Строежите в Белащица се приближават опасно близо и в разрез със законовите разпоредби до съществуващата вече 50 години в землището на селото кариера за добив на инертни материали по взривен способ, като складът за взривните вещества е буквално над последните къщи. Това става ясно от разследването на журналиста Валя Ахчиева "Селото, отишло при кариерите", в което тя търси кой е отговорен за разрешението строежите да са разположени толкова близо до кариерата.

Според наредбата на МРРБ отстоянието между кариерата и първите имоти трябва да е не по-малко от 1100 метра. Не такова е в действителност разстоянието обаче, а институциите само си прехвърлят топката кой трябва да узакони тези строежи.

"Конфликтът хора-кариери стана съвсем нормално явление у нас. Мине, не мине време и виждаме протестиращи хора срещу кариери за добив на всякакви материали. После всичко утихва, забравя се и така до следващият протест. И никой в държавата ни не прави анализ защо са толкова чести протестите, след като всички знаем, че тази дейност би трябвала да е от обществена полза за всички нас - за строеж на пътища например", обяснява Ахчиева.

По думите ѝ в България няма ясни правила за съвместно съществуване на хора и кариери, а държавата ни "сама е поставила мина за този остър конфликт между двете страни - инвеститори концесионери, които искат да развиват стопанска дейност, и хората, които искат да имат здравословна жилищна среда и да не бъдат подложени на геноцид".

"Всяка една страна е в правото си, а държавата е длъжна да осигурява условия и за двете страни и после да контролира кой как се ползва от правото си. И ако има нарушения, трябва да има санкции - безпощадни санкции. Само че държавата ни е абдикирала от задължението си да създаде безопасна и здравословна среда за живот на хората. А случаят със село Белащица - община Родопи, област Пловдив, е още по-тежът, защото там става дума за кариера за добив на камък по взривен способ - има склад с взривове до 50 тона. Въпросът за кариерите в селото не е само откъде минават камионите с натоварения камък, а безопасно ли е хора да живеят до взривни складове", подчертава журналистът.

Всъщност кариерата в Белащица и взривното стопанство съществуват от 70-те години на миналия век. Дейността на кариерите подлежи на строг контрол от държавата и постоянните проверки на всички институции през годините не установяват никакви нарушения, вкл. по отношение на замърсяване на въздуха или шум. Дейността им се регламентира от Закона за подземните богатства, оперират чрез концесии, като заплащат сериозни концесионни такси на държавата, част от които се връщат обратно в бюджета на община Родопи за пътища, паркове, училища, детски градини, културни и образователни дейности и пр.

Първите сигнали на жителите на селото обаче започват още през 1998 година и то не заради работата на самата кариера, а заради камионите, които преминават през Белащица. Затова община Родопи финансира изграждането на околовръстен път, чието предназначение е извеждането на тежкото движение от селото. Пътят става факт през 2002 година. Така до 2017 година няма напрежение относно преминаващите камиони. Едновременно с това обаче селото се развива и разширява своята територия.

Започва строителство на нови масивни къщи, голяма част от които и с басейн към тях, върху купуваните евтино земеделски земи и в последствие с променен за строеж статут. Село Белащица става едно луксозно място за вилите на пловдивчани, а и на други известни и влиятелни хора. Нивите се превръщат в урбанизирана територия. 

Разрастването на селото обаче се оказва проблем, в който някогашният околовръстен път отново е в центъра на конфликта и то просто защото селото е станало толкова голямо, че той вече не е околовръстен, а основен път в сърцевината на Белащица. Оказва се, че селото само е отишло при кариерата.

Именно това провокира и въпросът на безопасно разстояние ли са последните къщи от взривните складове и всъщност какво трябва да е отстоянието по закон. От разследването става ясно, че най-близко разположената до стопанството с взривните вещества къща е на само 407 метра. На около 800 метра пък е бъдещата многопрофилна болница на известния пластичен хирург доц. Невен Енчев, която създава недоволство в живеещите в близост хора. Първоначално сградата щяла да бъде фабрика за биосайдер, но впоследствие лекарят променил инвестиционното си намерение.

По следите на законовите разпоредби

В разследването си Валя Ахчиева се обръща към няколко институции, които да ѝ разяснят какви са разпоредбите относно допустимата близост до подобен вид кариери, която и да гарантира безопасността на гражданите, кой е позволил това строителство и защо не е отчетен рискът за живота и здравето на хората в близост до взривното стопанство.

Първоначално се свързва с Министерството на енергетиката и министър Александър Николов. Оттам отговарят, че преди разстоянията са се определяли според наредба номер 7 на Министерството на здравеопазването за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, но тази наредба е отменена през 2011 година. Затова отстоянията трябва да се определят според Закона за опазването на околната среда, като "оценката е за всеки конкретен случай". Компетентният орган за конкретната кариера е РИОСВ Пловдив.

