Телесните симптоми на депресията
Защо преди ума, първо тялото започва да страда?
Чуйте статията:
Когато говорим за депресия си представяме тежка потиснатост на настроението и нежелание за нищо. Но понякога депресията не идва с тъга и лошо настроение. Не идва нито с плач, нито с усещане за отчаяние. Тя идва тихо и се настанява първо в тялото - като тежест в гърдите, като сутрин, в която тялото в леглото е тежко като олово, като болки в кръста или ставите, като странно усещане за "отсъствие" от собствения ни живот. Това е подмолната, тиха депресия, на която медицината не обръща внимание, защото я бърка с редица други болест и състояния. Такава депресия не се излива през сълзите, а си избира тялото за говорител, защото умът отказва да чуе какво се случва вътре в него.
Биологично погледнато депресията не е просто психическо състояние. Тя е цялостно разстройство на организма. Нарушава работата на нервната система, на хормоните, на имунитета и на микробиома. Тя активира онзи биологичен режим на оцеляване, в който тялото работи на минимален разход: кортизолът се повишава, оста HPA (хипоталамус-хипофиза-надбъбрек) се държи така, сякаш човек е под постоянна заплаха, а мозъкът работи на по-ниска мощност, за да пести енергия.
Всичко това се усеща не само емоционално, но и телесно. Храносмилането се забавя или ускорява, сънят става фрагментарен, концентрацията и мотивацията изчезват, болката се усилва, защото нервната система се настройва на по-висока чувствителност. Тялото реагира на депресията така, сякаш е повалено от вирус — с умора, отпадналост, болки и хормонални сривове.
Затова и депресията е заболяване на цялото тяло, а не на настроението както сме свикнали да я възприемаме.
Кои са телесните симптоми?
Най-често човек първо усеща необяснима умора. Не е онова изтощение след безсънна нощ или натоварен ден. Това е дълбока, неотминаваща от почивка умора, която е налице още от момента на събуждането. Тази умора няма връзка с физическо натоварване или с дневния режим. След нея идват болките в кръста, в ставите, в раменете, в мускулите. Тялото става по-чувствително към всяко дразнение, като че ли нервните влакна са останали оголени.
Храносмилателната система също реагира силно. Много хора изпитват подуване, болки, запек или диария, усещане за тежест в стомаха, гадене или внезапна непоносимост към храни. Това се случва, защото 90% от серотонина се създава в червата, а депресията променя този баланс. Червата буквално реагират на химичната промяна.
Мозъкът, естествено, не остава незасегнат. Появява се мозъчна мъгла, която се усеща, сякаш мислите са зад запотено стъкло. Човек чете, но непомни. Гледа и не схваща. Започва изречение и не може да го завърши или си забравя мисълта, но не защото е разсеян, а защото мозъкът пести енергия.
Сънят също започва да се разстройва. Някои хора се будят на често цяла нощ, други се наспиват прекалено рано, а трети спят твърде дълго, но се будят още по-уморени. Сутрините са най-тежки, защото кортизоловият пик е висок и човек буквално се събужда в биологичен стрес.
По отношение на апетитът повечето хора смятат, че в депресия той изчезва. Но някои хора реагират точно обратното - започват да се хранят обилно и на често като по този начин си набавят допамин чрез акта на удоволствие от яденето. При по-класически изявените симптоми на депресия, се губи всякакво желание за храна. Причината отново е в хормоналните промени.
Телесни сигнали се появяват и под формата на сърцебиене, стягане в гърдите, студени крайници, треперене, усещане за вътрешен шум или че се усеща циркулацията на кръвта, както в цялото тяло, така и в главата. Всичко това е дело на автономната нервна система, която е загубила ритъма си.
Но защо депресията избира тялото като първи сигнал, а не промяната в емоциите?
Когато човек изпитва стрес, психиката има различни защити. Умът може да рационализира, да омаловажава, да се преструва на зает, да се скрие в дейности или да създава илюзията, че всичко е наред. Тялото ни обаче реагира реактивно и не маскира. То няма механизъм, с който да се самозалъгва и затова реагира първо. Биологично това е логично. При продължителен стрес и натрупано психоемоционално напрежение се активира оста хипоталамус-хипофиза-надбъбрек. В следствие на това кортизолът се повишава, автономната нервна система влиза в постоянна готовност, възпалителните маркери леко се покачват, микробиомът се променя, сънят става непълен, а регенерацията на клетките и тъканите - непълноценна.
