемници". Всички останали, включително хората, са просто временни междинни носители.

Как става заразяването с токсоплазмоза?

Паразитът попада в околната среда чрез изпражненията на заразени котки, но това е само началото на пътя. Когато котката изхвърли паразита с изпражненията си, Toxoplasma gondii не напуска тялото на котката като активна клетка, а под формата на микроскопични ооцисти - яйцевидни структури с твърда обвивка, които защитават паразита от външни условия. В тази форма той може да преживее седмици, дори месеци в почвата, докато намери нов гостоприемник. Освен почвата, замърсени могат да се окажат зеленчуци или вода. Животните, които пасат или се хранят на такива места, могат да погълнат тези микроскопични форми на паразита. След като попадне в техния организъм, Toxoplasma gondii се освобождава от защитната си обвивка и навлиза в клетките на тъканите, където се капсулира под формата на кисти. Именно тези кисти остават в мускулите и могат да бъдат източник на зараза при консумация на недобре термично обработено месо . Така месото се превръща в един от най-честите посредници между паразита и човека.

И тук идва ключовият въпрос, който често логичен страх:

Заразни ли са самите котки?

Котките се заразяват, когато изядат нещо, съдържащо кисти на паразита, напр. сурово месо, мишка или птица. След това Toxoplasma се размножава в червата им и за кратък период (1-3 седмици) те могат да изхвърлят заразни ооцисти с изпражненията си. Това се случва само веднъж в живота, при първоначалната инфекция. След този кратък период имунната им система изгражда антитела, и котката вече не отделя паразита, дори и да се зарази повторно. Затова рискът не идва от всяка котка, а главно от млади котета, които за първи път се срещат с паразита и все още нямат изградена защита. Дори тогава, човек може да се зарази само при контакт с изпражнения, престояли повече от денонощие, тъй като ооцистите стават инфекциозни едва след този период. При редовно почистване на тоалетната и спазване на хигиена рискът е практически нулев. Това е и една от причините повечето хора да се заразяват не директно от котките си (при добри хигиенни навици), а от недобре измити зеленчуци и недосготвено месо. Сигурно логичният въпрос тук би бил:

Няма ли ваксина срещу токсоплазмоза?

За съжаление, досега не е разработена ваксина, която да създава имунитет при котките (или хората). Ваксините, които домашните котки получават, са срещу съвсем други заболявания —

панлевкопения, херпесвирус, калцивироза и бяс. Затова нито ваксините, нито стандартното обезпаразитяване на домашните котки действат срещу токсоплазмозата, защото Toxoplasma gondii не е червей, а клетъчен паразит. Препаратите, които се използват за вътрешно обезпаразитяване, унищожават глисти и тении, но не засягат този микроорганизъм. От друга страна обаче обезпаразитяването и ваксините, макар и да не действат на токсоплазмата, гарантират добро общо здраве и силен имунитет, което намалява вероятността паразитът да се задържи дори при инцидентен контакт. Още повече домашните котки са почти безопасни, защото не ловуват, не ядат сурово месо и живеят в контролирана среда. Здравата, ваксинирана котка с добра хигиена и домашна храна практически няма откъде да се зарази и още по-малко - да бъде опасна за хората.

Какво се случва, когато токсоплазмоза попадне в човешкия организъм?

Попаднал в човешкия организъм, кистите на Toxoplasma gondii се "скрива" в мускулите и мозъка. При хора със здрава имунна система паразитът остава тих и безобиден и в 80-90% от случаите инфекцията протича безсимптомно. Повечето заразени дори не разбират, че са били в контакт с него. Ако все пак се прояви, симптомите са леки, грипоподобни, но коварни, защото не са специфични. Те включват: отпадналост и умора, повишена температура (до 38°C), главоболие, мускулни и ставни болки, увеличени лимфни възли, най-често по шията, загуба на апетит, понякога леко отслабване и усещане за "неразположение" без ясна причина. Тези оплаквания отшумяват спонтанно за 1-2 седмици, без лечение, и човек дори може да не разбере, че е прекарал токсоплазмоза. В това време организмът е изградил антитела и инфекцията преминава в латентна (спяща) форма.

