Кой се отказва от имотите от дедите си!? Не може да вземат имотите на дедите ти и ти да останеш безразличен!

Всеки български гражданин може да върне имотите си по Закона за реституцията. Когато Симеон спечели в Страсбург, а това ще стане, ще се наложи данъкоплатците да плащат 20-30-50 милиона  заради ината и омразата на някои властимащи към Царя, разкри Асен Ошанов в специално интервю за Дир.бг.

На 26 февруари Асен Ошанов имаше рожден ден, но малцина знаят колко точно години навърши. Това е негова дискретно пазена тайна... На тази дата се ражда и Цар Фердинанд, на нея от този ден си отива и царица Йоанна. По този повод се обърнахме към “дясната ръка” на Симеон, който сподели с читателите ни прелюбопитни подробности от отношенията си със Сакскобургготски. 

- Господин Ошанов,  колко спечелихте като пълномощник на царското семейство толкова години?

- Не съм работил за пари! Не съм получавал какъвто и да било хонорар за това. И това е било по мое желание. Други са били мотивите ми да бъда полезен на този човек. Аз съм монархист, майка ми навремето много е уважавала царица Йоанна и е била в нейния кръг, дядо ми е генерал от царската армия на Фердинанд...
Работя с царя от 1993 г.

От 1998 г. съм пълномощник на цялото царско семейство, за което не съм получавал пари. Бил съм ръководител на една от фирмите му, за което съм получавал заплата, и това е. Убеден съм, че Царя държи на мен. Силно е да кажа “обича”, “привързан е”, защото тези думи не са характерни за нашите отношения. Нашите отношения са на един цар към човек като мен, който, със скромното си познание и възможностите си, му е помагал повече от четвърт век. 

- Как стана така, че Симеон избра навремето именно вас за главен координатор по завръщането си в България... 

- Започнах много често да ходя до Мадрид, за да организирам всичко. Няма да забравя как един ден след голямо пътуване отидохме в Мадрид, но Царя каза: “Хайде, да отидем при майка ми, на нея ще й бъде много приятно да ви види!” Много се зарадвах да отида да целуна ръката на тази жена.

Пристигнахме в Ашторил, сервираха един много хубав обяд и започнахме да разговаряме. В един момент Царя се обърна към мен и ми каза: “Ошанов, свърши ми хартията на факса! Откакто вестниците писаха, че вие сте координатор на моето завръщане, непрекъснато ми изпращат факсове от България! Едните пишат, че сте много добре образован, че много добро решение съм взел, другите обаче се нахвърлят жестоко върху вас! Скъсаха ми хартията на факса! Невероятна история!”. Отговорих му: “Ваше Величество, такива сме българите! Все търсим под вола теле, не ни харесва, че аз не съм, пък оня е”. 

Мина известно време в приказки и аз реших да го попитам: “Добре, кое е най-лошото, което пишат за мен?” Царя каза: “Ами, това, че си бил комарджия!” Погледнах го и видях, че ме гледа изпитателно. Нито за миг не помислих нито да го подведа, нито да го излъжа: “Не само, че съм комарджия, ами страхотно обичам хазарта! Може би е лошо, но едно време при комунизма хазартът беше наказуем, но, слава Богу, дойде демокрацията и вече сме свободни”. 

Царя изслуша моите разсъждения за комарджилъка, за хазарта, и изведнъж ме попита: “Какво точно значи тази дума комарджия?” Казвам: “Ваше Величество, това е комарът, който идва, каца на ръката ви, ухапва ви, заболява ви, но след това започвате да се чешете и ви става приятно!” Той се засмя, обстановката се разведри. Царя не че не знаеше какво значи думата, но искаше да се закачи с мен.

- Царят не ви ли предложи да влезете навремето в правителството му, или поне в парламента, като спечели изборите?

- Работя с Царя от 1993 г. От 1998 г. съм пълномощник на цялото царско семейство. Познавам много добре сестра му Мария Луиза, децата му и всяко мое назначаване, където и да било, би предизвикало съмнение, че царят ме толерира. Той не ми предложи, защото знае моето разбиране по въпроса. Дори да ми беше предложил, нямаше да приема.

