Полудяваме бавно и няма кой да ни спре

Д-р Пламен Димитров: Едва 15% от софиянци могат да си позволят психологична помощ

08:01 | 11 октомври 2023 | Автор : Анелия Николова 38 34426 Снимка: iStock by Getty

Живеем в свят, разкъсван от екзистенциален ужас, от кървави конфликти и неспирни противоречия, сътресения, насилие и кризи. И всеки ден имаме основание да си зададем въпроса как се грижим за нас самите и помежду си. Макар и да изглежда претенциозно на фона на всички тревожни новини, с които живеем ежеминутно, психичното равновесие и нормалността в поведението ни - така трудни за постигане и опазване, крият отговорите на много от съществените въпроси на нашето съвремие!

Здравето ни

Ежегодно, на 10 октомври, светът насочва вниманието си към психичното здраве и грижите за него. Те са една от болезнените, да не кажа "болни", теми за здравеопазването в България, както отбеляза в неотдавнашния си доклад и Омбудсмана на страната ни.

Малко след Световния ден на психичното здраве разговарям с д-р Пламен Димитров, клиничен психолог, екзистенциален психотерапевт и консултант по организационно развитие с над 40-годишна практика, който ми представи резултатите от изследването на екипа си за гр. София. Предмет на изследването са факторите, които възпрепятстват представителна извадка от 1760 пълнолетни жители на столицата да участват в ефективни програми за психологично консултиране и психотерапия, които са им нужни.

Има ли все още стигма върху психологичната помощ, д-р Димитров?

Психично-здравната стигма е фактор, който трудно можем да пренебрегнем, защото все още влияе неблагоприятно върху решенията на хората да потърсят помощ от психолог, психотерапевт или психиатър. Тук трябва да вметна, че пандемията повлия съществено за отключването на много психични състояния, които в годините преди това са се наслагвали, но са били умело отработвани с редица защитни механизми. Хората преживяха много загуби, промени в работното място и работния стил, беше нужно и бърза адаптивност, която да компенсира нарастващата лавинообразна тревожност. Това, от една страна, увеличи количествено бройката на нуждаещите се от психологична и психиатрична помощ, но от друга - основната част от тези хора не съумяха да адресират ефективно и професионално своите психо-емоционални кризи и се опитаха да се спасяват сами.

Какъв процент от изследваните от Вас продължават да приемат нуждата от психолог или психиатър като проява на ментална и емоционална немощ? Книжарниците са препълнени с достъпна литература на популярен език, засягащи проблемите на психиката и емоциите, и ми е малко странно да приема, че в днешно време да се обърнеш към професионалист в тази област може да се асоциира с психична неблагонадеждност, даже и с лудост.

Не случайно споменах ковид-кризата, защото тя свали почти наполовина въздействието на стигмата, за която говорим, но едни 32% от всички в нашето изследване остават повлияни от нея. При хората под 50 години с висок образователен ценз и над средната социална мобилност, процентът е по-адекватен - едва 15% от тях се въздържат от включване в нужните им програми за психологично консултиране и психотерапия.

Всеки знае или е гледал по филми, чел в книги, че психологичната помощ не е спешна интервенция и отнема време, отдаденост, работа и респективно - не малък финансов ресурс. Това, че стигмата върху посещението на психолог или психиатър вече не е основен фактор, промени ли графика на колегите Ви?

Мога да говоря в цифри за изследваните софиянци, но допускам, че положението е сходно и в останалите ни големи градове, а цифрите не са никак оптимистични. За малките населени места, въпреки възможността от онлайн-консултация, оставам краен песимист. Финансовите ограничения, за съжаление, продължават да имат най-мощно влияние върху търсенето на консултативна и психотерапевтична грижа. Само 15-16% от хората в нашата извадка, които биха искали и имат нужда да посещават редовно квалифициран психотерапевт или психолог-консултант, могат да си го позволят финансово.

Психичното здраве не само, че не е по-маловажно от физическото, но в много от случаите психичните проблеми стават причина за редица заболявания или правят живота непълноценен и отношенията в него - трудни. Не е ли въпрос на приоритет разпределянето на личния финансов ресурс?

Ако оставим настрана стигмата, ние нямаме недостиг на квалифицирани специалисти и имаме ефективни програми за психологично консултиране и психотерапия, особено в София. Цената на час психотерапия по европейските стандарти дори не е висока. Но липсата на собствени средства и здравно-осигурително гарантиран достъп до психологичното консултиране и психотерапията пречи на 83% от софиянци да се грижат за психичното и поведенческото си здраве системно, навреме и достатъчно продължително, за да се постигнат устойчиви резултати. Това драстично свива достъпа на нуждаещите се до цялостни програми за подкрепа, тъй като няма финансиране и грижа от страна на обществените и държавни институции, които трябва по презумпция да бъдат част от отношението към грижите за психичното и поведенческото здраве на цялото ни общество. Хората не сме само тела.

75% от софиянци ясно осъзнават, че за психотерапевтичната и консултативната психологична грижа е нужно повече време, за да е ефективна. Но средният брой посетени сесии на нашите 1760 изследвани е едва 3-4 за последната година. Това какво Ви говори?

Говори ми, че държавата ни отсъства в това отношение. Оставили са това на съвестните и загрижени работодатели, или на финансовите мускули на индивидуалния човек...

Казвате работодатели, но под 3% от работодателите през последните 5 години са взели присърце тези потребности и са създали програми за психологическа подкрепа на своите служители, въпреки препоръките на Международния стандарт ISO45003 от 2021 г. за грижи за психичното здраве на работното място. Сертифицираните по този стандарт бизнес организации и административни структури в България се броят на пръстите на двете ръце. Единици са и застрахователите, които включват в допълнителното здравно осигуряване грижите на психолози и психотерапевти. Промяна, вече повече от 15 години, уви няма, откакто изследваме проблема системно. Последните ни данни потвърждават резултатите от по-ранните национално представителни изследвания по същата тема.

Дали полудяваме бавно и колко неусетно е това го виждаме ежедневно - на улицата, на работното място, в задръстванията, в новините и в общи линии навсякъде около нас. По-големият проблем е, че няма кой да ни спре. Държавата си е добре така - прибира данъците от частните консултативни кабинети на психолози и психотерапевти и ежегодно потрива доволно ръце при поредния випуск, завършил психология - все едно обезщетява с кадри затормозената ни психика и на ум ги разпределя на глава от населението. Само че съвсем между другото забравя, че ни е поставила на колене вече десетилетия и ритмично, с удивително постоянство, ни бърка все по-дълбоко в джоба при и без друго най-ниските заплати в Европа. Разчита, че след като търпим, сме поне психически устойчиви, а ако не сме, все ще оберем стотинки от дъното, за да се спасим. Поединично. А ние пак така, поединично, спасяваме тях на избори. Дали пък наистина не сме полудели?

д-р Пламен Димитров

Снимка: личен архив

Д-р Пламен Димитров е частно практикуващ психолог, екзистенциален терапевт и организационен консултант с 40-годишен практически опит. Бивш президент на Дружеството на психолозите в България от 2000 до 2019 година. Член на Американската психологическа асоциация от 1990 година.

Цитираното изследване е проведено независимо и не използва финансиране от външни източници.

ИЗБРАНО