Истинският проблем идва, когато балансът се наруши, особено при хора с отслабен имунитет или при бременни, заразени за пръв път. Тогава токсоплазмозата може да стане активна, да засегне нервната система, очите или плода. Именно тези редки, но тежки случаи стоят в основата на страховете, които обществото свързва с болестта.

Диагнозата - не всяка "положителна проба" е болест

Когато лекарят изрече думата "токсоплазмоза", първата реакция обикновено е тревога. Но в повечето случаи това, което лабораторията открива, не е активна инфекция, а имунологична следа, оставена от организма след контакт с паразита.

Изследването за токсоплазмоза се прави чрез кръвен тест, който измерва два типа антитела - IgM и IgG. Те са своеобразни етапи в имунния отговор. IgM са първите антитела, които се появяват след заразяването. Ако резултатът е положителен само за IgM, това означава, че инфекцията е скорошна или активна и организмът в момента реагира. IgG се появяват малко по-късно, но остават в кръвта цял живот. Тези антитела представляват клетъчната памет. Положителен резултат за IgG, без IgM, означава, че човек вече е прекарал инфекцията и има траен имунитет.

Именно тук често възникват недоразумения: положителен резултат не винаги е лоша новина. Напротив - ако са открити IgG антитела, това означава, че организмът вече е срещал паразита, изградил е защита и може да го държи под контрол. Само при наличие на IgM антитела се говори за активна инфекция, която изисква проследяване и лечение.

При бременни жени обаче интерпретацията на резултатите е по-деликатна, защото заразяване по време на бременност може да представлява риск за плода. Затова в тези случаи се проследяват не само антителата, но и тяхната авидност - показател, който определя колко "зрели" са IgG антителата и от колко време съществуват. Така лекарят може да прецени дали инфекцията е стара (безопасна) или нова (изискваща лечение и наблюдение).

Кога токсоплазмозата при бременност е тревожна?

По време на бременността опасността от токсоплазмоза не идва от самия паразит, а от момента, в който настъпва заразяването. Ако жената се срещне с Toxoplasma gondii за първи път именно по време на бременността, нейният организъм все още няма изградени антитела и не може да ограничи навреме инфекцията. В този случай паразитът може да премине през плацентата и да достигне до развиващия се плод - състояние, познато като вродена токсоплазмоза.

Рискът от подобно предаване зависи от етапа на бременността. В първия триместър вероятността заразата да достигне до плода е по-ниска, но последствията могат да бъдат най-тежки и са свързани със спонтанен аборт или сериозни увреждания на мозъка, очите и черния дроб на плода. През втория триместър рискът от предаване се увеличава, а пораженията могат да засегнат нервната система или растежа на плода. В третия триместър вероятността от инфектиране е най-висока, но обикновено причиненото състояние протича по-леко, а проблемите (като нарушения в зрението или слуха), може да се проявят месеци или години след раждането.

Тук особено важно е правилното тълкуване на серологичните изследвания. Ако са открити IgG антитела, това означава, че жената е преболедувала токсоплазмоза в миналото и вече има изграден имунитет. Тя и плодът ѝ са защитени, защото организмът може да разпознае и неутрализира паразита при евентуален повторен контакт. Единствено при наличие на IgM антитела се говори за активна инфекция, която е настъпила наскоро и изисква наблюдение от специалист, докато присъствието на IgG антитела не е опасно, нито пък може да "събуди" спящата форма на паразита. В организма на преболедувалия човек Toxoplasma остава в латентно състояние под формата на кисти, но при нормално функциониращ имунитет те не се активират. Реактивация е възможна единствено при хора с тежко потисната имунна система (ХИВ, трансплантация, химиотерапия и пр.). При здрави бременни жени това не се наблюдава.

