Проф. Миглена Темелкова: Проблемът на образованието в България идва от външната среда и модела на финансиране

Председателят на Съвета на ректорите на висшите училища в България в специално интервю за Dir.bg

08:27 | 28 март 2024 | Редактор: Ренета Чавдарова 18 6032 Снимка: dir.bg

Първата жена, избрана за ректор в историята на Висше училище по телекомуникации и пощи - проф. д-р Миглена Темелкова, е и най-младият ректор на универстет в историята на българското висше образование до момента. Заедно с Медицинските университети от Варна, Плавдив и Плевен, Висшето училище по телекомуникации и пощи е сред първите университети, предлагащи интердисциплинарни бакалавърски образователни програми, интегриращи медицина и инженерни науки.

През март тази година проф. Темелкова бе избрана и за председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България с 27 гласа, като поема поста от досегашния председател акад. Лъчезар Трайков.

- Проф. Темелкова, колко предизвикателен според Вас е пътят пред една жена, за да бъде тя първа в нещо?

- Предизвикателен е силно казано, защото в България е така поставена ситуацията от много години, че съществува паритет между жените и мъжете. Не можем да говорим за междуполово състезание, а по-скоро за състезание на идеи, поне в нашите среди. Така беше и при избора ми за ректор, и при избора ми за председател на Съвета на ректорите - състезание на идеи. При нас характерно за академичните среди е, че аргументите и убеждението винаги са първостепенни и много по-рядко, отколкото в други сектори, си служим с методите на властта и силата. Така че убеждаването на колегите в академичната общност винаги е било по пътя на най-добрите идеи, по пътя на визионерството.

- Наскоро предупредихте, че има опасност висши училища да изпаднат в несъстоятелност. До каква степен това се дължи на решението заплатите в академичните среди да бъдат увеличени паралелно с предложението таксите за студенти по държавна поръчка да отпаднат?

- Вие сама дефинирахте двете страни на един счетоводен баланс, ако мога така да се изразя. От едната страна е разходът, под който визираме новите възнаграждения, които съвсем скоро ще бъдат факт и така трябва да бъде. От друга страна, обаче, с предложението за отпадане на таксите за обучение на студентите по държавна поръчка университетите се лишават от единствения законово регламентиран източник на приходи и опцията да постъпват свежи финансови ресурси. Когато натоварим разходната част и отрежем приходната, и разчитаме само на държавната субсидия, която - забележете - в предложението на Министерски съвет е визирана единствено и само за 2024 г., сами разбирате, че опасността университети да изпаднат в несъстоятелност е много голяма.

Хубавото е, че в Народното събрание мина и текст, който визира 0.9% от БВП да бъде заделян за издръжка на висшето образование в България, което може би ще даде глътка въздух на универистетите. Но пък от друга страна Министерството на финансите следва да спази този законов текст и той да не остане само на хартия или като едно добро пожелание.

- Извън тези 0.9%, от гледна точка на Вшия опит, какъв би бил адекватният подход за финансиране на висшето образование у нас?

- Много отдавна сме изправени пред назрялата и то фрапантно назрялата потребност от реформа в модела на финансиране на висшите училища в България. Нужно е изменение в няколко постановления на Министерски съвет, които касаят и качеството, и базовите нормативи, за да не зависят университетите от политическата воля или фигура на един или друг министър на образованието и да бъдат наистина автономни, както е разписано в Конституцията.

- Говорейки за автономност, до каква степен съдбата на образователната система зависи и от Съвета на ректорите?

- Въпреки че Съветът на ректорите е предвиден като орган в Закона за висше образование, той към момента има съвещателни функции. Това много често ни се напомня от различни институции, особено когато има предложения за реформи. Когато беше предложена реформата за сливания на висши училища и Съветът на ректорите реагира, на него му беше казано "Извинявайте, но вие сте със съвещателен глас, така че нямате много опции да давте мнение по предлаганата реформа". И точно този злощастен опит на колегията доведе до нагласата у всички нас, че е време да преформатираме правомощията на Съвета на ректорите и да изискаме законодателна промяна. Това не е и никак случайно - организации като ОИСР препоръчват подобни съсловни организации в българската обществено-политическа реалност да бъдат преформатирани от такива със съвещателен глас в задължително съгласувателни органи.

Много е важно гилдията, която най-добре познава своята къщичка, да участва във формирането и провеждането на политики в същата тази къщичка.

- Нека поговорим и за реформата, която споменахте. В публичното пространство се изтъкват предимствата и модернизма на концепцията за сливане на университети, но какви рискове крие тя?

