Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Чуйте статията:

На всеки му се е случвало поне веднъж да преглътне "накриво" и хапката да прореже хранопровода по пътя си надолу. Често пъти това дори е таблетка, която сякаш залепва някъде по лигавицата и дори водата дълго не я отмива. Но когато храната започне да засяда често, причината може да е много повече от невнимателно преглъщане и да е в самия хранопровод. Тогава храната не просто "тръгва накриво", а наистина среща препятствие по пътя към стомаха.

Понякога човек не си дава сметка кога започва да се съобразява с проблема. Храни се по-бавно, дъвче по-дълго, реже хапките на по-малки парчета, отпива вода между тях или просто престава да се храни с неща, които приема като сухи или трудни за преглъщане. Така постепенно се адаптира към затрудненото преглъщане и причината за него може да остане скрита с години, какъвто е случаят с еозинофилния езофагит.

При това заболяване в лигавицата на хранопровода се натрупват еозинофили, откъдето идва и името му. Този вид бели кръвни клетки, част от имунната система, не попадат там случайно. Под влияние на определени сигнали на имунната система клетките на лигавицата започват да отделят вещества, които привличат еозинофилите от кръвта и ги насочват към хранопровода. Така се развива продължителна възпалителна реакция, при която еозинофилите отделят свои медиатори и увреждат тъканта. А когато това възпаление се поддържа дълго време, организмът започва да възстановява увреденото място, натрупвайки съединителна тъкан. Постепенно стената на хранопровода може да стане по-твърда и по-малко разтеглива, а вътрешният му диаметър - по-тесен. А тези особености вече са достатъчен повод за професионална оценка и лечение.

Въпреки, че дълго време е бил разпознаван трудно еозинофилният езофагит не е толкова рядко заболяване. Данните от различни популации показват, че честотата му се увеличава, а заболяването се среща както при деца, така и при възрастни. В едно 22-годишно популационно проучване от Швеция например разпространението достига 57 случая на 100 000 деца през 2022 г., като при възрастните е 127 на 100 000. Това прави приблизително 1:900 общо засегнати.

Причината за болестта е сложна имунна реакция. Еозинофилният езофагит се смята за хронично имунно-медиирано заболяване, при което хранителни или други антигенни стимули могат да задействат възпалителен отговор. При част от пациентите се срещат и други алергични заболявания, но наличието на алергия не е задължително условие за диагнозата. Кога тогава лекарят трябва да заподозре, че зад присядането на храната може да стои именно тази болест?

Най-характерният сигнал при възрастните е затрудненото преглъщане, но самият симптом не е достатъчен, защото подобни оплаквания могат да имат и много други причини. Например, стеснение на хранопровода може да се развие след продължително възпаление при гастроезофагеална рефлуксна болест, но може да бъде свързано и с т.нар. пръстен на Шатски, което представлява тънко кръговидно стеснение в долната част на хранопровода. Причина могат да бъдат още нарушения в движението на хранопровода, увреждане от разяждащи или корозивни химически вещества или, макар и по-рядко, туморно образувание. Именно затова повтарящото се засядане на храна не е диагноза само по себе си, а симптом, който изисква да се установи какво го причинява.

Изследванията обикновено са две. Първото е гастроскопия. При нея могат да се видят характерни пръстеновидни гънки, бразди, белезникави налепи, оток или стеснение, но понякога лигавицата изглежда почти нормално. Затова решаваща за това заболяване е биопсията. При нея се търси характерното натрупване на еозинофили, като актуалните диагностични критерии използват праг от най-малко 15 еозинофила в едно зрително поле при голямо увеличение, наред със симптоми на нарушена функция на хранопровода и оценка за други възможни причини за еозинофилия.

При потвърждаване на диагнозата трябва да се предприеме лечение. При еозинофилния езофагит целта не е просто хранопроводът отново да стане достатъчно широк, за да преминава храната, а да се потисне и самото възпаление, което постепенно променя неговата структура. Затова лечението може да включва медикаменти, които намаляват възпалителната реакция, промени в храненето, а при част от пациентите - и биологична терапия. Когато вече има значимо стеснение, може да се наложи и ендоскопско разширяване на хранопровода, но то не замества противовъзпалителното лечение.

Защо обаче организмът не успява сам да потуши това възпаление и да възстанови хранопровода? Защото проблемът не е еднократно увреждане, което след отстраняване на причината да започне да заздравява. При еозинофилния езофагит имунната реакция се поддържа във времето и продължава да привлича и активира възпалителни клетки в лигавицата. Така вместо процесът да приключи с възстановяване на тъканта, възпалението се превръща в хронично. Постепенно се включват и механизмите за възстановяване на увредената тъкан, но при продължително възпаление този "ремонт" може да доведе до това, което вече споменахме: натрупване на съединителна тъкан, загуба на еластичност и стесняване на хранопровода. Но трябва да се има предвид, че колкото по-дълго продължава възпалението, толкова по-голяма е вероятността хранопроводът да загуби еластичността си и да се развият трайни стеснения. Тогава рискът от т.нар. хранителен болусен импакт се увеличава и в някой момент хапката може да заседне напълно и да не успее да премине към стомаха. Това вече не е момент, в който човек просто трябва да изпие още една глътка вода и да изчака. Когато храната заседне напълно и човек не може да преглътне дори слюнката си, ситуацията вече изисква спешна медицинска оценка. В такива случаи хранителният болус може да бъде отстранен ендоскопски, а след това трябва да се потърси и причината, довела до неговото засядане.

 

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google