България е от държавите с едни от най-лошите здравни показатели в ЕС. Това включва както очакваната продължителност на живота, така и други индикатори, свързани с развитие на сърдечно-съдови и онкологични заболявания. Ракът на белия дроб, например, е едно от най-сериозните и водещи последствия сред тези заболявания. Ако в тази връзка трябва да разгледаме поведението на определени групи хора, основен рисков фактор за горните заболявания е тютюнопушенето. Анализите показват, че рискът от развитие конкретно на това заболяване е над 10 пъти по-висок при пушачите, като 90% от тези случаи са пряк резултат от тютюнопушене. В таблиците на Европейското дружество по кардиология за изчисление на сърдечно-съдовия риск, България е в най-рисковата група - D, като почти всички пушачи над 40-годишна възраст попадат в червената зона, обозначаваща висок сърдечно-съдов риск. У нас почти 1/3 от пълнолетните българи пушат (28.7% за 2019 г.), като и по този индикатор България е първа в ЕС и съвсем естествено това също допринася влошените показатели у нас.

Противно на широко разпространеното вярване, вредите от тютюнопушенето и директните негативни ефекти върху организма не са пряко свързани с никотина, а преди всичко с горенето при цигарите и многото токсини, които се образуват в резултат на това. Температурата на горене на върха на цигарата по време на дръпване е около 900 градуса по Целзий. При тази температура по време на процеса на горене се излъчват множество токсични химикали, сред които има и канцерогенни. Не само пушачът вдишва въпросните химикали - те се отделят в околната среда, което в затворени пространства води и до експозиция на непушачи на тютюневия дим - т.нар. пасивно пушене. Друг неприятен феномен също е остатъчната миризма както в помещенията и колите, така и по дрехите и кожата на самия пушач.

При пълнолетните пушачи успешният отказ от тютюнопушене е по-скоро рядкост и се случва след многократни опити. Статистиките сочат, че повечето пушачи (над 70%) искат да се откажат от навика, но само 5% (в рамките на 1 опит за отказ) реално го извършат без професионална помощ. Дори и в програмите за отказ от тютюнопушене, при които има професионална психологическа подкрепа, достъп до медикаменти и никотин-заместителна терапия, под 50% отказват цигарите за по-продължителен период - например около 12 месеца. Дори и след направен отказ от тютюнопушене, след първата година се забелязва, че над 50% пропушват отново. Данните като цяло показват, че всъщност немалка част от пълнолетните пушачи продължават да пушат, най-често поради неуспешни опити за отказ от тютюнопушене, което поставя въпроса за необходимостта от алтернативни продукти с потенциал за по-малка вреда при тази група хора.

Напоследък като алтернатива на тютюнопушенето се представят устройства, които вместо да изгарят тютюна, го нагряват до значително по-ниска температура в сравнение с горенето на цигарата, като glo и други подобни продукти. При нагряването се отделя аеорозол, който съдържа никотин и аромат, но не и пушек или дим. Също така липсват катрани, а остатъчната миризма, както и замърсяването на въздуха в околното пространство, са значително по-слаби. Поради липсата на горене, количеството токсични химикали, което се отделя в аерозола е значително по-ниско в сравнение с това, което се отделя при пушенето на стандартна цигара. В тази връзка би следвало, намалената експозиция откъм токсини, катрани и канцерогени да има по-малко негативни ефекти върху организма и това да може да се измери обективно.

В едногодишно изследване, публикувано наскоро в изданието Internal and Emergency Medicine, обхващащо група пълнолетни пушачи, преминали изцяло към продукт за нагряване на тютюн след отказ от пушене на конвенционални цигари, се докладва, че въз основа на измерените ранни показатели за заболявания, се забелязва значително и трайно намаляване на биомаркер, свързан увреждането на ДНК и развитието на рак на белия дроб. В допълнение се регистрира значително и трайно намаляване на броя на белите кръвни клетки - възпалителен показател, свързан с ранното развитие на сърдечно-съдови и други заболявания, свързани с тютюнопушенето. Наблюдава се и устойчиво подобряване на HDL-холестерола (т.нар. добър холестерол), който е свързан с намалено развитие на сърдечно-съдовите заболявания. В проучването се посочват още и значително и трайно подобрение на показателя за състоянието на белите дробове (FeNO), както и значително и трайно подобрение на ключовия показател за оксидативен стрес - процес, свързан с редица заболявания, свързани с тютюнопушенето, като сърдечно-съдовите заболявания.

Следва да се отблежи, че ползите от пълен отказ от тютюнопушене надвишат тези, които се регистрират при частичен отказ, т.е. намалено дневно количество изпушени цигари. Затова за пълнолетните пушачи е най-добре да спрат да пушат, а за непушачите никога да не се започват да пушат, а тези, които биха продължили да пушат, да бъдат информирани за наличните алтернативи.


 

За автора:

Д-р Александър Носиков е кардиолог в Диагностично-консултативен център към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост с 20 години опит, от които 7 г. е работил във Великобритания. Активен лектор, включително и на международни конгреси, експерт по ехокардиография, част от изпитната комисия на Европейското дружество по кардиология за акредитация по трансторакална ехокардиография. Завършил е 2-годишен курс в Лондон по лечение и диагностика на сърдечната недостатъчност през 2019-2021 г. През последните години е с основен интерес към профилактиката, превантивната кардиология, лечението на артериалната хипертония и дислипидемиите, както и кардио-онкологията.