Сириец, участвал в масов бой с българи в центъра на София: Кръвта ни бушува, беше грозно и срамно

"Досега никой не се е обръщал агресивно към мен. Всеки подхожда мило, помагат ми в магазина, ако не мога да намеря нещо. Всеки ме приема с усмивка", споделя той

10:21 | 15 март 2024 | Редактор : Аделина Томова 158 14821 Снимка: bTV

Момче от сирийски произход се оказва замесено в побой, възникнал в центъра на София. Той разказа как се е стигнало до него и какво е отношението на българите към мигрантите.

Бежанците

Младият мъж, пожелал да остане анонимен, е от Северна Сирия, на 22 години. Преди две години пристига в България.

На 6 март 19:30 ч. на столичния бул. "Витоша" възникнал спор заради момиче, който прераства в побой между компания от български и сирийски граждани. Един от общо деветимата задържани, в момента на престъплението е и момчето, с което екип на bTV разговаря. Решава само да разкаже за инцидента:

"Бяхме две групи, едната беше така да се каже българска, а другата беше от сирийци, цялата ситуация се разигра много бързо. Аз бях повикан, когато спорът вече бе започнал, звъннаха ми и заварих една разправия за момиче, спонтанно се включих и аз. В началото бе по-скоро приятелски спор, не очаквах, че ще ескалира до там, и то в центъра на София, всичко започна уж на шега, на игра".

Но защо се случи така, че тази игра да прерасне в сбиване?

Може би фактът, че бяхме младежи на по 19-20 години и кръвта ни бушува допринесе за развитието на ситуацията.

Вие как се озовахте в този сблъсък?

Познавам се с момичето, заради което е възникнал спорът, с нейните родители, с брат ѝ - те са българи. Там бяха също така мои общи приятели, българи. Аз бях наблизо, във един фризьорски салон и ми написаха есемес да дойда, знам малко български и да помогна на двете групи да се разберат. Предупредиха ме, че започва да се създава напрежение затова тръгнах бързо.

Колко души бяха вече там?

Заедно с мен имаше още трима българи, а от другите не познавах нито един от петнайсетимата сирийци. Аз основно се движа с няколко българи, от другата група не познавах.

Усещате ли, че чрез поведението си сте провокирали реакцията, която е възникнала?

Когато пристигнах там и видях двете групи, исках да говоря и с двете страни, да се опитам да обясня, че спорът за едно момиче не е причина за бой. Искам да поясня, че групата сирийски граждани, които бяха там също нямаха намерение да се сбиват с нас, всичко се случи спонтанно. Не беше планирано. Никой не беше подготвен за бой. По-скоро неприятелски отношения.

Често ли се случва така, че да се сбивате поради една или друга причина на обществени места?

Живея повече от две години в България, не ми се е случвало преди това. Не съм присъствал на подобни групови спорове. Имах истинско желание просто за комуникация, да решим спора. Да обясня, че не е нужно да се стига до удари в центъра на София. Имаше толкова преминаващи, които ни гледаха и се опитваха да ни разтърват. Беше грозна картинка. Но случва се за първи път, и не мисля, че ще се повтори от моя страна.

Казвате от две години сте тук в България, с какъв статут на пребиваване сте?

В момента съм в период на изчакване, подал съм заявление за постоянно пребиваване в страната като бежанец и чакам да излезе решението. Живея при българско приемно семейство, те са нещо като мой гарант. Затова и не съм в бежански център, имам и други познати, които са при такъв тип семейства. Жената, при която съм, ми е като майка, за нея аз също съм като собствен син. Вярвайте ми, никъде не съм получавал подобно отношение и уважение. Те са моето българско семейство и им благодаря.

Защо решихте да дойдете в България?

Напуснах Сирия, след като станах пълнолетен, за да намеря по-хубав живот и най-вече спокойствие, защото в действителност войната в Сирия не е спирала. Това е живот в постоянен страх, аз не искам да воювам, да убивам. После бях за известно време в Турция, но искам да Ви кажа, че както са се отнасяли с мен в България никой друг не го е правил. Бях директно приет от това българско семейство, бях заобичан на мига и намерих своето спокойствие.

Казвате спокойствие, забелязали ли сте от страна на гражданите на София специално отношение към Вас през тези две години?

Една от причините да искам да се установя, да живея и да работя в България е това, че българското общество е толерантно към бежанците, които търсят убежище. Досега никой не се е обръщал агресивно към мен. Всеки подхожда мило, помагат ми в магазина, ако не мога да намеря нещо. Всеки ме приема с усмивка.

Как приемате това, което се случва през последната седмица. Свързано с все повече протести, сблъсъци между мигранти?

Начинът, по който се случват нещата в момента, са немислими. Не трябва да се стига до подобни действия и протести. Вътрешно вярвам, че никоя от страните не иска да приема другата като враг. Чувствам, че спорът не е спор между мигранти и българи, или мигранти и мигранти, а някой друг има интерес ние да бъдем представени като агресори, като заплаха. Вярвайте ми, аз не съм заплаха!

Съжалявате ли за това, което се случи на 6 март?

Много, искрено съжалявам за това, което се случи. По някакъв начин този спор, това сбиване стана първоизточника на общественото настроение към мигрантите в момента. Тази случка е срамна и за двете страни, но пак Ви казвам като младежи реагирахме буйно, в никакъв случай това обаче не е периодично действие, не е целенасочено и дълбоко в себе си съжалявам, че бях част от него.

ИЗБРАНО