Празнуваме Антоновден за предпазване от болести

Свети Антоний бил удостоен с дара на чудотворството и на прозорливостта, но като лекувал болни, той винаги внушавал на излекуваните да благодарят само на Бога

07:16 | 17 януари 2023 | Редактор : Лилия Чалева 5 5908 Снимка: Фейсбук

Православната църква почита паметта на Св. Антоний Велики. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".

Свети Антоний Велики е роден около 251 г. в египетско заможно семейство. На 20-годишна възраст свети Антоний Велики останал сирак и наследил грижите за сестра си и голямо богатство. След като чува в храма евангелския текст, в който Христос казва на богатия младеж "едно не ти достига, за да си спасиш душата - раздай имота си, па ела след мене", той раздава своето имущество и започва отшелнически живот. Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, а след това прекарал 20 години при пълно усамотение в изоставена постройка в пустинята.

Антоний бил удостоен с дара на чудотворството и на прозорливостта, но като лекувал болни, той винаги внушавал на излекуваните да благодарят само на Бога. При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година - на 17 януари 356 г., светецът умира. Погребан е по негова молба на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

В българската народна традиция се вярва, че всички болести се събират на Антоновден. Затова празникът се отбелязва задължително, за да се предпазим от болести. Празникът е свързан с вярването, че свети Антоний е покровител на чумата, шарката, синята пъпка (антракса) и изобщо на болестите. Във фолклорната традиция всички тези напасти се наричат "лелички", "сладки и медени", оттук и другото име на празника - Лелинден.

На този ден се приготвят содени питки, намазани с мед, които се раздават на роднини, съседи и близки за здраве. Задължително питките трябва да се надупчат с вилица, за да не се "надупчат" децата с шарка. Със сладката медена питка трябва да се умилостиви чумата, която обича сладкото. Една от питките трябва да се остави на тавана и се нарича за "белята, лелята", така в някои райони наричат чумата. На този празник се мързелува. Който подхване някаква работа, ще боледува цяла година. Колкото повече човек си почива и си угажда в деня на светеца, толкова по-здрав ще бъде.

Имен ден имат Антон, Андон, Дончо, Антония, Антоанета, Донка.

ИЗБРАНО