- Механичното обединяване или разединяване никога няма да даде ефективен резултат. Тази реформа бе продиктувана от опцията за видимост на българските университети в глобален аспект. Но от друга страна, с тази опция за видимост ние загърбваме над 100-годишни истории в българските висши училища. Създаваме и мегаструктури, които са изключително тромави и много трудно биха реагирали на промените във външната, а даже и в собствената си вътрешна среда. Някои от примерите, които ни бяха давани с обединения във Франция или Финландия, се оказват не толкова ефективни точно поради тази своя огромна стрктура. Една голяма структура много по-трудно може да реагира на условията на средата, много по-трудно може да генерира ответна реакция и поради тази причина малките структури винаги са били по-гъвкави и по-адаптивни.

- Смятате ли, че България наистина има потенциал за износ на висше образование?

- Ако се върнем 50 години назад, по-възрастното население помни, че в България са учили много чуждестранни студенти, които и днес са добри приятели на страната и добри посланици на българската култура. Българското висше образование все още не е по-лошо от това в Западна Европа или САЩ, защото все още има инерцията от миналото. Да си припомним, че ние бяхме сред първите пет най-интелигентни нации в света. Подобни постижения се достигат единствено и само когато имаш много добра образователна система. България има целия потенциал да бъде привлекателна образователна дестинация. Потребна е обаче целенасочена политика от страна на държавата, така както се провежда политика за представянето на България като туристическа дестинация. Точно това е и една от целите на Съвета на ректорите. Това означава не само промотирането на България като център за образование, но и улесняване на визовия режим. В момента една виза, за да я получи чуждестранен кандидат-студент, минават не по-малко от 8-10 месеца и той вече губи интерес от България.

- На фона на нарастващата демографска криза и все по-честата тема за липса на фукционална грамотност при подрастващите, до колко смятате, че ще издържи тази инерция от миналото, която споменахте?

- Тя вече се пропуква, но заради обективни фактори. Точно поради моделите на финансиране, които бяха наложени в средното и във висшето образование. Когато получаваш средства и субсидия на брой студенти или брой ученици, няма как да сработи моделът за качество на образованието. Да, бюджетите на университетите се формират и на базата коефициент за качество, но въпреки всичко водеща все още остава бройката студенти. Ако успеем да преформатираме този модел в малко по-различна посока, смятям, че онова качество, което имахме преди даже 20 години, може отново да бъде постигнато и то много бързо.

- Можем ли да говорим за специалности на бъдещето и готови ли са университетите да отговорят на технологичната революция, на която ставаме свидетели?

- В голяма част те вече отговарят. Смея да кажа, че първи създадохме няколко интердисциплинарни специалности на бъдещето - телемедицина, софтуерно проектиране в медицината, комуникационни системи за организация на въздушното движение и други. И ги създадохме първи без да участваме в някакви програми на Европейския съюз, без да усвояваме средства по различни фондове, а защото виждахме потребността от подобна интердисциплинарност. Чистите специалисти вече не са толкова потребни и с такава придадена стойност на пазара на труда. За да задвижим една изкуствена става, на нас ни трябват знания и по роботика, и по мехатроника, освен базовите медицински знания. Тоест, инженерите ни трябва да бъдат доста по-широко профилно подготвени, за да могат да отговорят на реалността. Така че - да, българските университети произвеждат специалистите на бъдещето. За съжаление обаче, въпреки уникалността на някои от нашите специалности, точно тази липса на целенасочена политика по износ на българско висше образование ни прави единствено и само затворени в рамките на националния образователен пазар.

- Започнахме разговора с това колко са важни добрите идеи. Кои са идеите, които най-много бихте се радвали да видите реализирани като председател на Съвета на ректорите?

- В Съвета на ректорите си поставяме много задачи, но те касаят и цялата академична общност. Най-болен е проблемът с финансирането. Ако успеем да решим него, следва да решим проблема с привличането на чуждестранни студенти. Нека да не забравяме, че нашият образователен пазар е демографски намаляващ. На нас ни е неободим излаз към външни пазари. Това не е само по силите на един, два или десет университета. Тук трябва да говорим за национална политика за превръщане на България в привлекателна образователна дестинация. Това означава в света да знаят къде на картата се намира България, че столицата е София, да се знаят основните университетски градове в страната и какви условия на живот предлагат, за да могат родителите да изпращат децата си тук.

Интервю на Ренета Чавдарова

ИЗБРАНО