- Доколкото знам, Вие сте определил фирмата, която ще охранява Симеон, и с това вече направо си влизате без проблем в историята?

- Да, аз препоръчах на царя фирмата “Ипон” на Бойко Борисов за негова охрана след 1996 г. Срещнахме се с Бойко Борисов случайно в хотел “Кемпински”, пихме по едно кафе там. Той изрази готовност да осъществи охраната на Царя, посетих неговата фирма, срещнах се със сътрудниците му. Преди това го знаех като организатор на охраната на Тодор Живков, а той мен като главен координатор на Царя. Бойко Борисов си свърши много добре работата първата година и аз настоях пред царя да продължи да го охранява. А и Царят беше останал доволен.

- По този начин вие сте дал начален тласък на кариерата на Бойко Борисов - запознали сте го с човека, който му даде старта за голямата политика?

- Силно е да се каже това. Аз съм просто една от четирилистните детелини на Бойко Борисов, нещо като “Детелини”-те на Лили Иванова. (смее се) Бойко Борисов също е бил много отзивчив към мен. Когато беше главен секретар, се случи така, че бях заплашван по телефона във връзка с близостта ми с Царя, който тогава вече беше премиер:

“Ще те убием, ще ти счупим главата, ако продължиш да помагаш на царя!” И други подобни... Това продължи близо два месеца, аз се разтревожих и реших, че няма кой друг да ми помогне, освен главният секретар на МВР Бойко Борисов. Трябва да ви кажа, че веднага Бойко Борисов нареди на Цветан Цветанов и светкавично само за 3-4 дни хората, които ме заплашваха, бяха заловени. Единият се оказа разстроен психически човек, а другият – отчаян антимонархист...

При посещението на княгиня Мария Луиза ходихме с нея в МВР при Бойко Борисов да го видим и изпием по едно кафе с главния секретар. Той я покани и на един мач на “Левски” заедно с него.

- Вие сте първият човек, прочел лично досието на Царя... Какво “открихте” в него, шокира ли Ви нещо?

- Аз бях човекът, който подаде молба в МВР по определения за това ред през месец март 2000 г. и поисках както досието на Царя, така и моето лично досие. За това искане бях получил пълномощия от царя. Неговото досие фотокопирах след разрешение от МВР и по-конкретно от началника на отдел “Архиви” полк. Серефим Стойков. Досието на царското семейство е било съхранявано в българската Държавна сигурност, където е било окомплектовано. Взех копията от досието чрез служителя в МВР Иван Комитски, който по-късно стана началник на отдел “Архиви”.

Предадох фотокопията на царя. Досието имаше гриф “Строго секретно” и започваше с едно предложение за “Групова активна разработка”. Това е било през м. юни 1957 г. Беше написано така: Групова активна разработка на бившето царско семейство – Царица Йоанна Викторова Емануилова по мъж Борисова Фердинандова, Симеон Борисов Фердинандов и Мария Луиза Борисова Фердинандова по линия “бивши капиталисти, монархо-фашистки управници и деятели на буржоазните партии.” Към досието на царското семейство беше прикрепено и досието на княгиня Евдокия.
Досието на Царя беше около 90-100 страници.

Нищо особено и съществено не пише в него... Както и в моето – нищо особено. Само това, че произхождам от буржоазно семейство и че съм бил наказан през 1956 г. в Университета, че подкрепям Унгарската революция... Аз очаквах в моето да има интриги, клюки, клевети – не!

- За вас се коменитраше, че сте свързани с еврейски имоти на Яков Джераси – каква е истината?

- Има една къща на бившия министър-председател на България Теодоров, чиято дъщеря Мария Теодорова, собственица на тази къща на ул. “Шипка”, при смъртта си искаше да я завещае на царското семейство. Теодорови са били големи монархисти. Мария Теодорова обаче в последния момент решава, че е много задължена на своя адвокат Румен Манолов и решава да му завещае 1/3, другата 1/3 завещава на Яков Джераси, а третата – на княз Кубрат. Яков Джераси, когото познавам от “Ротари клуб”, ме уведоми, за да съобщя на царя. Това е моята връзка в цялата тази история.

