Тя пита докога Цветан Василев ще е на свобода и ще се прави на жертва? Не е ли крайно време да бъдат взети всички допустими от законите и дипломацията мерки и той да бъде екстрадиран от сръбските власти в България.

Една статия от 3-ти август т.г., свързана с Цветан Василев и публикувана в авторитетния американски уебсайт за политическа журналистика The Hill в раздела „Новини – Бизнес и Лобизъм”, привлече интереса на българската общественост. В статията се обръща внимание, че Цветан Василев, обвиняем от българската прокуратура в крупни измами и пране на пари след фалита на Корпоративна Търговска Банка (КТБ), търси закрила от САЩ по глобалния закон „Магнитски”. Това действие превръща Цветан Василев в първия човек, потърсил закрила по този закон, пише Кенарова.

Законът „Магнитски”, създаден в САЩ през 2012 и актуализиран през 2016, позволява на американското правителство да налага целеви санкции на всеки, който наред с други неща, отмъщава на хора, които сигнализират и разобличават правителствена корупция.

Цветан Василев е сключил 6-месечно споразумение за $50,000 с американската юридическа кантора JWI Inc, която ще съдейства да подготви необходимите документи и да потърси закрилата му по закона „Магнитски”.

Според изявление на американския адвокат на Василев, Джоузеф Огъстин (Joseph Augustyn), вицепрезидент на JWI, дадено по телефона за Би Ай Ти, през ноември 2016-та един човек им обърнал внимание по казуса Василев. Преди да подпишат договор, адвокат Огъстин е посетил Василев в Белград и след серия от разговори и разглеждане на неговия случай, се е убедил, че Цветанов и съпругата му може да са жертва на преследване, което е довело до неговото падение. След дълго обмисляни варианти как да помогнат на Василев, адвокатите са решили да повдигнат случая в рамките на закона „Магнитски”, отбелязва авторката.

Адв. Огъстин смята, че служителите нарушили човешките права на обвиняемия банкер са депутатът от ДПС Делян Пеевски и главният прокурор Сотир Цацаров.

Тъй като кантората JWI няма пълномощия да придвижи случая по приложението на закона „Магнитски”, това може да бъде направено от фондацията на Бил Ричардсън (Bill Ricardson) Richardson Center for Global Engagement , с която JWI работи в тясно сътрудничество.

Бил Ричардсън, бивш губернатор на Демократическата партия в Ню Мексико, познава Василев (според информация на The Hill) от времето, когато двамата са служили в Атлантическия съвет и също е ангажиран със случая. Неговата фондация се занимава с различни каузи по правата на човека, включително и със случаите по закона „Магнитски”.

Процесът по идентификация на случая Василев като приложим за защита по закона „Магнитски” е дълъг и няма гаранция, че ще бъде разпознат като такъв, въпреки оптимизма на американските му адвокати.

Не толкова оптимистично е изявлението на Мики Бергман (Mickey Bergman), вицепрезидент на фондацията на Бил Ричардсън за The Hill:

„Не е задължително крайният резултат да доведе до санкции.“ Той се надява, че „ако дори само заплахата от прилагането на закона може да повлияе, това би било силен сигнал, че Актът Магнитски може да работи“, подчертава Кенарова.

Това изявление на Мики Бергман звучи като стъпка назад от становището на Бил Ричардсън, публикувано също в The Hill в раздела „Мнения” на 3-ти януари т.г., не повече от два месеца след ноември’16 – времето, като един човек е запознал адвокатите от JWI с Василев и все още не са били минали няколкото месеца проучвания по казуса, които са били необходими на JWI да се убедят, че Василев и съпругата му са жертва на преследване и прочие. Това становище е останало незабелязано от българската общественост.

В него Бил Ричардсън обосновава ползата и необходимостта от закона „Магнитски”. Той изказва разочарование, че след като президентът Обама е подписал Глобалния закон „Магнитски” през октомври 2016-та, световната общност все още не е видяла първия пример за санкциониране. По-нататък в статията си той обещава, че в най-скоро време ще предложи на Конгреса пример за заграбване на активи на невинни дисиденти в страна от бившия Съветски блок. В този пример той обещава да се види как високопоставен правителствен служител, държавен прокурор и член на парламента са насочили заграбване на активитe на председателя на борда на една от най-големите банки в страната. По бързата процедура банката била атакувана от прокуратурата с рутинно търсене на финансови документи, вместо да ги поиска, при положение, че били на разположение и пр.

Без да се споменава името на Цветан Василев в становището на Бил Ричардсън, със сигурност всеки запознат със случая ще разпознае обвиняемия банкер, изразява увереност Кенарова.

Вероятно след подробно запознаване с аферата КТБ и „приноса” на Цветан Василев, едва ли някой в САЩ би рискувал да компрометира закона „Магнитски” с представянето на човек като Цветан Василев.

Тук трябва да се отбележи, че законът „Магнитски“ е част от много сериозна политическа борба във Вашингтон, след като наскоро изтече информацията, че синът на президента Тръмп, Дон Тръмп Джуниър, е провел тайна среща с руски представители, на която вероятно се е обсъждала отмяната на този закон. Т.е. в момента „Магнитски“ е в центъра на разразилите се скандали около американския президент и демократическата партия цели да покаже колко важен е законът, който Тръмп потенциално се е опитал да отмени.

В този смисъл Цветан Василев, по случайно стечение на обстоятелствата, се е оказал първият опитен заек на този закон, но имайки предвид големите залози, политиците във Вашингтон едва ли ще позволят на компрометирана личност като Василев да служи за експериментален модел на „Магнитски“. Взимайки това предвид, шансът Цветан Василев да попадне официално под закрилата на този закон е почти нулева.

Развръзката по аферата КТБ, класифицирана като най-голямата финансова измама в България, се движи мудно и неубедително от българските институции. Вероятно това е причината обществото да реагира с надежда, когато някоя реномирана съдебна система прояви интерес към проблема.

Крайно време е българската общественост да разбере, че нито САЩ, нито ЕС могат да разрешат нашите финансови, криминални и политически проблеми. Те могат да ги констатират, да предложат помощ в рамките на законите и споразуменията между нас, но основната част трябва да си решим сами. Нищо не се получава наготово. Откраднатите милиарди публични средства, загубени безвъзвратно, си остават за сметка на българския данъкоплатец, пише в заключение Благовеста Кенарова. 


Текстът е публикуван тук