Проф. Лазаров: Епидемиите в историята са били свързани с климатични промени и с войните

Заразите прокарват разделителна линия в историята на Европа

Снимка: nauka.bg

Проф. Лазаров: Епидемиите в историята са били свързани с климатични промени и с войните

Заразите прокарват разделителна линия в историята на Европа

07:08 | 10 април 2020 | Редактор : Калина Петрова 43 9268 Снимка: nauka.bg

Пандемичните цикли в исторически план са свързани с големи климатични промени, каза в интервю за БТА историкът проф. Иван Лазаров - преподавател във Великотърновския университет "Св.Св. Кирил и Методий". Той е дългогодишен ръководител на Катедрата по стара и средновековна история, както и на Научно- изследователския център "Търновска книжовна школа".

Извънредна обстановка

Епидемиите от чума през средните векове са причина за намаляване на населението в Западна Европа, а това предизвиква остър дефицит на работна ръка, заради което цената на наемния труд се повишава, смята историкът.

В народните вярвания черната болест е била особено отмъстителна към нечестни търговци, лихвари, разбойници, прелюбодейци, осквернили брачния чертог.

Във фолклора се е вярвало, че от чумата може да се спасиш и да я умилостивиш, ако къщата, дворът, кошарите и оборите бъдат почистени. С появата на чумата преставали и всякакви кражби, припомня то

- Проф. Лазаров, колко и какви пандемични ситуации, с подобен мащаб, като сегашната от коронавирус, е имало през Средновековието?

- Пандемиите се проявяват едва, когато човешката популация нараства, контактите между хората се засилват, възникват градовете и населението в тях не само се увеличава, но и споделя все по-малко пространство. Контактите между все по-отдалечени географски региони чрез търговията "глобализират" заразните заболявания и ги превръщат в пандемии. Най-страшна от всички в историята е чумата.

Историческата памет на народите, писмените извори, отчасти и археологическите материали са запазили данни за три големи пандемии от чума /Yersinia Pestis/.

Първата е от 6 век, при управлението на византийския император Юстиниан Първи /527 - 565 г./. Чумата започва в Западна Евразия и Северна Африка и достига своя връх между 541-544 г. Съвременници твърдят, че само в столицата Константинопол е имало дни, в които умирали по 10 000 души. Интензивността й спада с оредяване на населението и чрез създаването на частичен имунитет у оцелелите.

Въпреки това, през следващите два века се запазват локални чумни огнища, които припламват и вземат хиляди жертви на всеки 8-10-20 години. Юстиниановата чума опустошава Източната римска империя , а Балканите обезлюдяват и се превръщат в "скитска", "мизийска" пустиня. Човешките, стопанските и военните ресурси са изтощени и Византия търпи редица териториални загуби във войните с Персия и арабите.

Заради епидемията император Ираклий /610-641/ отворил границите на империята и да позволи на "варварите" да се заселят на териториите на юг от Дунав. Славяните от Панония - днешна Унгария, и от Дакия - днешна Румъния, навлизат и се установят в централните и западните части на Балканите. Империята се нуждаела от жизнено и здраво население, което да произвежда стоки, да плаща данъци, да търгува, да служи в армията и затова се примирява с варваризацията на тези земи.

Втората чумна пандемия е през 14 век. Също като днес, и тази се е появила в Китай и по търговските пътища, сухоземни и морски, за няколко години достига до Европа.

През 1347/1348 г. генуезки кораби пренасят чумата първоначално в пристанищата, а оттам тя плъзва из цяла Европа. Разпространението и? започва от Кафа в Крим през 1345-1347 г. За няколко години умират повече от 23 милиона души. Данните са събрани през 1351 г. по заповед на папа Климент Шести. Чумата продължава да взема жертви чак до 16 век, на интервали от 10-20 години. Учените пресмятат, че през този период са загинали над 30 милиона европейци.

Възникването на огромната монголска империя на Чингиз хан и неговите наследници е другият основен фактор за разпространението на чумата в Евразия. Според запазени сведения в периода на експанзията през 13 век, монголите водели своеобразна "бактериологична" война. Те хвърляли с метателни машини трупове на умрели хора и животни в обсадените градове или пък потапяли върховете на стрелите си в кръвта на умрели от различни болести , а ранените и починалите от тях се превръщали в приносители и разпространители на зарази.

Изобщо, войните в Европа били постоянен източник на различни зарази. Ще посоча само един пример свързан с България. Доминиканският монах Винсент от Бове, библиотекар на френския крал Людовик Девети, пише, че през 1235 г. във Франция имало "велик глад" и силна епидемия от "свещен огън", т.е. чума. През 1236 г. френски рицари пристигат в Константинопол да воюват срещу съюзените сили на цар Иван Асен Втори и никейския император Йоан Трети Дука Ватаци, които обсаждат града. През следващата 1237 г. българският владетел обръща оръжието си срещу Никея и се съюзява с латинците. Именно тогава, вероятно чрез някой от рицарите, болестта прониква сред най-близкото обкръжение на цар Иван Асен и от нея скоропостижно умират съпругата му царица

Анна-Мария Арпад, патриархът Йоаким и синът му Петър.

- Имало ли е пандемични цикли, които историческата наука изследва?

