Сърдечни проблеми в една уж европейска система

07:52 | 20 юли 2022 | Автор : Анелия Николова 29 4816 Снимка: iStock

Сърдечносъдовите заболявания, основно инфарктите и инсултите, са водеща причина за смърт в Европа. Те засягат живота на повече от 60 млн. европейци, а годишно в света от сърце умират приблизително 17 млн. души.

Здравето ни

У нас тези цифри са повече от стряскащи: средният коефициент за смъртност у нас от сърдечни и съдови заболявания на фона на останалите държави от ЕС е три пъти по-висок. За това алармира проф. д-р Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Аджибадем Сити Клиник Сърдечносъдов Център. Данни на Евростат от 2019г. сочат, че 64,4% от смъртността у нас е вследствие на болести на органите на кръвообращението. Точната бройка е 69 632 души, което прави близо 1000 души на 100 000 население или всеки стотен човек...

25% от сърдечносъдовата смъртност се дължи на внезапната сърдечна смърт, при която у нас оцелява само 1 от 10. Това е друга тежка статистика, изложена от доц. д-р Васил Велчев, завеждащ Сектор "Електрокардиостимулация" в УМБАЛ "Св. Анна" по време на пресконференция на тема "Затрудненият достъп на българските пациенти до модерно лечение на сърдечносъдови заболявания".

Двамата експерти спряха вниманието си на причината за тези разлики в статистическите показатели. А тя е трудността на българските пациенти за достъп до съвременно лечение на сърдечносъдовите заболявания.

Защо българският пациент не получава европейско здравеопазване?

Колкото и да се опитват да ни убеждават политиците, че сме в Европа от години, по отношение на здравеопазването единственото ни предимство пред останалите пациенти на континента, е достъпът до специалист. Да, у нас да запишеш час за консултация дори при доцент или професор в кратък времеви срок е не само постижимо, но и често това е практика при търсене на второ и трето мнение. Страната ни разполага и с най-съвременна апаратура и за нея има отлично подготвени кадри. Имаме също изключителни специалисти, признати не само в Европа, но и в останалия свят. И точно тук свършват предимствата ни. В много малко от случаите тази специализирана помощ, тази висока експертиза и този навременен достъп е по джоба на пациента, въпреки, че е с платени здравни осигуровки. Ако консултацията се извърши с талон по Здравна каса, то последващите изследвания и голяма част от терапията се оказват непосилни за болния. Като се прибави липсата на национални скринингови програми, последващи от късна диагностика и слабото ниво на поддържане на терапия при хроничните болни, инцидентите, причинени от основните заболявания на пациента, не е изненада, че често се оказват фатални.

Лекарят не иска да губи пациенти!

У нас битуват множество настроения спрямо лекарите, фармацевтичната индустрия и здравната система. Насаждано мнение е, че лекарят уврежда, а не лекува; че фармацевтичните компании разболяват, а не лекуват; че болниците изпразват джобове, а не лекуват... Логиката обаче е обратна. Но парадоксално, не сработва.

Всеки уважаващ себе си професионалист иска да е добър в работата си. Лекарската професия е хуманна отдаденост още от студентството. Тежкото следване, психо-емоционалното натоварване, безсънните нощи и мислите, неизбежната загуба на пациенти са само част от товара, който пациентът не вижда при срещата си с медицинския специалист. Той иска да е здрав (друг е въпросът какво прави за здравето си!). Отговорността за здравето е персонална отговорност, но няма лекар, който да не се бори заедно с пациента си и да не иска той да е по-добре, тъй като това гради валидацията му не само в обществото, но и в професионалната среда. Естествено, всеки работи с лимитите на собствената си компетентност. И затова толкова силно отекват случаите, които компрометират професията.

Фармацевтичната индустрия и медицинска техника искат да продават. Факт - произвеждат стока! Но Индустрията, освен във вътрешноконкурентната борба в терапията на хронични болести, влага също милиарди в търсенето на терапевтични решения и за медицински състояния, които са редки, касаят малък брой хора и правят възможно тези хора да живеят по-дълго, с подобрено качество на живота. Фармацевтичната индустрия търси начин да даде решение за всяка болест, но печели от профилактика и превенция повече, отколкото от скъпи, животоспасяващи и животоподдържащи терапии. А това става, когато грижата за здравето е национална политика; когато това е в самосъзнанието на отделния човек. Цената за поддържане контрола на хроничните болести е несъразмеримо по-ниска от колосалните суми за тежки иновативни терапии. Колкото повече хора се профилактират, толкова по-малко употреба на скъпи терапии ще има. Това не зависи от Индустрията, а от отделния човек. Но парадоксално евтините лекарства изчезват...

Болниците са търговски дружества (Уви!) и като такива логично се борят за пациентопоток. Пациенти се привличат обаче с компетентни специалисти, с добра апаратура и база. Понякога само първото е достатъчно.

Ако разглеждаме специфичната болнична техника за извършване на редки, високоспециализирани и комплексни манипулации, операции и терапии, то възможността за адекватно лечение е това, което ни доближава до страните с добри показатели в това отношение. А у нас има такава апаратура.

