Проф. д-р Христо Кожухаров: Живеем в псевдореалност, с нови зависимости, докато още търсим спасение от старите
Защо купуваме илюзии на Black Friday, защо се държим като Питър Пан и къде да намерим щастието, споделя известният психиатър
Проф.д-р Христо Кожухаров е председател на Българската психиатрична асоциация.
Има над 25 г. стаж като психиатър. От 2013 г. е Началник Втора Психиатрична клиника Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Св. Марина" - Варна. Също така е член на Национален експертен съвет по психиатрия, Национален съвет за психично здраве и председател на борда на Българския лекарски съюз по психиатрия.
Провeжда у нас и в чужбина следдипломни квалификационни курсове и обучения в областта на клиничната психиатрия, индивидуалната и груповата психотерапия. Има над 110 публикации и две самостоятелни монографии, както и над 50 участия в национални и международни форуми (симпозиуми, конференции и конгреси).
Проф. Кожухаров, излекува ли се българинът от тревожността след отминаването на Ковид пандемията? Какво ни остави всъщност пандемията към днешна дата - нови зависимости, нови навици или пък ни научи на нещо позитивно?
Ние, българите не сме от най-добрите ученици. Бях оптимист, че ще научим уроците си след Ковид пандемията. Тревожните и депресивни разстройства наистина зачестиха по време и след пандемията.
Но бързо забравихме уроците и заклинанията
- да сме по-мъдри, да прекарваме повече време с близките си, да работим по-малко и по-малко да се отдаваме на вредните навици като алкохол, цигари, храни и т.н. Ние сме царе в това да не се учим от опита, който придобиваме. А негативния опит е ценно нещо, ако човек успее да го интегрира в себе си. Сякаш този период от 2-3 години не се е случвал и е потиснат някъде в подсъзнанието.
Към настоящия момент каква диагнозата бихте поставили на българското общество ?
Ние сме тревожни хора, тревожно общество, което е все още в своя пубертет и не е готово да премине в своята зрялост.
Защо? Какво ни пречи?
Зрелият човек трябва да носи своите отговорности. Като Питър Пан не искаме да порастваме или искаме да порастваме, но да имаме само правата, но не и задълженията.
Т.е. ние си харесваме зоната на комфорт и не искаме да излизаме от нея?
Бих разширил дори - ние си харесваме и зоната на некомфорт. Дори се страхуваме повече от евентуални нови зони на некомфорт, отколкото се радваме на евентуални нови зони на комфорт.
От какво е зависим българинът днес? Вече тривиално сякаш звучи- зависими от цигари, алкохол, хазарт, дигитални устройства, храна.
Ние всички сме зависими личности. Пътят към независмостта е сложен и дълъг и ние го вървим като в тангото - едно напред, две назад.
В основата е потребността да бъдеш зависим - от партньора си, от баща си, от гаджето си, зависим от храната, от дрехите, които купуваме. Най-общо говорим за химически и нехимически поведенчески зависимости.
Има бум на нехимическите зависимости.
Те имат превес, защото новото общество е по-материално. Това е част от стремежа и култа да си богат, да си известен, да спечелиш бързо пари, независимо дали търкаш билетчета или участваш на лотария, или седиш нон стоп в интернет. Също така да ходиш по моловете и да се снимаш в съблекалните, презентирайки един свят, към който ти всъщност не принадлежиш. Целия култ към тялото - жените да бъдат слаби, а мъжете - да имат мускули.
Вътрешният свят сякаш стана тема, която не интересува никого, всичко е на показ, всичко е навън. Живеят тук и сега, живеят за момента. Няма план за бъдещето.
Това е псевдореалност. Комуникацията очи в очи минава на заден план.
Реално става това, което изразиш в социалните мрежи, а не това , което си почувствал и преживял. Няма емпатия и топлотата.
Какво се случва със старите зависимости. Като алкохола например?
От социализма до сега алкохолизмът остава еднакво водещ проблем.Част от идентичността на българина е алкохолът. Както обичам да казвам - животът ни е започнал с алкохол. Нашите близки са почерпили, когато сме се родили, и сигурно ще завърши с алкохол.
Медикаментите за лечение на тази зависимост ги няма на българския пазар. Има само един, който е много скъп.
Но ние сякаш не искаме да се лекува от алкохолизма?
Ние се лекуваме с алкохол, затова не ни е нужно да се лекуваме от алкохолизма. Често пациентите ме питат дали могат да си пият антидепресантите с алкохол.
Вредните навици не трябва рязко да се отказват, а да се заместват. Това ли е правилната стратегия и приложима ли е тя и за друга тежка зависимост на българина - цигарите?
Приложима стратегия е. Има такъв подход - да замениш една зависимост с друга, като идеята е алтернативната зависимост по-малко да вреди на самия човек и също така, и на обществото. Хероинозависимите минават на метадон, например.
Това е т.нар. подход за намаляване на вредата.
Логиката е, че не всички хора имат волята и мотивацията да спрат - било алкохол, цигари, наркотици. Част от пушачите правят опити да спрат и не успяват. Други успяват за кратко, трети - изобщо не правят опити. Тези, които не правят опити, ги оставяме, това е техен избор. За тези, които правят опити и успяват да ги спрат, е чудесно.
Но остава една друга част - правят опити, но не успяват. И тогава при тях бездимните алтернативи биха били средство на избор, защото данните показват, че с тях по-малко вредят и на себе си, но и че по-малко вредят на околните. Това е опция - тези хора да минат на алтернативи, при които няма горене и има по-малко вредни вещества. Има и още нещо - в България, в психиатриите се случват много пожари - пациенти палят цигари и заспиват с тях. Ако цигарите се заменят с бездимни алтернативи, пожарите ще намалеят по принцип.
Друга зависимост, за която споменахте по-рано е пазаруването. Целият ноември е под знака на Black Friday. Какво всъщност искаме да си купим?
Илюзии. Фабрика от илюзии. Купувайки поредната вещ, виждаме в нея много неща, които не притежаваме. От друга страна - като сме си купили намалена стока на Black Friday, изпитваме уникалното усещане, че най-накрая и на нас ни е провървяло, най-накрая сме прецакали системата и най-накрая сме победители.
Покупките на Black Friday ни носят нарцистична наслада.
Как да пазим психичното си здраве, да се грижим за него ?
Да имаме хобита, да имаме удоволствия извън работата, да сме обградени с хора, с които правим различни неща и се забавляваме.
За финал - къде е щастието и как да го открием?
Обикновено е до нас и ние го оценяваме, когато го загубим и се обвиняваме, че не сме го ползвали. Моят съвет е - ползвайте нещата, когато ги имате, а не ги ценете, когато ги загубите.
НАЙ
Върховният съд разреши вписването на втора православна църква в България
Боровец е без ток, ски зоната не работи, семейство с деца закъса в автомобил при Петрохан
Ройтерс и Еuronews: Ракета на руската ПВО е ударила азерския самолет
Китай с предупреждение към САЩ за разполагането на ракетната система "Тайфун" във Филипините
Киев обвини Русия, че е свалила азерския самолет в Казахстан с 38 загинали
Ройтерс и Еuronews: Ракета на руската ПВО е ударила азерския самолет
Киев обвини Русия, че е свалила азерския самолет в Казахстан с 38 загинали
Върховният съд разреши вписването на втора православна църква в България
Енигма остава причината за авиокатастрофата в Казахстан
Путин: Словакия предложи да осигури платформа за мирни преговори, нямаме против