Едва 23% от българите смятат да се ваксинират, 35 на сто се колебаят

Сигурни участници в следващия парламент са ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ" и ДПС, според данни на "Екзакта"

12:21 | 17 декември 2020 | Редактор : Лилия Чалева 408 7062 Снимка: БТА

Според данни на "Екзакта" 23,2 на сто от българите посочват, че биха се ваксинирали срещу COVID-19, 41,1 на сто заявяват, че не биха го направили, а 35,7 на сто се колебаят и, за да решат дали да се ваксинират, се нуждаят от повече информация за ефективността на ваксините и за страничните им действия. Това показва национално изследване на "Екзакта Рисърч Груп", проведено в периода 5 - 12 декември 2020 г., като на квотен принцип (по пол, възраст и тип населено място) са подбрани и интервюирани "лице в лице" 1025 пълнолетни българи в 70 населени места на страната.

Извънредна обстановка

По-често са склонни да се ваксинират мъже, хора на възраст между 40 и 60 години и жители на столицата. Най-често посочват, че не биха се ваксинирали хора от градовете-областни центрове.

79,6 на сто от българите одобряват въведените от правителството мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19 у нас от 27 ноември до 21 декември, а 20,4 на сто са против тях. Против мерките са най-често млади хора на възраст под 30 години (37 процента от тях), нискообразовани и бедни респонденти. Най-много противници на мерките има сред живеещите в градовете-областни центрове и сред жителите на малките градове на страната.

94,9 на сто от участвалите в настоящото изследване твърдят, че спазват въведените от правителството мерки, а 5,1 процента посочват, че не ги спазват. По-често мерките не се спазват от мъже, от хора на възраст под 40 години, от нискообразовани, от бедни, от роми и от жители на малките градове и на селата.

По-голямата част от респондентите - 69,5 на сто, твърдят, че вярват на официалната информация за разпространението на COVID-19 у нас, а 30,5 на сто не вярват (като по-често не вярват представители на онези групи и прослойки, които не спазват мерките).

3/4 от българите не се интересуват от политиката у нас

В декемврийското си национално представително изследване "Екзакта" регистрира значителен превес на неинтересуващите се от политиката у нас българи (74,5 на сто) над интересуващите се (25,5 процента).

17,6 на сто от интервюираните се самоопределят като трайно неинтересуващи се от политиката у нас. Сред тях по-често са млади и нискообразовани хора, роми и жители на селата. 34 процента определят интереса си към политиката като слаб, при това от дълго време насам. Други 22,9 на сто заявяват, че напоследък са загубили интерес към политиката у нас, като по-често това твърдят жени, хора на възраст между 40 и 60 г., респонденти със стандарт над средния, но и крайно бедни българи, както и жители на селата.

Едва 7,7 на сто от интервюираните посочват, че напоследък расте интересът им към политиката. Това са предимно образовани хора и десни избиратели. 17,8 процента са българите, които твърдят, че по принцип много се интересуват от политика и запазват и към момента този си интерес.

Най-одобрявани са БПЦ, армията и полицията

От началото на протестите (през юни т.г.) социолозите регистрират спад в одобрението на повечето държавни институции и ръст на негативните оценки за тях. Това важи най-вече за парламента, съда, прокуратурата и правителството.

В края на 2020 г. най-одобрявани са БПЦ, армията и полицията (като при тях одобрението е по-висок дял от неодобрението), а най-малко одобрявани са съдът, прокуратурата и парламентът. Парламентът е институцията с най-високо неодобрение през 2020 г. Съотношението на одобряващи и неодобряващи работата на парламента през декември е 19,1 на сто към 69,1 процента, при съда това съотношение е 16,3 на сто към 61,4 процента, а спрямо прокуратурата е 20 на сто към 57,2 на сто.

Правителството губи 6 процента одобрение от началото на протестите и добавя близо 10 на сто неодобрение за същия период. Неодобрението към работата на кабинета през декември е значително по-висок дял от одобрението (61,3 процента към 28,4 на сто).

Одобрението към президента Румен Радев през декември е 50,9 на сто, а неодобрението - 37,6 на сто. За последната година той губи 10 процента одобрение и добавя 12 на сто неодобрение.

От началото на протестите се променят по-видимо и обществените нагласи към управляващите. Председателят на парламента Цвета Караянчева добавя 16 на сто неодобрение за последните месеци и през декември неодобряващите я са 59,6 на сто, а одобряващите я са 22,3 процента. Висока е подкрепата за нея в ГЕРБ - одобряват я 77 на сто от избирателите на партията.

Премиерът Бойко Борисов губи 8 процента одобрение от началото на протестите. През декември той е одобряван от 31,6 на сто от българите, а неодобряващите го са 60,7 на сто. Борисов е одобряван от 95 на сто от избирателите на ГЕРБ. Главният прокурор през декември е одобряван от 22,3 на сто, а неодобрението му е 57,7 процента.

Корнелия Нинова като председател на парламентарна група е с одобрение от 23,4 на сто, следвана от Даниела Дариткова с 22 процента одобрение. Нинова леко повишава одобрението си в края на годината, като с 3-4 на сто спада неодобрението към нея след преизбирането й за лидер на БСП. Понастоящем я одобряват 88 на сто от избирателите на БСП, посочват от "Екзакта".

С приближаването на редовните парламентарни избори нараства обществената увереност, че ГЕРБ ще изкара пълния си управленски мандат. Делът на очакващите ГЕРБ да завърши докрай мандата си по данни на Екзакта от юни т.г. е бил 57 на сто, а през декември е вече 64 процента. Допускащите възможността за предсрочни парламентарни избори са намалели двойно през декември в сравнение с юни (8 на сто срещу 16 на сто).

ГЕРБ, БСП и "Има такъв народ" са сигурни участници в следващия парламент

Отговорите на открит електорален въпрос в настоящото изследване показват, че сигурни участници в следващ парламент са ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ" и ДПС, според данните на "Екзакта". Разликата между електоралната подкрепа за ГЕРБ и БСП е от порядъка на 2 процента (18,6 на сто и 16,5 процента).

Според "Екзакта" "Има такъв народ" са трети с 9 процента. На 5,4 на сто възлиза електоралната тежест на ДПС.

Шансове за следващ парламент имат Демократична България с 3,9 на сто електорален дял и Обединени патриоти - с 3,5 процента. Потенциалът на ДБ и ОП би могъл да работи за тях в следващите месеци, коментират социолозите.

Лек ръст бележи електоратът на "Изправи се. БГ", който през декември възлиза на 2,4 на сто. Формацията на М.Манолова е посочвана като самостоятелна партия извън коментираните коалиционни формати с нейно участие. "Републиканци за България" на Цветан Цветанов получава 2,4 на сто електорална тежест три месеца след основаването си. По-малките партии имат потенциал, който предстои да видим дали ще усвоят в следващите месеци, отбелязват от "Екзакта".

Втори шанс за Скопие само при решаване на спорните въпроси

Социолозите са тествали и нагласите към позицията на България по отношение на Република Северна Македония. Според 46 на сто от българите не трябва да даваме втори шанс на РСМ да започва преговори с ЕС, докато не бъдат окончателно разрешени спорните въпроси. Сред останалите 53 процента от интервюираните се обособяват две нюансирани позиции. Първата е по-мека - 14 на сто биха дали втори шанс на Македония до края на годината, ако РСМ демонстрира добро отношение и декларира готовност да решава спорните въпроси, а втората е по-твърда - 39 на сто биха дали втори шанс на РСМ по-нататък във времето единствено ако има конкретни доказателства, че се решават спорните въпроси между двете страни.

ИЗБРАНО