- В първото си интервю пред Кеворк Кеворкян от Испания Симеон казва: “… нямам никакви имуществени претенции към родината си”. Тези думи се припомнят често, когато стане дума за имотите на Царя...

- Интервюто, което Кеворк взе от Царя, беше някъде през 1990 г. В тези години никой още дори не е помислял за реституция. Още нямаше и закон за реституцията – той беше създаден в края на 1992 г. Под имуществени претенции царят е имал предвид това, че няма да иска обезщетение за това, че 50 години е бил в изгнание, че не е бил допускан в страната, че са отказвали да му дадат паспорт, след като той е запазил българското си гражданство. Тогава за имоти не е могло да става дума. Тогава още думата “реституция” беше непозната.

- Българите са доста чувствителни, когато стане дума за имотите на Царя... Как коментира това самият Симеон? 

- Обяснението ми е, че става въпрос за някакъв тип политическа омраза. Това, което стана, е безобразие! Срамно е! Симеон говори за това с дълбоко огорчение Има хора, които не го обичат Симеон – по политически или антимонархически причини, и прокарват от години тенденциите в медиите, че той, видите ли, е дошъл в България само, за да си прибере имотите. Симеон е много огорчен от това! Той от малък е възпитаван да обича България и народа си като български цар! А няма никакво съмнение, че това са царски имоти. Има един списък, изготвен още от Кимон Георгиев, тогава, когато са конфискувани тези имоти през 1947 г. Имотите са закупени с лични средства на царското семейство.

- Вие поддържате връзка със Симеон Сакскобургготски. Как е той напоследък? 

- Слава Богу, жив и здрав е. Перфектно изглежда! Той е въздържан не само в политиката, но и по отношение на себе си. Изглежда отлично физически, което за неговите години е впечатляващо. Продължават делата, свързани с имотите му в България.

Пак ще повторя - аз съм от хората, които знаят най-добре истината, а тя е, че това са наистина царски имоти. Веднъж един ме попита: “Абе, какво става с тези прословути царски имоти?!”. Казвам му: “Много добър въпрос ми зададе!” А той: “Защо?” Поясних му: “Защото ги нарече “царски”! Те са царски, а не държавни!” Направих този много приятен каламбур! Има хора, които не го обичат Симеон – по политически или антимонархически причини, и прокарват тенденциите в медиите, че той, видите ли, е дошъл в България само, за да си прибере имотите. Симеон е много огорчен от това. Той от малък е възпитаван да обича България и народа си като български цар! Защото той си е български цар – нито е абдикирал, нито някой го е свалил от трона!

Царят е много разочарован от мораториума на Народното събрание върху имотите му, защото навсякъде в Европа частната собственост се уважава и защитава. Симеон е в правата си да води делата за имотите си. Кой се отказва от имотите от дедите си!? Всеки български гражданин може да върне имотите си по Закона за реституцията! Грешката на държавата, че не желае да бъде справедлива и да признае доказаното право на Симеон, го накара да пусне една жалба в съда в Страсбург. И когато той спечели, а това ще стане, ще се наложи данъкоплатците да плащат 20-30-50 милиона заради ината и омразата на някои властимащи към царя! 

- Предвижда ли Симеон да съди България в Страсбург? 

- Той вече има една жалба, представена в Страсбург. Симеон е в правата си да води дела за имотите си. Кой се отказва от имотите от дедите си!? Не може да вземат имотите на дедите ти и ти да останеш безразличен! Всеки български гражданин може да върне имотите си по Закона за реституцията! Когато Симеон спечели в Страсбург, а това ще стане, ще се наложи данъкоплатците да плащат 20-30-50 милиона  заради ината и омразата на някои властимащи към царя!

- Ваши приятели твърдят, че сте изоставили правото и юридическите консултации и сте се отдал на литературата и поезията. Вярно ли е това?

- Баща ми беше много известен юрист, професор по трудово право, основател на трудовото право в България, автор на Кодекса на труда и Колективният трудов договор. Роден е в Трявна и като младеж е писал разкази, стихове и какво ли още не. Почитател е на Пенчо Славейков и Димчо Дебелянов. Когато прочита техни творби, скъсва всичко, което е написал, унищожава го. По-късно той ме учеше как се пишат стихове и искаше да направи от мен това, което той не е успял да постигне в поезията. Пиша от дете, обичал съм поезията и литературата, изчел съм стотици страници. Сега съм по-свободен и за последните 5 години написах и издадох 23 книги – стихосбирки, които моите приятели харесват. Това ме окуражава и ще продължа, докато стана много, много известен... (смее се)

- Говорят за Вас и като за първите дисиденти в България?!

