06:58 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Проф. Постаджиян: Диетата може да понижи нивата на холестерол с не повече от 15%

Как се овладява генетиката при атеросклероза, за да се намали риска от инфаркт?

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Проф. Постаджиян: Диетата може да понижи нивата на холестерол с не повече от 15%

Как се овладява генетиката при атеросклероза, за да се намали риска от инфаркт?

07:31 | 13 февруари 2024 | Автор : Анелия Николова 0 17338 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Високият холестерол е често неглижирано състояние, отбелязано с "Н" в лабораторните изследвания. До какво води всъщност високият холестерол и факторът "наследство" може ли да бъде успокоение в този случай? Защо заболяването често се пренебрегва? Тези и още въпроси задавам на проф. д-р Арман Постаджиян, началник на Отделение по кардиология в УМБАЛ "Св. Анна", София

Проф. Постаджиян, високият холестерол диагноза ли е или рисков фактор?

Дислепидемията (висок холестерол) е диагноза и форма на заболяване. Холестеролът е необходим за мембраните, за мозъка, за невроните. Но когато говорим за сърдечно-съдови заболявания (ССЗ), проблемът се получава от онази негова фракция, която заради размера си има способността да премине в съдовата стена и това да предизвика промени, които да доведат до инсулт, инфаркт и т.н. С други думи високият холестерол е както диагноза, така и рисков фактор. Подобно състояние е високото кръвно налягане (хипертонията). Над определена граница то е заболяване, което трябва да се лекува, защото може да доведе до инсулт, до ССЗ и т.н.

Снимка: Амджен България

А до какво може да доведе неконтролираният висок холестерол?

Най-вече до инфаркт.

Тогава можем ли да определим над какви стойности високият холестерол се превръща в рисков фактор за инфаркт?

Съвременната концепция е да определяме риска за всеки отделен пациент, защото при хора с еднакво ниво на холестерол за един то може да е патологично, а за друг - не. Рискът е много по-висок, когато вече има определени заболявания - инфаркт, инсулт, периферна съдова болест, диабет, хронично бъбречно заболяване и т.н.

Ако пациентът е само с хипертония и е на средна възраст, холестеролът му е малко над нормата, тогава LDL трябва да е < 2,6 mmol/l.

При хора без заболявания, свързани със сърдечно-съдовата система, рискът се определя като нисък, умерен или висок и за него определящи са много други фактори освен нивата на лошия холестерол. А именно стойност на артериалното налягане, възраст, пол, тютютнопушене. Всички те определят дали има риска от фатален и нефатален инцидент през следващите 10 години.

Какво значи фатален инцидент?

Фаталността на инцидента означава да не може да ти се помогне, когато имаш нужда, например, умираш по време на сън. За съжаление оценката на риска се използва твърде рядко в практиката, а тя би могла да помогне на пациента да вземе информирано решение за промяна на рисковите фактори и да предопредели хода на събитията. Обикновено сме склонни да неглижираме риска.

Може би защото хората считат, че с промяна в хранителния режим могат да намалят нивата на лошия холестерол?

Холестеролът не може да се промени много с диета или поне не и тази фракция, която е атерогенна. Диетата може да понижи стойностите на лошия холестерол (LDL) с не повече от 15%. Други фракции на липидите (триглицеридите) могат да бъдат повлияни диетично и с промяна във физическата активност.

След определена възраст има натрупване на различни биологични и физиологични фактори, съчетани с определен стил на живот, които постепенно променят съдовете и оказват влияние върху здравето им. Но има и заболявания, които се характеризират с нива на висок холестерол. Такова е фамилната дислипидемия (хиперхолестеролемия) - наследствена болест, при която рискът от поява на висок холестерол от ранна възраст е 50%, ако един от родителите е носител на дефектния ген.

Как се разбира дали човек е носител на такъв ген? Има ли разлика в стойностите на LDL?

Различното при тези пациенти е, че те обичайно нямат другите рискови фактори или поне ги нямат в ранната възраст. При тях нивата на лошия холестерол обикновено са няколко пъти по-високи: ако в общата популация LDL > 3mmol/l представлява някакъв проблем, тези хора обичайно имат стойности от 7- 8mmol/l. По тази причина в тяхната съдова система образуването на плаки се случва на много по-ранна възраст и обичайно правят инфаркт между 35 и 45-годишна възраст. Ако има наследяване на два дефектни гена от двамата родители, тогава LDL е между 10-15 mmol/l. Тези хора още по-рано правят инциденти и имат и аортна стеноза.

Може ли нещо да се направи за пациентите с фамилна хиперхолестеролемия (ФХ)?

Основната идея е тези хора да бъдат открити по-рано, защото с определени мерки и средства, ние можем да променим хода на заболяването. Знаем каква е естествената еволюция на това състояние, но имаме как да отложим един сърдечно-съдов инцидент за една по-късна възраст, ако въобще наличието на болест някога е нормално.

Можем ли да кажем, че ако член на семейството е претърпял сърдечно-съдов инцидент в ранна възраст, трябва да предпазим следващото поколение?

Напълно права сте, тук въпросът е обичайно как ги хващаме тези хора. За съжаление, това става едва когато някой млад родственик направи инцидент, напр. инфаркт на 40-годишна възраст. Или когато има тежка фамилна история на ранни инциденти. Друг начин е чрез нивата на LDL холестерола. Когато стигнем до пациенти, при които се съмняваме за ФХ, е много важно да изследваме и техните родственици, на които им предстои да имат деца.

