Остеопорозата е сериозен здравословен проблем не само при жените. Това заболяване засяга милиони хора по света, но най-често се среща при дамите след менопауза. Разбира се, съществуват и други рискови фактори, които могат да ускорят загубата на костна маса. Разбирането на тези фактори, симптомите и подходящото лечение може да помогне за предотвратяване на сериозни усложнения.

Основните характеристики на остеопорозата включват по-малко плътни и по-малко устойчиви на натоварване кости и промяна в костната структура - костната матрица се разрушава, което води до увеличаване на порьозността на костите.

Както вече споменах, менопаузата е един от основните рискови фактори за остеопороза при жените. С намаляването на нивата на естроген - хормон, който играе ключова роля в поддържането на костната плътност - жените претърпяват значително по-бърза загуба на костна маса. В действителност, през първите 5-10 години след менопаузата, може да се наблюдава загуба до 10% от костната маса, което значително увеличава риска от фрактури. В допълнение, някои жени могат да преминат през менопауза по-рано от обичайното поради медицински състояния или хирургични интервенции, което увеличава риска от остеопороза в по-ранна възраст.

Освен хормоналните промени, съществуват и други фактори, които могат да повишат риска от остеопороза. Жените с тънка или дребна телесна структура са изложени на по-голям риск, тъй като имат по принцип по-малка костна маса като изходно ниво. Генетиката също играе роля - ако родител е страдал от остеопороза или е претърпял фрактура на бедрената шийка, рискът се увеличава.

Нездравословният начин на живот, включващ тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол и недостатъчна физическа активност, също допринася за развитието на остеопороза. Понеже често тези фактори се сочат за допълнителен риск при много състояния и заболявания, ето и механизмът, по които те действат върху костите:

1.Никотинът и другите токсини в цигарите нарушават баланса на костното ремоделиране, като намаляват образуването на нова костна тъкан и ускоряват разграждането на старата. Това води до намалена костна плътност и повишен риск от фрактури.

2.Алкохолът нарушава усвояването на калций и витамин D, които са жизненоважни за здравето на костите. Той също така може да повлияе на хормоните, които регулират костния метаболизъм, като по този начин допринася за загуба на костна маса.

3.Липсата на физическа активност, особено на упражнения с тежести и резистентност, води до отслабване на костите. Редовната физическа активност е важна за стимулирането на костното образуване и поддържането на костна плътност. Затова упражненията са от съществено значение. Жените трябва да включват в ежедневието си упражнения с тежести или бягане, които укрепват костите. Упражненията за баланс също са важни, тъй като намаляват риска от падания и свързаните с тях фрактури. Препоръчително е да се практикува йога, която подобрява гъвкавостта и координацията.

Има ли симптоми остеопорозата?

Наричат често остеопорозата "тихата болест", защото загубата на костна маса настъпва постепенно и без ясни симптоми, докато не се случи инцидент с фрактура. Най-честите фрактури са на гръбначния стълб, китката и бедрената шийка, които могат да настъпят дори при минимални травми.

Намаляването на ръста или появата на изкривяване на гръбначния стълб (гърбица) също могат да бъдат признаци на напреднала остеопороза. За диагностициране на остеопорозата най-често се използва тест за измерване на костната плътност, известен като двойноенергийна рентгенова абсорбциометрия (DEXA сканиране). Този метод предоставя точна оценка на костната маса и риска от фрактури.

Само с медикаменти ли се задържа процеса на остеопороза?

Лечението на остеопорозата при жените включва комбинация от медикаменти, диета и физическа активност. Бисфосфонатите са най-често предписваните лекарства за остеопороза, тъй като те забавят загубата на костна маса и дори могат да увеличат костната плътност. Селективните естроген-рецепторни модулатори (SERMs) и хормонозаместителната терапия (HRT) също могат да бъдат ефективни, особено за жени в менопауза или в постменопауза. Важно е жените да приемат достатъчно калций и витамин D, които подпомагат здравето на костите. Диетата трябва да включва храни като млечни продукти, листни зелени зеленчуци и риба с кости, които са богати на тези важни нутриенти.

Колагенът като хранителна добавка може да има положително отношение към здравето на костите и потенциално да играе роля в превенцията и лечението на остеопороза. Колагенът е основен компонент на костната матрица, осигурявайки структура и гъвкавост на костите. Приемът на колагенови пептиди като добавка може да стимулира синтеза на костен колаген и да подобри минералната плътност на костите.

