Нормално е бившият премиер Симеон Сакскобургготски да спечели делото в Страсбург по казуса с царските имоти. Това каза бившият председател на парламента и бивш служебен премиер проф. Огнян Герджиков пред bTV.

По думите му това би било шамар за българската държава. "Доста дела губим в Страсбург, което не е добър атестат", заяви той.

"Когато НДСВ дойде на власт, юристите казахме на Царя, че е вероятно да има проблеми, свързани с имотите, и затова трябва да се приеме закон. Той каза:  "Аз докато съм в управлението, дума да не става", което, разбира се, му прави чест", изтъкна Герджиков.

"След изтичането на двата мандата с участието на НДСВ във властта следващото Народно събрание вместо да направи това, което се очакваше - да издаде реституционния закон за царските имоти, взе решение за мораториум върху тези имоти. Един такъв мораториум е абсолютно ограничаване на всякакви правомощия, нищо не може да правят с тези имоти. Това е много сериозно засягане на собствеността - нещо, което е много лош знак навън", отбеляза той.

"Как е възможно нашият цар Симеон, неговата фамилия, след като толкова години са господствали в нашия политически живот, да нямат никаква собственост", попита още Герджиков.

Бившият служебен премиер заяви, че няма предложение от президента Румен Радев да бъде неговата номинация за конституционен съдия.

На въпрос дали би приел, ако такова се появи, Герджиков отговори: "Нека първо се появи, и второ, вероятно няма да приема. Чувствам се много активен, занимавам се с много дейности, с някои от които няма да мога да се занимавам, ако евентуално бих станал конституционен съдия".

През май тази година Dir.bg разговаря със Симеон Сакскобургготски. В интервюто той коментира и казуса с имотите. Припомняме отговора на един от въпросите на Ваня Николова в рубриката "Личностите, които промениха България в последните 20 години":

- В това Ваше интервю при Кеворкян, когато Вие казахте "Аз няма да имам никакви претенции", но тогава нямаше закон за реституцията

- Претенции? Не, не, ама претенции... Извинявайте... Претенция е едно. Нещо, което ти връщат като на всеки друг български гражданин, е съвсем друго. Това не е претенция. И отгоре на това аз не инициирах, а беше покойният Татарчев, който инициира, без аз да съм му казвал или помолил, защото считах, че имаше много други приоритети тогава за България и за държавната хазна, та аз да дойда да кажа "ами моите имоти, какво".

За мен принципът е опорочен, за жалост. Всеки, който е добросъвестен, знае че, че т.нар. интендантство, беше личната хазна на царя. Това, което е било плащано, купувано с пари от интендантството, произхождаше изключително от лични средства.

Белгия има същото. Белгия продължава да си има еднакво название. Ние го копирахме от белгийците. Но както има военно интендантство, оттам вече тръгва цялото изопачено и изкривено, че и цивилното е държавно ведомство. А в бюджетите се вижда, че не постъпват пари за интендантството.

Когато сестра ми и аз дарихме този чудесен парк, който сега видяхте, като идвахте насам, това беше 2000 г. Някой да беше ме спрял и да каже: "Чакай моето момче, къде си тръгнал? Това не е твое"? Общината с благодарност го прие. Всички намериха, че беше един мисля, че приличен жест.

Помежду ни - много комично. Излизаме с кмета Софиянски. Той искаше да има пресконференция и да покаже просто благодарствена грамота. Излизаме, показваме, ура, чудесно. И първият въпрос, който ми задава едно момиче, казва: "Г-н Сакскобургготски, какво друго възнамерявате да дарите?" Аз видях, че кметът Софиянски я стрелна, можеше да я убие с поглед. И казах: "Госпожице, за днес мисля, че 900 дка са достатъчни, нали?" И така приключи темата.

Аз съм живял 55 години без тия имоти. Това не го разбират много хора, които гледат в чуждата чиния с наслада.