16:21 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Проф. Иван Костов: Да си лекар е като да си летец - адреналин, отговорност и важни решения

В поредицата „Един ден с..“ днес ще ви срещнем с един от най-уважаваните хирурзи в България, а именно изп. директор на „Майчин дом“

Проф. Иван Костов: Да си лекар е като да си летец - адреналин, отговорност и важни решения

11:37 | 30 ноември 2018 | Автор: Елица Василева 14 6956

Стартирахме поредицата "Един ден с...", за да ви срещнем с вдъхновяващи и успешни хора, които често остават зад кадър. Хора, които не спират да се учат, да се развиват и да подобряват компаниите, които ръководят. Някои ще ги нарекат работохолици, защото работният им ден обикновено започва преди будилниците на другите и приключва късно след вечерните новини. Ние ги наричаме #GameChangers или хората с голямата енергия за положителна промяна.

Затова съвсем естествено наш партньор в поредицата стана Samsung Galaxy Note9 - най-добрият приятел и личен асистент на успелите. Един смартфон, който подобно на хората, за които е създаден - прави невъзможните неща възможни. Като започнем от записването на бележка без химикал, минем през камерата, която може да снима на тъмно и стигнем до издръжливата батерия, която може да отговори на нуждите на натоварения им график без да ги предаде.

Днес, в поредицата помолихме пред вас да застане човек, който също не успява да влезе "в кадър", защото обикновено спасява животи или помага за раждането на такива. Един от най-известните хирурзи по акушеро-гинекология в България. Виден и уважаван администратор в областта на здравеопазването. Един от малкото специалисти по роботизирана хирургия, който може да оперира с медицинския робот Da Vinci.

И не, това не са няколко души. Описвам един човек, но с много функции и огромни възможности. А именно - проф. д-р Иван Костов- изпълнителният директор на СБАЛАГ "Майчин дом" в София, чиято академична, медицинска, хирургична и административна кариера са впечатляващи.

На 45-годишна възраст, той вече има зад гърба си 12 години стаж като изпълнителен директор на големи столични болници. От 2017-а проф. д-р Костов е изпълнителен директор на СБАЛАГ "Майчин дом" в София. Преди това е бил изпълнителен директор на "Света София" и "Шейново". Председател е на фондация "Електронно здравеопазване България" и действащ член на Европейската асоциация по телемедицина и електронно здравеопазване. Бил е съветник на здравните министри в няколко кабинета, съветник към Комисията по здравеопазване, а към момента е член на експертния съвет към Държавен фонд за асистирана репродукция към МЗ.

Но паралелно с административните си задължения, проф. д-р Костов поддържа и хирургичната си практика. Той е и един от малкото специалисти у нас по роботизирана хирургия, като почти всяка седмица оперира в медицински център "Доверие" с един от 4-те робота Da Vinci, които има в България.

Както става ясно, проф. д-р Костов е голям технологичен фен, затова прие съвсем естествено факта, че докато следваме неговия сутрешен режим на работа - срещи, разговори и операции, използваме супермощния Samsung Galaxy Note9. Камерата на телефона се справи с всичко: от сътворяването на изключителни снимки при ограничена светлина в коридорите, до силната светлина в операционната, където бяхме допуснати ексклузивно, до оставянето на бележки и послания. Признаваме си обаче, че единственото, с което се затруднихме бе да уловим професора на едно място, защото той постоянно мигрираше от задача към задача.

Като свръхзает човек, д-р Костов трудно намери време за интервюто с нас. Това стана, чак в кратката пауза след изключително тежка онкологична операция в "Майчин дом". Самият той коментира, че операцията е протекла "великолепно". Д-р Костов се занимава и с израждания, но хирургичните интервенции си остават неговата страст, тъй като операциите от този тип са "по-сериозни, по-наситени с адреналин и изискват майсторство". Именно по тази причина започваме интервюто с въпроса:

- Какви качества е необходимо да притежава един хирург?

- Комплекс от качества. На първо място - да е подготвен, за да не навреди на пациента.

Освен знания по отношение на болестта, лекарят трябва да има и техническа подготовка! Затова хирурзите трябва да тренират постоянно - за да са в добра форма.

Подобно на един пилот, който трябва да практикува непрекъснато. Няма как пилотът да не е летял дълго време и да се качи на самолета и да го подкара.

- Какво означава "непрекъснато" във вашата професия?

- Минимум по една операция на ден. В повечето случаи имам по две операции на ден. Понякога имам и повече, а понякога се налага да администрирам цял ден. Въпрос на организация.

- Тоест, ако не оперирате примерно месец-два...

- О, това е много. Един месец вече се отразява на техниката. Но операционната работа е комплекс от фактори: взимането на решения е също така много важно, защото не всяка операция е еднотипна - има различни подходи, в зависимост от стадия на заболяването и типа на операцията.

- Как съчетавате оперативната и административната дейност?

- Това не е лесно, но аз вече 12 години се занимавам с управление на болници, затова съм си изработил някаква рутина. Плюс това имам много сериозен административен екип, с който работя от години. На тях делегирам права и контролирам процесите по този начин. Благодарение на екипа си позволявам да работя активно и като гинеколог. Не всеки го прави, повечето администратори управляват основно болниците. Но аз знам, че няма професия "директор" и че няма да съм цял живот на този пост. А и много си обичам професията. Да управляваш толкова много хора си е предизвикателство, но голямата ми тръпка са операциите.

