Това обявиха от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) пред "Дневник", като се позоваха на собствени данни и на проучване на столичната община. Липсва нормативна уредба. В момента защитата от гръмотевици се осъществява по актове от 1972 г., обясни инж. Христомир Иванов от камарата. Той каза, че дори една нова сграда да е проектирана с гръмоотвод, няма никаква гаранция, че той ще бъде поставен, защото няма контрол или орган, който да провери тази защита. Освен това проблем е и липсата на възможност за застраховане срещу мълнии, допълни Иванов.
Загубите от пренапрежение на електрическата мрежа вследствие на гръмотевици в България са над 60 млн. лв. годишно, показват данните на КИИП.
"Токът, който протича при удар на мълния през гръмоотвод, е между 20 хил. и 200 хил. ампера. Това може да порази сгради, електрически инсталации, компютри, да предизвика пожари", обясни Иванов. Заради мълнии годишно в Европа се повреждат над 1 млн. компютри, а около 28% от проблемите на електрониката са заради пораженията от вторичните въздействия на гръмотевиците, сочат данните на инженерите. Поставянето на уред срещу мълнии на жилищна сграда струва между 3500 и 4000 лв., като това ще предпазва не само блока, но и намиращите в близост обекти, твърдят от камарата. Иванов даде пример с националния стадион "Васил Левски", където нямало такава защита, а много често хората са поразявани от гръмотевици на футболни мачове. Броят на мълниите се увеличава постоянно и това се дължи най-вече на глобалното затопляне. Според статистиката по земното кълбо удрят по 100 мълнии в секунда. България е с доказано силна гръмотевична дейност, като средният брой е от 3 до 12 на кв. км, по данни на инженерната организация. Само през юли загинаха двама души, поразени от гръмотевици.