Наказателното право в последните години неоправдано се товари с очаквания, чието място не е в Наказателния кодекс НК, заяви още той, цитиран от БТА. 
"Сега има много "мъртви" текстове, защото са или твърде стари - както престъпленията срещу стопанството, или естеството им не е за НК. Текстовете, които засягат компютърните престъпления, също трябва да се прецизират. Текстовете в НК трябва да са работещи, опасна е заблудата, че наказателното право може да реши всички проблеми. Така се увеличава работата, а самото наказателно право се намесва в сфери, които не са му работа", заяви още висшият магистрат.
Според него текстовете, засягащи престъпленията по служба, са неадекватни и трудно доказуеми. Сега те се ползват, когато не може да се докаже присвояване или безстопанственост, отбеляза Груев.
Той цитира данни, според които в германската провинция Бавария само 10.4 на сто от преписките в прокуратурата продължават с обвинителен акт към съда. Всички останали случаи се решават по друг начин - чрез алтернативни способи, за разлика от България.
"Стремежът да се реши всичко с наказателното право води до такова натоварване, системата се задръства и така делата приключват бавно. В България погрешно се смята, че ако съдът не задържи някого под стража или прокурорът не го поиска, значи нищо не е свършено. Крайно време е да сме наясно към какво се стремим - леки или тежки наказания, бързо или бавно правосъдие. Наказанието не трябва да е тежко, а неизбежно", заяви Лазар Груев.
По думите му би трябвало да искаме повече ред в държавата и по-бърза реакция, когато някой престъпи закона и гаранция, че наказателният процес ще бъде открит и справедлив.