"Наредбата е отменена още 2011 година и е нямало пречка всеки да си строи, където поиска - под кариера, над кариера, под взрив. Пълен хаос е предизвикала сама държавата по отношение на отстоянията до такива обекти", казва Ахчиева.

Журналистът отива в Областната дирекция по земеделието в Пловдив. Оттам отговарят, че отстоянията ги съблюдава Експертният съвет към общината, когато издава разрешително за строеж.

След това Ахчиева се насочва към РИОСВ Пловдив, откъдето също не получава отговор какви са безопасните отстояния. 

Следва посещението на РДНКС Пловдив и връзка с РЗИ Пловдив, които Ахчиева разпитва за фабриката или болницата на доц. Енчев. Оказва се, че РЗИ дала становище за строежа, което обаче не било нито положително, нито отрицателно и не се отнасяло към разрешителното за строежа на доц. Енчев. Никъде в становището не се споменава кариера или склад за взривове и никой не гарантира как ще бъде защитен животът на хората в болницата.

Накрая Валя Ахчиева разговаря с кмета на община Родопи Павел Михайлов и главния архитект Атанас Недевски.

"Хората имат интерес, мястото им харесва, искат да построят своя мечтан дом и затова, след като законът го позволява, те се възползват от това нещо и строят. Всичко е в ръцете на министъра на енергетиката, тъй като разрешенията се дават и се подписват от Министерството на енергетиката. Кметът не отговаря. Аз не съм законодател. Въпросът е към парламента, аз съм кмет", обяснява Михайлов.

Родопи издава огромно количество ПУП-ове за строежи в нарушение на Наредбата. Общо 30 са те само в последния месец, стана ясно от признанията на главния архитект Недевски в разследването. Той обаче признава и друго в интервюто си пред Валя Ахчиева - че не е редно тази практика да продължава особено когато са под заплаха здравето и животът на хората от непосредствената близост на взривния склад.

"Наредбата беше много хубава, спазваха се тези отстояния. Нашето законодателство допусна да се строи и да се променя предназначението на земеделската земя, за да стане за застрояване", отбелязва архитектът и добавя:

"Няма правила за общественото здраве. Затова нашето законодателство, което липсва в този въпрос, допусна точно тези аномалии или парадокси в промишлени предприятия до такива силно замърсяващи производства като кариерата. Когато няма правила, свободата води до свободия и това рефлектира върху хората с напрежение, кавги. Слабото ни законодателство води до такива аномалии".

От кариерата са категорични, че имат всички документи и всичко е редовно. Според тях основният проблем също е в трафика на камиони през селото.

Доц. Енчев пък смята, че мястото е идеално за болница и един инвеститор е нормално да следи инвестиционния пазар и да промени инвестиционните си решения. "Ние не разваляме, ние правим красиви неща", обяснява доц. Енчев пред журналиста.

Жителите на селото пък недоволстват и срещу строежа на пластичния хирург, защото бъдещата болница била 19 метра висока при разрешени само 10.

Всъщност наредба за отстоянията има...

Тя е от 2017 година, подписана от тогавашния министър на МРРБ Лиляна Павлова и след трагичния инцидент със загиналите 15 души, взривени под връх Миджур през 2014 година.

Според тази наредба отстоянието на урбанизирана територия до склад с взривни вещества до 50 тона трябва да е 1100 метра. Тоест новата част на Белащица е застроена в нарушение на Наредбата за отстояния до складове с взривни материали на МРРБ. С прости думи - голяма част от новите постройки, включително и бъдещата болница на доц. Енчев, е незаконна.

"Попитах ДНСК коя е отговорността, отговорът беше зашеметяващ", споделя Ахчиева и продължава:

"В архива на общината не били открили строителни книжа за имотите с взривните складове - изумително - нямало било документи в общината, следователно нямало и проблем".

"Ще се намери ли сега някой да потърси отговорност на виновните лица за това, че са разрешили строителство в нарушение на отстоянията до взривните складове и с това са изложили на риск живота и здравето на хората? Има ли извършено престъпление по служба или и компетентните органи ще се направят, че не виждат бомбите над Белащица", пита Ахчиева в края на разследването.

Дори в момента Инициативният комитет "Стоп на кариерите в Белащица" събира подписка за референдум, чрез който селото да се отдели от община Родопи и да стане част от община Пловдив.

Как обаче това ще реши купищата проблеми на новопостроената част на Белащица, които са  видни от разследването? Решението на проблема не е в спирането на кариерите, а в преустановяването на строителството в нарушение на закона.