И тъй като цялата тази биохимия е физическа (сигнални молекули, рецептори, клетки), първите сигнали също са физически. Парадоксът е, че именно тези ранни сигнали са "невидими", защото ни убягват от фокуса на внимание: болката, умората, стомашните оплаквания, мъглата в главата често се обясняват с преумора, възраст, хормони, времето, работа, напрегнатост, настинка или "не може всеки ден да е ОК". Да, но когато не минава, причината не е в мускулите, ставите или храната, а е по-дълбока и често неназована.
С какво се бъркат симптомите на депресията?
Когато пациент се оплаква от умора, първо се търси анемия. При косопад — хормонален дисбаланс. При болки в тялото — фибромиалгия, хронична умора или се тръгва по линия на скенери и дискови хернии. Подутият корем се бърка с колит и хранителен интолеранс, а спада на когнитивните функции на мозъка се консултира с ендокринолог за проблеми с щитовидната жлеза, заедно с изпотяването, сърцебиенето и кратките паник-атаки.
Естествено, всяко едно от тези състояния може да е точно такова, но много често, зад цялата палитра от появяващи се и изчезващи симптоми стои една единствена причина: депресията.
Тя е хамелеон и се маскира като тиреоидит, понеже забавя метаболизма. Може да изглежда дори като автоимунно заболяване, защото повишава възпалителните маркери. Или да наподоби хормонален срив, защото нарушава цикъла на кортизола и води до абдоминално напълняване и целулит, или да ни отведе в кабинета на гастроентеролога, защото изглежда като болест на червата, поради променения микробиом.
И докато човек обикаля кабинети и се страхува от най-лошото, никой не пита: "А как се чувстваш? Как спиш? Как се справяш? Кога за последно беше наистина спокоен? А щастлив? За какво мечтаеш, кое те мотивира?" Представяте ли си въпроси от подобно естество в кабинет, пред който чака опашка и лекаря нервно си гледа часовника, че пак ще пропусне обедното кафе...
По тази и още много причини депресията понякога не се диагностицирана с години. Докато се представя като болка, умора и хаос, май никой няма да посмее да надникне във вътрешния свят на човека. А и много хора не са наясно, че са депресирани, за да потърсят сами връзка с професионалист, докато една сутрин просто не изпаднат в онова състояние на липса на желание за живот ( в пълния му смисъл) и не потънат в унищожителните си мисли.
Затова е важно да се отдиференцират физическите симптоми на депресията и да се вземат своевременно мерки.
Какви са стъпките за това?
Първата стъпка е свързана с разпознаването. Тялото не лъже. Вслушайте се в него и проверете как е енергийният ви тонус, сънят, храносмилането, скелетната мускулатура и имате ли нетипични болки, за които не знаете причинителя. Втората е приемането, а не отричането. Това изисква саморефлексия и вътрешна откровеност сами пред себе си. Няма нищо страшно в това човек да се почувства уязвим физически и да си признае, че поради ред причини, явно тялото му подсказва да намали темпото и да си даде почивка.
Съвременният подход към депресията е многопластов и не винаги медикаментите са на първа линия. Да, при някои хора са нужни лекарства, които да стабилизират нивата на невротрансмитерите и да върнат мозъка към нормален ритъм. Други извличат огромна полза от психотерапия, която възстановява нарушените модели на защита и на справяне. Физическата активност, дори в най-леките ѝ форми, засилва неврогенезата и успокоява възпалителната реакция, затова тя винаги е препоръчителна. Отделно на това, когато тялото е активно, нивата на стресовия хормон кортизол спадат драстично.
Сънят е фундамент и за него трябва да се погрижим. Храненето - също. Микробиомът е директен участник в настроението чрез серотонина, кратковерижните мастни киселини и имунната регулация. Не случайно казват, че червата ни са "втория мозък" - голяма част от хормоните - невротрансмитери се секретират там. Затова Витамин D, омега-3 мастните киселини, магнезия и балансираното хранене често подобряват общото състояние. Намаляването на възпалението може да се случи чрез щадяща диета, движение и управление на стреса. Това просто е ключов биологичен механизъм.
Има и нещо друго: депресията не се лекува само в кабинета от специалист. Вие сами можете да си помогнете в ежедневието чрез ритуали, които ви карат да се чувствате заземени и обратно в себе си, чрез възстановяване на ритъма, ако сте го изгубили; чрез създаване на структура, което да ви даде усещане за стабилност и предвидимост. Депресия се лекува и чрез общуването с другия, който е разбиращ и неосъждащ. И повече от всичко - чрез действия и реакции, които ви позволяват да сте просто човек.