Разширената апаратурна диагностика не е източване на Касата, а е възможност за специфична и високо прецизирана съвременна медицина. Дали ще сте тежко болен или правите профилактичен преглед, диагностичната апаратурата е една и съща. Тя вече е закупена и е там. По-добре да я ползвате като здрав или с лека симптоматика. Но това не значи, че трябва да използвате цялата техника на отделението, нали?!

За да се поддържа една икономика работеща, тя трябва да има работоспособни хора, които печелят заплати, чиито пари харчат и с това поддържат икономиката. Здравните осигуровки целят да покрият нуждите на всеки търсещ здравна помощ. Икономиката има нужда не от хора в болнични, а от здрави хора, защото болният човек не работи, не харчи или ако харчи, то парите му отиват основно за възстановяване на здравето. Финансовите средства, изразходени за профилактика и превенция, са в пъти по-малко от средствата, които държавата отделя за лечение, манипулации и възстановителен период. Като се прибавят и болничните, сметката съвсем не излиза. Но има ли връзка между отделните министерства и агенции, и споделят ли те единен национален интерес?

В тази връзка всички - лекари, Индустрия, Държава би трябвало да искат да сме максимално здрави, за да работим, да купуваме, да си плащаме здравните осигуровки и да си правим профилактика, за да диагностицираме болестите си навреме, като така увеличим шанса си за здрав и по-дълъг живот. Защото само като живеем дълго и с добро качество, сме потребители на стоки и услуги, произвеждаме и така поддържаме икономиката. И логиката сочи, че ако не трябва да вадим допълнителни пари (от тези, които вече сме платили с осигуровките си) на касата на медицинския център и в аптеката, ще посещаваме по-често лекаря при нужда, ще се придържаме към терапията си и ще сме по-здрави. Тогава по-рядко ще имаме нужда от скъпи и редки интервенции. А ако такива все пак се наложат, тях също трябва да получим по право.

Ролята на Националната здравноосигурителна каса

НЗОК не е здравната ни система, но тя е онази институция, която директно и пряко обърква сметките ни. В най-общи линии ролята на Здравната каса е да разпределя публични средства, за да възстанови здравния ни статус, защото сме в голямата си част съвестни платци и рядко полагаме специални усилия да се разболеем. В този смисъл, трябва да ни се помогне. Дали Касата го прави обаче?

Ако се върнем на основната тема за сърдечносъдовата заболеваемост като първа причина за смъртност в страната ни, то задължително е необходима 100% реимбурсация от НЗОК на редица животоспасяващи терапии за сърдечно-съдови заболявания, които включват: превенция на внезапна сърдечна смърт, ендоваскуларно лечение на съдова патология (аортна аневризма, дисекация и руптура), както и катетърна аблация на ритъмни и проводни нарушения, каквото е предсърдното мъждене. Защо това е важно?

Модерните методики (ендоваскуларни импланти) дават шанс за подобряване състоянието на пациентите, но и правят превенция на състояния като инфаркт и инсулт. "Като лишаваме пациентите от тази терапия, ние ги обричаме на смърт". Това е мнението на проф. Петров. До момента тези медицински манипулации се доплащат от пациента.

Доц. Велчев обръща внимание на превенцията на внезапната сърдечна смърт, която настъпва до 1 час от началото на симптомите при липса на история за сърдечно заболяване. В 90% от случаите се проявява като много бърз пулс, несъвместим с поддържане на циркулацията на кръвта. Той сподели, че понякога рискът от внезапна сърдечна смърт може да се предвиди, като показатели за това са преживян сърдечен арест или инфаркт, при проследяване на помпената функция на сърдечния мускул, при наличие на фамилна обремененост и извършване на генетичен анализ. За съжаление, при голяма част от жертвите те не са налични и техния единствени шанс е оказване на навременна първа помощ и употреба на автоматични публични дефибрилатори. Както вече ви информирахме в предишна статия, в България годишно умират над 2200 души, а превенцията на тази смърт, при предварителни данни за сърдечна увреда на пациента, е възможна чрез имплантируеми кардиовертер дефибрилатори. Проблемът е, че тези медицински изделия се покриват частично от НЗОК и пациентите е необходимо да си доплащат, като в зависимост от устройството сумата може да достигне до 8 хил. лв. Според доц. Велчев, имплантируемите кардиовертер дефибрилатори са 100% ефективна терапия при сърдечен арест, а усилието на кардиологичната общност трябва да е насочено към разпознаване на рисковите пациенти. "Рискът от ВСС може да бъде сведен до нула, ако разпознаем кой има нужда от протекция и го защитим", сподели още доц. Велчев.

Независимо дали консумираме здравни услуги, няма ли да сме по-спокойни, ако знаем, че каквото и да се случи, можем да се оставим в ръцете на медиците само с една лична карта, дори джобовете ни да са празни? Днес, все още хората заделят "бели пари за черни дни", без дори да си дават сметка, че тези пари вече са авансово заделени чрез здравните осигуровки. Въпросът е какво прави Касата с тях...