- Вие явно сте много организиран човек щом успявате да съчетавате голям брой различни дейности. Колко часа продължава работният ви ден?

- Налага се да съм организиран. Работният ми ден започва сутрин в 7:30 часа и продължава вечер до към 18-19 часа. Това е всеки ден, много често и събота и неделя, когато минавам на визитации. Често имам и операции през уикенда - било по спешност, било защото някоя жена има цезарово сечение или нормално раждане и би трябвало да съм тук. Или пък има друг тежък случай в болницата, който налага да присъствам, защото съм част от екипа и трябва всички да вземем важно решение.

- Кога ви остава време за личен живот?

- За радост съм женен и имам дете. А това считам за едно от големите постижения в своя живот. Винаги препоръчвам на онези, които още не са се обвързали, да го направят. Да раждат деца, защото това е много важно, поне според моята житейска философия. Професията, разбира се, е не по-малко важна, но човек трябва да има семейство и да създава деца.

- Кое ви вдъхнови да станете лекар? Как се насочихте?

- Медицината е изключителна и много благородна професия. Първото и най-важно е, че помагаш на хората. А второто е, че е свързана с адски много адреналин и огромни отговорности. Моят баща беше пилот. Затова оприличават медицината на летците по отношение на взимането на решения и отговорности, по отношение на адреналина... Това е сериозна професия, хилядолетна. Има я откакто свят светува, но е и призвание.

- Защо точно акушеро-гинекология?

- Първо, защото много обичам и се възхищавам на жените. И второ, защото е много широка специалност. Съчетава и хирургия - с много широк спектър на операции, и консервативна медицина, тоест нехирургично лечение. Има и репродуктивна медицина, и инвитро фертилизация, има и акушерство, а да помагаш на раждането на живот е страшно благородно и удовлетворяващо.

Така че това е много широка специалност, много отговорна и много тачена. Грижата за възпроизводството на хората и семействата, а и женското здравеопазване са страшно интересни.

- В едно интервю казвате, че във вашата област има едва ли не революционен напредък. Технологичен ли е той основно?

- Има, разбира се. Технологичният напредък по отношение на диагностиката, специално геномиката, протониката, откриването на гени, хромозомни мутации е огромен. И да, разбира се - медицината става все по-технологична.

- Кои са хората, които ви помогнаха и вдъхновиха по пътя и кои са онези, заради които работите и продължавате да се развивате?

- Семейството ми, майка ми, баща ми и моите учители в професията. И ето - сега оперирах рамо до рамо с един от тях - доцент Божидар Славчев. Много дължа на учителите си. С много любов - доцент Никола Василев, доцент Божидар Славчев, професор Ангел Димитров.

- Забелязвам, че често използвате телефона. Колко часа на ден отделяте в разговори по него?

Използвам изключително много смартфона. През него управлявам огромна и важна част от живота си. Включително сега при тази операция, колегите, които останаха да затварят корема, са открили една много малка метастаза в черния дроб на жената. Обсъдихме го светкавично и се разбрахме, че трябва да се отстрани.

Всичко минава през телефона- от кореспонденцията с хора от цял цвят до ежедневните мейли. Когато пътувам, организирам всичко, включително хотелско настаняване, отново през телефона. От години играя на борсата и също си управлявам акциите онлайн отново в движение.

А и като лекар, непрекъснато ме търсят по телефона. Разбира се, сърфирам доста в него.

Смартфонът е важен и в професионален план. От това, че през телефона мога да гледам камерите в болницата, да виждам кой влиза, кой излиза в събота и неделя. Понякога ми се налага да проследявам и операционните. С две думи - важна част от живота ми е.

- Имате ли време да слушате музика през телефона?

Да. Имам Spotfy, използвам и TuneIn радио. Даже се абонирах, за да слушам неограничено световни радиа - примерно вечер си пускам някакво радио от Перу и си слушам перуанска музика. Или настройвам на новини от Москва, за да разбера Путин например какво е казал.

- А в колата слушате ли радио?

- Слушам, през Bluetooth на телефона всички световни радиостанции.

- Какво винаги взимате със себе си когато сте на път - освен смартфона, естествено... Книги?

- Е, книги задължително. Хубави книги и хубава компания, когато случаят го позволява.

- Напоследък много хора забравят "хубавата компания" и прекаляват с използването на смарт-устройствата...

Смартфонът помага, но човек не трябва да прекалява. Опасявам се, че това в един момент може да премине нормалните граници. Стремя се да ограничавам сина ми, който е на 8 години.

Понякога е стряскащо, когато излезеш на ресторант и видиш как всички са с поглед в телефоните, вместо да разговарят. Или пък семейства, които си седят вкъщи и всеки е заровил глава в телефона и не разговарят. Но това е вече масово. Хората трябва да се осъзнаят.

Затова и СЗО обяви преди месец, че има нова нозологична единица - addiction - пристрастяване - към смарт устройствата. Проблемът е особено голям за младите хора. Затова и призивът ми към младите момчета е да общуват с момичетата не виртуално, а реално, в съзнателен разговор. Всичко живо се е заровило да общува виртуално. Често онлайн човек е по-смел, прави разни по-смели изказвания, без дори не знае с кого комуникира...

- Бихте ли написали и пожелали нещо на читателите на Dir?