Сърбежът като симптом на вътрешно заболяване

Защо, когато не боли - сърби?

Снимка: iStock by Getty

Сърбежът като симптом на вътрешно заболяване

Защо, когато не боли - сърби?

07:45 | 28 януари 2026 | Автор : Анелия Николова 6 6521 Снимка: iStock by Getty

Чуйте статията:

Сърбежът е от онези телесни сигнали, които приемаме като нещо незначително, особено когато не е придружен с белег от ухапване, обрив или друго необичайно състояние. Подходът е чесане до облекчаване. В повечето случаи това е напълно достатъчно, но има ситуации, в които проблемът не стои на повърхността на кожата, а тя превежда на свой език процеси, случили се във вътрешните органи, в кръвта, в хормоналната регулация и дори в имунната система.

Здравето ни

Откъде идва сърбежът?

От медицинска гледна точка сърбежът, (или на мед. пруритус), не е само дерматологично дразнене, а усещане, което се ражда в нервната система. В кожата има специализирани свободни нервни окончания, различни от тези за болка и температура, които реагират на определени химични посредници. Това са пруритогените. И когато тези вещества се свържат със своите рецептори, по тънки немиелинизирани нервни влакна (бавнопровеждащи нервни пътища без изолираща миелинова обвивка, които пренасят по-дифузни и упорити сетивни сигнали) сигналът се предава към гръбначния мозък, после към таламуса и накрая до мозъчната кора, където се преживява като непреодолимо желание за чесане.

Класическият медиатор, свързан със сърбежа и алергичните реакции, който е широко познат, е хистаминът, затова при алергичен сърбеж антихистамините помагат. Но при сърбеж, свързан с вътрешни заболявания, участват други медиатори (жлъчни киселини, лизофосфатидна киселина, серотонин, опиоидни пептиди, провъзпалителни цитокини, субстанция P и др.), като всеки от тях активира различни рецептори по кожните нервни окончания и включва различни невронни пътища. Затова има сърбеж, който не се повлиява от антиалергични лекарства, не се обяснява с обрив и не изчезва след намазване.

В посчения случай медиаторите действат основно в периферията - те активират рецепторите по кожните нервни окончания и по нервните пътища изпращат сигнал към мозъка, който го разчита като сърбеж. Съществува обаче и второ ниво на регулация, при което процесът вече не се изчерпва с периферното дразнене. Продължителното действие на възпалителни, метаболитни и хормонални медиатори може постепенно да промени самата обработка на сетивните сигнали в централната нервна система. В гръбначния мозък и в мозъчните центрове настъпват трайни промени в начина, по който нервната система регулира и филтрира сетивните сигнали, като балансът между усилването и потискането им се измества. Така прагът за възникване на усещането се понижава и нервната система започва да усилва или да поддържа сърбежа дори при минимално периферно дразнение. Този процес, известен като централна сензитизация, може да действа успоредно с периферните механизми и да обясни защо при някои вътрешни заболявания сърбежът е непропорционално силен, генерализиран и устойчив на стандартно кожно лечение. Така органи, които в ранните си стадии не дават болка - като черният дроб, жлъчните пътища, костният мозък или ендокринните жлези - започват да "говорят" чрез кожата, използвайки нервната система като преводач на вътрешния дисбаланс.

Тези различни биологични пътища не водят просто до един и същ симптом, а създават различни типове сърбеж с различна локализация, интензитет, време на поява и съпътстващи усещания. Именно по този клиничен "почерк" понякога може да се разпознае от кой орган идва сигналът.

Сърбежът на задържаната жлъчка

Когато жлъчката не може да се оттича нормално, в кръвта започват да се натрупват жлъчни киселини и специфични липидни молекули, които силно стимулират усещането за сърбеж Те достигат кожата по кръвен път и активират рецептори върху сетивните нервни окончания, различни от тези, които реагират на алергени. Сърбежът е дълбок, дифузен и често локализиран по дланите и стъпалата. Характерно е усилването му нощем, когато централната нервна система е по-чувствителна към сетивни сигнали.

Уремичен сърбеж

При хронично увредена бъбречна функция в организма се задържат уремични токсини и се нарушава равновесието между калций, фосфор и други електролити. Това води до промени в кожната микроциркулация, в хидратацията на тъканите и във функцията на периферните нерви. Сърбежът обикновено е генерализиран, симетричен и упорит, често по-силен вечер и нощем, когато отвличащите стимули намаляват и централната нервна система "усилва звука" на вътрешните сигнали. Тук той е едновременно химичен и невропатичен феномен в резултат от токсично дразнене и от нарушено нервно предаване.

Възпалителeн и аквагенeн сърбеж

При някои заболявания на кръвта и костния мозък се освобождават големи количества цитокини и се активират мастоцитите - клетки, богати на медиатори на сърбежа. Особено характерен е сърбежът, появяващ се след контакт с топла вода, без да има видими кожни изменения. Смята се, че температурната промяна предизвиква освобождаване на пруритогенни вещества в кожата и усилва централната обработка на сигнала. Този тип сърбеж често има парещ или боцкащ характер и може да предхожда с години появата на други симптоми на хематологично заболяване.

Хормоналният път - сърбежът на променената чувствителност

Хормоните влияят пряко върху структурата на кожата, върху състава на липидната ѝ бариера и върху плътността и реактивността на сетивните нервни окончания. Когато този фин баланс се наруши, кожата става по-суха, по-тънка и по-чувствителна, а нервните рецептори - по-лесно възбудими. Сърбежът често е съчетан с усещане за опъване и парене, без да има изразено възпаление, и отразява по-скоро промяна в прага на сетивното възприятие.

Невропатичен сърбеж

Когато самите сетивни нервни пътища са увредени или функционално променени, сърбежът може да възникне като "фалшив сигнал" без реален дразнител в кожата. Той често е локализиран по хода на нерва и се описва като парещ, стрелкащ или произхождащ отдълбоко, който не се облекчава при чесане. Тук усещането е резултат от нарушена електрическа активност в нервната мрежа, подобно на фантомна болка, но със сърбежен характер.

Когато сърби от напрежение и стрес

Продължителният стрес активира сложни връзки между мозъка, ендокринната и имунната система. Освобождават се кортикотропин-рилизинг хормон, невромедиатори и възпалителни молекули, които повишават възбудимостта на сетивните пътища и улесняват освобождаването на медиатори от кожните мастоцити. Така психичното напрежение се преживява като реален сърбеж, обоснован невробиологично.

В повечето случаи сърбежите са безобидни и преминават спонтанно или след елементарно локално лечение. Когато обаче липсва видима кожна причина, няма обрив и симптомът е упорит, продължителен и непроменящ се във времето, той вече не бива да се възприема като чисто дерматологичен проблем. Такъв тип сърбеж може да бъде ранен и единствен белег за вътрешно нарушение и изисква лекарска оценка, за да се открие и отстрани неговият източник, а не само да се потиска усещането.

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

ИЗБРАНО