- През 1956 година, тъкмо бях приет в Университета започна Унгарската революция. Това бяхме студенти, които протестираха срещу комунизма и връзките със Съветския съюз. В началото, ние тук бяхме само 6-има души: Григор Ханджиев – син на Царският Маршал Ханджиев, Николай Павлов – бивш конституционен съдия, Иван Константинов – най-възрастният от нас, мой състудент в Юридическия факултет, Теодор Цветков – младеж от Плевен, чиито дири изгубих напълно, Любен Гройс – известен тогава режисьор и театрален специалист и, ако не се лъжа, драматургът Георги Данаилов, който по-късно стана един от най-известните писатели и сценаристи у нас. Разбира се дейно участие взех и аз в тази група. Тогава поведохме студентско движение в подкрепа на Унгарската революция, провеждахме събрания и срещи, бяхме арестувани, за щастие за кратко и бяхме изключени от Университета за антикомунистическа дейност и после всичко се забрави.

Аз специално бях наблюдаван дълго време, а през 1968 година бях за няколко дни затворен в милицията, във връзка с чешките събития – страхуваха се да не раздвижим отново духовете на младото поколение. С две думи дисиденството се е родило не в 1987 година, както се твърди, а много по-рано, но тогава политическите условия за протести и антикомунистически прояви бяха много ограничени, а властта беше още много, много силна полицейски и политически. И разбира се, нашата проява тогава беше общо взето доста краткотрайна, но все пак беше първият опит за открито атакуване на комунизма и режима след т.нар. априлски пленум, на който избраха Тодор Живков за шеф на БКП.

- Вече възстановихте ли се от болестта, която ви измъчи преди години?

- С много усилия, с много дисциплина и с много добри лекари, успях да се преборя със заболяването и сега съм значително по-добре. Очаквам окончателно да се възстановя. Но този процес е бавен. Американските учени казват, че от моето заболяване страдат 8 души на 1 милион. Оказа се, че не саркоидоза е окончателната диагноза, а трансверзален миелит. Причините за болестта са абсолютно неизвестни на световната медицина! Това е едно заболяване на гръбначния мозък, при което той леко се подува като при ухапване от пчела, и притиска нервните снопове, които минават в гръбначния стълб и ръководят всички двигателни функции на организма, с изключение на тези, които се ръководят от мозъка.

Това е тежък възпалителен процес, който действа катастрофално на много неща в организма. Той ми предизвика един много бърз диабет... И досега съм с бастун, но той вече е по-скоро декоративен, отколкото да ми върши някаква работа. Използвам го за подкрепа тук-там, понякога имам проблеми по стълби, но това са вече неща съвсем поносими. 

По този повод си спомням нещо. Работил съм 12-13 години в Арабския свят. Един път ме поканиха на обяд при едни шейхове в Йордания. Доведоха дядото, баш тамадата на рода. Човек около 90-95-годишен. В добро разположение на духа, говореше перфектно английски, защото беше учил в Лондон. На раздяла се чудех как да го поздравя и му казах: “Желая ви най вече здраве, дано да изглеждате винаги така добре, както сега!” Той се обърна към мен и ми отвърна: “Здраве без пари е жива болест!”

Умряхме да се смеем, като го споделих после с приятели. 

От години го наричат “царския адвокат” поради личната и политическа близост със Симеон Сакскобургготски. От дълго време Ошанов е пълномощник на царското семейство за България. През 1996 г. Симеон го избира за главен координатор на своето завръщане в страната след 50-годишното му изгнание от България. Асен Ошанов е член на Надзорния съвет на белгийската компания KBC. Управлявал е някои от фирмите на Симеон, чиято дейност обаче е блокирана от мораториума на парламента за царските имоти. Прави за удоволствие и безплатни консултации по гражданско и облигационно право в няколко адвокатски кантори.