Колко често трябва да се изследват показателите на LDL и при какви стойности задължително трябва да се направи консултация със специалист?

Хубаво би било тази оценка на риска да не е само пожелателна, а действително рутинно да се прави при хора над 40 години. При млад човек с ФХ и с инфаркт холестеролът му трябва да се проследява от самото начало. Той почти задължително ще бъде на медикаментозна терапия, просто защото тя отлага следващи инциденти и е част от кардиопротекцията, която искаме да получи. При такъв пациент обикновено ръководните правила ни казват, че 4 до 6 седмици след стартиране на терапията нивата на LDL трябва да се проверят. Това е периодът, при който се постига максималния ефект на началната терапия. LDL < 1,4mmol/l ни гарантира най-добра прогноза. Когато изследваме негов родственик, ние искаме да разберем дали той е засегнат. Ако се касае за генетично обременено дете, понякога не можем да предпишем медикамент, но можем да го посъветваме да не започва да пуши, да се движи повече и често да се проследява.

Еднаква ли е терапията при хора, преживели инфаркт, при рискови пациенти с високи стойности на LDL, и такива, които имат ФХ и са пълнолетни?

Използваме комбинираната терапия, първоначално с хапчета, да се види докъде спадат нивата на LDL и тогава да се надгражда терапията. Ако говорим за най-тежките форми - фамилните, можем да предложим и други инструменти и начини, чрез които този лош холестерол да се понижи . Напредъкът в медицината ни дава възможност да използваме вече едни технологии под формата или на моноклонални антитела, или на класове медикаменти, които намаляват образуването на един белтък, който в циркулацията прави така, че този рецептор, който е много важен за улавяне на лошия холестерол всъщност да не е на мястото си. А ние желаем той да си върши работата, като чистач на LDL. Медикаментите се различават единствено по механизма си на действие - едните намаляват холестероловата синтеза, други - холестероловата абсорбция, третите са под формата на антитела, които са насочени към този циркулиращ белтък и т.н.

Само преди няколко години пациентите, които не стигаха таргетните нива от тогавашните терапии стигаха задънена улица. Промени ли се прогнозата след въвеждането на новите терапии?

Разбира се, но като си говорим за терапия, всъщност освен нейния интензитет има значение и факторът време. Кога я започваме? Едно е да я започнеш на 20-годишна възраст, когато с една по-скромна редукция на нивата на холестерола той да стигне крайната ни цел, друго е да я прилагаш след вече налично остро събитие и да започнеш от високи изходни нива.

А как мотивирате хората да се придържат към терапия, която трябва да приемат цял живот?

За съжаление хората не обичат да взимат медикаменти, особено, когато обичайно те не са само с висок холестерол, но често и с диабет, с хипертония... Придържането към терапия е проблем.

Понеже говорим за фактора холестерол, имаме изискване LDL да бъде в минимални нива под 1,4 mmol/l и под 1 mmol/l при хора, които имат няколко реализирани сърдечно-съдови инцидента. За да се постигат подобни неща, се изисква терапия, която не би следвало по никакъв начин да бъде спирана. И в близките 6 месеца от инцидента хората са сравнително склонни да приемат лекарства, след това стават склонни постепенно да ги намаляват. Обичайно обаче е, че заболяването прогресира и в един момент отново се получава болка и нов инцидент. Затова пациентът трябва да знае, че ние даваме нещо, но и гоним нещо - таргет, който медицината препоръчва неслучайно, за да не се губи възможността за подобряване на прогнозата.

С колко процента се занижава риска от повторен инцидент при придържане към оптималната терапия?

Ако пациентът не се придържа към терапията, рискът от сърдечно-съдов инцидент се увеличава с 10%, което не е никак малко. Хората, преживели един инцидент, не случайно са в групата на много висок сърдечен риск. При тях повторяемостта на инцидента е в рамките на 16 до 20% в следващите 4 години. Никой не трябва да се заблуждава, че поставянето на стент е дефинитивно решение. Стентирането е локално решение на локално намиращ се проблем.

Споменахте, че съвременната терапия вече прави възможно достигането на таргетни стойности на LDL холестерола, но има ли риск тези нива да паднат твърде ниско?

В България вече имаме опит. От 2018 г. се изписват едни от антителата за лечение на ФХ при близо 600 пациента, които се наблюдават в НЗОК и на всеки 6 месеца им се подновява протокола на базата на резултата. От тях 100 живеят с LDL между 0,3 и 0,6 mmol/l. Ние имаме регулярни срещи с тези хора и ако им имаше нещо на мозъка, това щеше да направи впечатление на тях, на близките им и на нас. Инсулти също не са регистрирани. Нас ни интересува ефикасността, но и безопасността. Мозъкът има способността да синтезира този холестерол, който му е необходим. Ние въздействаме не върху този холестерол, а върху циркулиращия общ холестерол. Регулирайки нивата му, ние намаляваме и случаите на мозъчно-съдова болест по същата причина, поради която се случва и инфаркта.

След сърдечно-съдов инцидент какви трябва да са таргетните нива на LDL?

За хора след инфаркт задължително трябва да има 50% намаления от нивото на холестерол, което са имали в началото. Плаката, която се образува, не може да се махне, но тя става по-стабилна и не толкова опасна за възникване на инциденти в бъдеще.

BGR-NP-0124-80003

ИЗБРАНО