Някои проучвания потвърждават, че колагеновите добавки могат да подобрят костната плътност, като намаляват разграждането на костната тъкан и увеличават производството на нова костна тъкан. Това би могло да бъде полезно за хора, изложени на риск от остеопороза или вече страдащи от нея. Въпреки това, добавките с колаген трябва да се разглеждат като част от цялостен подход към здравето на костите, включващ адекватен прием на калций, витамин D и редовна физическа активност.

Независимо от терапевтичния или диетичен подход, една от основните цели при управление на остеопорозата е предотвратяването на падания и травми. Това може да включва подобряване на безопасността в дома, като премахване на препятствия по пода, осигуряване на добро осветление и използване на помощни средства за по-стабилно придвижване. Носенето на обувки с нехлъзгаща се подметка е също важно. Особено засилено трябва да е вниманието в бани и мокри помещения.

Не всяко счупване в напреднала възраст се дължи на остеопороза

Не всяко счупване в напреднала възраст се дължи на остеопороза, но остеопорозата значително увеличава риска от фрактури. Въпреки това, фрактурите могат да се дължат и на други фактори като травма, инциденти, неврологични заболявания или просто на отслабената мускулна координация и баланс, които също са чести в напреднала възраст. Някои фрактури може да се случат дори при хора с нормална костна плътност, ако травмата е достатъчно силна.

Също така, съществуват и други здравословни състояния, които могат да допринесат за счупвания, като артрит, рак с метастази в костите, или дори дългосрочна употреба на определени медикаменти.

Как се разграничава остеопорозата от други състояния и заболявания, които водят до фрактури?

Разграничаването на остеопорозата от други заболявания или инциденти, които могат да доведат до фрактури, изисква внимателна оценка от медицински специалист. Ето някои методи и стъпки за диагностика:

На първо място е прегледът при медицински специалист. Той събира информация за рисковите фактори като фамилна история, употреба на определени медикаменти, хранителен режим и физическа активност. Симптомите на остеопороза често включват болка в костите или гърба, което може да се дължи на микрофрактури в гръбначния стълб. Чрез физикален преглед лекарят може да оцени признаци на остеопороза като намаляване на височината (поради компресионни фрактури на прешлените) или изкривяване на гръбначния стълб.

Както вече споменах, двойноенергийна рентгенова абсорбциометрия (DEXA сканиране) или познат още като костна денситометрия (DXA сканиране) е основният метод за диагностициране на остеопороза. DЕXA (DXA) сканирането измерва костната плътност, обикновено в бедрото и гръбначния стълб, и може да покаже дали тя е намалена до степен, при която рискът от фрактури е повишен.

При наличие на фрактура, рентгеновата снимка може да покаже дали костите изглеждат порьозни, което е характерно за остеопороза. Тя също може да помогне за изключване на други причини за фрактури, като травма или тумор.

Кръвни тестове могат да се използват за изключване на други заболявания, които могат да причинят фрактури или да имитират остеопороза, като например хиперпаратиреоидизъм или метастатичен рак. С лабораторни изследвания може също да се оцени нивата на калций, витамин D и маркерите на костния метаболизъм.

Условията, при която е възникнала фрактурата е също от съществено значение: ако тя е настъпила при значителна травма, е по-вероятно да се дължи на инцидент, отколкото на остеопороза, но, ако фрактурата е резултат от минимална травма или падане от ниска височина, това може да е насочващо към остеопороза.

При всички случаи своевременното поставяне на точна диагноза е от особена важност, за да се започне подходящо лечение и да се предотвратят бъдещи фрактури.

Колко често трябва да се изследва костната маса при жени след менопауза или във висок риск?

Честотата на изследванията на костната маса след менопауза зависи от индивидуалните рискови фактори и здравословното състояние на жената. Ако първоначалните резултати от костната денситометрия са в нормалните граници, се препоръчва изследването да се повтаря на всеки 1-2 години, в зависимост от индивидуалния риск и съветите на лекуващия лекар. За жени, които имат рискови фактори за остеопороза (като фамилна история, тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол, дългосрочна употреба на кортикостероиди) или които вече са диагностицирани с остеопороза, може да се наложи по-често изследване. В такива случаи костната денситометрия може да се извършва на всеки 6-12 месеца. Когато жената започне лечение за остеопороза, изследването за костна маса може да се извършва ежегодно или на всеки 2 години, за да се оцени ефективността на лечението и да се направят корекции в терапията, ако е необходимо.

Важно е жените след менопауза да се консултират със своя лекар, който ще вземе предвид индивидуалните фактори и ще препоръча най-подходящия график за мониторинг на костната маса.

В следващата статия ще разгледаме остеопорозата при мъжете, която често се неглижира предвид общите представи за заболяването като "женско".