Почина отец Боян Саръев, известен като Кръстителя на Родопите. Духовникът е издъхнал тази вечер в кърджалийската болница, където се е лекувал от три седмици.

Боян Саръев си отиде от този свят на 67 години и навръх Стефановден - на същия ден преди 20 години в Кербала загина племенникът му Николай Саръев.

През последните над три десетилетия отец Боян служеше в храма "Успение на Пресвета Богородица" в кърджалийския квартал "Гледка", който ремонтира и разшири сам с помощта на дарения. Самият той е роден в семейство на български мюсюлмани, на 5 май 1956 година в крумовградското село Жълти Чал, което вече не съществува.

Свещеникът стана известен в началото на 90-те години, когато основа Движението за християнство и прогрес "Св. Йоан Предтеча" и си постави за цел да покръсти в православната вяра българомохамеданите, какъвто е и той по произход. В началото действията му бяха възприемани като бунтарство и реакциите не бяха еднозначни.

Саръев смути мнозина и си навлече критики и от мюсюлмани, и от някои християни. Критикуващите го не можеха да възприемат завоя в живота му - завършил милиционерско училище и школата на МВР В Симеоново през 1985, а само пет години след това решил да скъса с този живот и да стане покръстител и свещеник. През май 1990 г. бе ръкоположен за дякон, а по-късно и за свещеник в Пловдивската епархия. 

В началото на кръстителската му мисия желаещите да приемат православната вяра бяха толкова много, че Боян Саръев организираше групови покръствания, с по над 100 желаещи наведнъж. През всичките тези години - от началото на неговия живот като свещеник до края му, говореше с тревога, че Родопите се ислямизират, предупреждаваше, че шетат чужди емисари, които не проповядват традиционен ислям.

Благотворителност, мисионерство, обич към родината, неделно училище - много бяха мисиите му, та до покръстването на деца на украински бежанци през миналата година.

В християнската обител, за която се грижеше, беше приютил 35 бегълци от Запорожие. Той бе един от първите в област Кърджали, изразили готовност да приемат бежанци от Украйна и призова за разбиране и взаимопомощ местното население и власти. През май 2022 г. отецът разказа, че до онзи момент не е получил нито лев от държавата, въпреки че е кандидатствал, но е решен да изхранва приютените украинци, докъдето му стигнат средствата и възможностите.

Но това не е първата му подобна мисия - в продължение на 20 години, отец Боян Саръев изхранваше целогодишно близо 100 човека в разкритата трапезарията при храм "Св. Успение Богородично".

Свещеникът по време на подмяната на иконостаса в храма

Снимка: БТА

През пролетта на тази година той подмени изцяло иконостаса на храма, поставен от основаването на църквата през 1939г., както и стенописите в нея. Тогава свещеникът каза пред БТА: "Винаги съм искал, както съм тук над 30 години, да го подменя, но все не са стигали средствата. Твърде много работа се отметна тук и от една обикновена селска църквичка това място се превърна в православно духовно средище не само за кърджалийци и за Родопите, но и за цялата страна, защото хора идват от цяла България. Та така или иначе трябваше да се направи нов иконостас, нямаше и стенописи".

Беше обичан от родопчани - и от християни, и от мюсюлмани. През последните часове от борбата му за живот миряни, приятели и непознати в различни групи във Фейсбук споделяха призиви за молитви за здравето на отеца, който беше в интензивното отделение на кърджалийската болница цели три седмици.

Последната служба на отец Боян Саръев в храм "Св. Успение Богоридично" беше на 3 декември, а на проповедта присъстваха и дечица.

Именно в този храм се съхранява единствената в България частица от Светия кръст. Боян Саръев е признат не само у нас - той е включен от Американския биографичен институт в списъка с 500-те най-влиятелни личности по света.