В този смисъл бременността не е причина за тревога, ако организмът вече е изградил защита. Най-опасна остава първичната инфекция по време на самата бременност, затова профилактичният тест за токсоплазмоза още в началото на проследяването на бременността е от решаващо значение, защото той определя не само дали жената е в риск, но и какви мерки е нужно да се предприемат за защита на бъдещото дете.

Как да се намали рискът от заразяване по време на бременност?

Тъй като основните източници на зараза с токсоплазмоза са почвата, суровото или недопечено месо и немитите плодове и зеленчуци, първата и най-важна мярка е стриктната хигиена. Зеленчуците, плодовете и зелените подправки трябва винаги да се мият обилно под течаща вода. При готвене месото трябва да се обработва добре термично. Toxoplasma gondii се унищожава при температура над 67°C. Не се препоръчва опитване на сурово месо по време на готвене или консумация на полусурови колбаси.

След работа в градината или контакт със сурово месо ръцете трябва да се измиват старателно със сапун и топла вода. Котешката тоалетна, ако има домашен любимец, е добре да се почиства ежедневно - най-добре от друг член на семейството. Причината е, че паразитът, изхвърлен с изпражненията, става заразен едва след 24-48 часа престой във външна среда. Редовното почистване на тоалетната елиминира този риск.

Токсоплазмоза и страхът от безплодие

Скоро, на приятелка на дъщеря ми откриха токсоплазмоза. Това е и причината да се задълбоча в тази тема, защото на детето му бе обяснено, че има риск един ден да страда от безплодие. Аз лично не разбрах дезинформацията дали идва директно от лекаря или е плод на тревожна интерпретация на майката, но така или иначе, допускам, че това стои на дневен ред като проблем и сред други хора. Апропо, симптомът на това момиче беше загуба на апетит в рамките на близо месец. Детето живее в градска среда, но не пропуска да погали бездомно коте. Относно хигиената - нямам представа.

Това, което трябва да се знае отчетливо, е, че самата инфекция, независимо на каква възраст се прояви, не причинява безплодие. При хора, които вече са преболедували токсоплазмоза паразитът остава в латентна форма и не засяга репродуктивната функция. Жената може да забременее и да износи напълно здраво дете. Опасността е единствено при първична инфекция по време на бременност, когато паразитът може да премине през плацентата и да увреди плода. Това няма нищо общо с бъдещата способност на момичето или жената да има деца.

Лекува ли се токсоплазмозата и кога?

В повечето случаи, както вече споменахме, токсоплазмозата при здрави хора протича леко и дори остава незабелязана като имунната система успява сама да овладее инфекцията и изгражда траен имунитет. В тези ситуации не се налага специфично лечение, а наблюдение и контролен тест, който да потвърди, че инфекцията е преминала.

Понякога обаче, както при съученичката на дъщеря ми, протичането не е толкова безобидно. Ако инфекцията е прясна и активна, напр. при наличие на продължителна отпадналост, липса на апетит, повишени чернодробни ензими или увеличени лимфни възли, лекарите избират да приложат терапия. Причината е, че в тази фаза паразитът все още се размножава в клетките и може да засегне различни органи. Детският имунитет невинаги е достатъчно зрял, за да овладее сам инфекцията, затова антипаразитните медикаменти спират размножаването и разространението на протозоите и предотвратяват усложнения. Едва след като организмът изгради антитела и паразитът се капсулира в тъканите, инфекцията преминава в латентна форма и вече не изисква лечение.

При хора със силно потиснат имунитет лечението е задължително, тъй като латентните кисти могат да се активират отново. При бременни жени подходът е още по-прецизен: ако инфекцията настъпи по време на бременността, се прилагат специфични медикаменти, които потискат предаването на паразита към плода. Когато има доказателства за засягане на бебето, терапията се комбинира и проследява внимателно от специалист. Във всички случаи прогнозата е добра при навременно откриване и адекватно проследяване. Токсоплазмозата може да бъде напълно контролирана с помощта на съвременната медицина, информираността и малко повече внимание към ежедневните навици.