- Да, пандемични цикли има и до голяма степен те са свързани с големи климатични промени, които са предизвикани от космически сили, неподвластни на човешката воля. Юстиниановата чума стихва окончателно през втората половина на 8 век, когато започва т.нар. климатичен оптимум. Постепенно времето се затопля, реколтите се увеличават, изхранването и условията за живот се подобряват, а населението нараства.

През 14 век започва т.нар. малък ледников период - студени зими, редуващи се със засушливи лета. Много реки пресъхват, реколтите се влошават. През първата половина на столетието редица селища в Североизточна България престават да съществуват, като хората се преселват на юг в търсене на препитание. Засилва се гладът - поради недохранване средният ръст на хората намалява. Болестите стават все по-чести и опустошителни. Комбинацията "лош климат - пандемия" в крайна сметка улеснява османското завоевание и унищожаването на средновековната българска държавност.

- Как е реагирала властта и какви мерки са били прилагани за овладяването на епидемиите, както по българските територии, така и в останалата част на европейския континент?

- Крайно оскъдните данни, с които разполагаме показват, че никой не е бил недосегаем или привилегирован пред чумата. Хората били безсилни и затова най-често бягали - напускали домовете си и се преселвали в безлюдни гористи местности. Може би затова съществува и народната поговорка, че "чумата по шума не ходи". Съществувала е и примитивна форма на обеззаразяване, но на мъртъвците. При полагане в гроба те били посипвани с вар, за не стават източници на нова зараза. Археологическите данни показват, че по време на чумата се е прилагала и кремация на мъртвите, практика, която не се е срещала в православието в спокойни времена. През последните десетилетия археолозите откриха в столичния Търновград манастирски и обществени бани в т.нар. Нов град, известен днес като "Асенова махала". Става дума за модерни за времето си съоръжения с подово отопление, топли и студени помещения. В този период се наблюдава и преобразуване на някои църковни сгради в бани. което показва несъмнена връзка с чумата. Явно хората са осъзнавали корелацията "хигиена - болест".

- Какво е било отношението на църквата в подобни епидемични времена?

- От средата на 14 век нататък картината на всекидневния живот на българите и на европейците изобщо, никак не е оптимистична. Политическият разпад на Второто българско царство не е най-драматичният фактор, макар че той протича в сянката на непрестанни раздори и военни стълкновения на амбициозни, алчни и себични владетели. Много по-страховити били османските набези и завоевания, които били придружени от масови кланета, разруха, отвличания в робство. Монахът Исай Серски пише през 1371 г., че сред хората се настанил "измаилтянски страх", а "храбрите сърца на доблестните мъже се бяха превърнали на слаби женски сърца". А живите "облажавали мъртвите" , защото едни били покосявани от глад, а други - от "безвременна смърт", т.е. от болести. Всички тези беди вярващите християни възприемали и си обяснявали, като "божие наказание" заради грехове.

- По какъв начин е продължавал икономическият, социален и политически живот след края на дадена кризисна ситуация от такъв характер?

- Заразата прокарва разделителна линия в историята на Европа. Намаляването на населението в Западна Европа предизвиква остър дефицит на работна ръка. Много феодални владения запустяват. В резултат на това цената на наемния труд се повишава, а аристокрацията е принудена все по-силно да се съобразява с условията, поставяни и изисквани от низшите класи. Нараства ролята на предприемачеството, на градската и селската буржоазия. Колкото и парадоксално да звучи, чумната епидемия от 14 век провокира редица технически и технологични нововъведения и проправя пътя на капитализма.

На Изток историята не е така милостива към балканските народи. Макар и обезсилени от неблагоприятните климатични промени и чумната епидемия, българи, гърци, сърби, молдовци, власи, черногорци, босненци, унгарци, в продължение на почти един век се борят за своето оцеляване срещу растящата мощ на османските турци.

- Как тези времена на епидемии са останали в колективната памет чрез различните форми на изкуството, литературата и фолклора?

- Според някои учени, от 11 век до 14 век в Европа са върлували 32 епидемии. За съжаление, в българския фолклор не е останал спомен за тях. От изследвания на традиционната българска култура могат да се направят някои интересни наблюдения и изводи. В странджанския фолклор например, чумата винаги идва от юг.

Народните вярвания обясняват всички болести със зли духове, които са създадени да мъчат човека и да му причиняват зло. Вярвало се е, че от чумата може да се спасиш и да я умилостивиш, ако къщата, дворът, кошарите и оборите бъдат почистени. С появата на чумата преставали всякакви кражби. Особено е пагубно, ако се открадне от вдовишка или сирашка къща. По време на "чумаво" не се вземат намерени на пътя скъпи предмети и златни пари. Чумата е особено отмъстителна към нечестни търговци, лихвари, хайдути, разбойници, към прелюбодейци, осквернили брачния чертог и изневерили на съпрузите си. При слух за наближила чумна епидемия къщата се измазвала с прясна хума. Къпането се извършвало с изпепелена и залята със силен оцет хума. Под влияние на вековния страх от чумата е създаден и неин празник - св. Харалампий, ден през февруари, в който се празнуват и извършват специални обреди. Вярвало се, че светецът успял да запуши в едно шише с оловна тапа чумата и да спаси света. Народната песен "Мъртъв брат отвежда сестра си при майка ?", която е разпространена в различни варианти по всички краища на страната, послужила на Пенчо Славейков за създаване на баладата "Чумави".

ИЗБРАНО