БГНЕС
Да се обърнеш към нестинарството - да се обърнеш към вярата
Ако не вярваш силно, не можеш да нагазиш с боси крака в жарта, казва нестинарят Горан Стефанов от Ямбол.
Нестинарството е една древна религия, която се е съхранила в автентичен вид до днес, сподели Горан когато представи ритуала пред хиляди зрители на фестивала "Богородична стъпка" на старозагорските минерални бани, предаде БГНЕС.
Нестинарството е един обреден цикъл със своите празници. Да се обърнеш към нестинарството, значи да се обърнеш към вярата, подчерта Стефанов.
Повечето изследователи се обединяват около теорията, че нестинарството е наследството на древните траки, един народ, който е бил наистина близък с нематериалното, отделял е истинско внимание на човешкия дух.
Обичаят е разпространен в началото на 20 век в няколко български и гръцки села в Източна Тракия, част от които през 1913 година попадат в България, а друга част остават в Турция.
Гръцкото население от останалите в Турция села се изселва в Гърция през 1920-те и пренася със себе си и нестинарските обичаи.
В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа – Българи.
В миналото "нестинарски" села са още гръцките Кости и Бродилово, както и българските Граматиково, Сливарово и Кондолово и в едно-единствено село в планината Родопи.
По горящите въглени обаче се играе и на други места в България, най-вече като туристическа атракция.
За първи път обичаят е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков.
Забележително е, че след танца, нестинарите нямат рани или изгаряния по краката. И в това се състои най-голямата магия на нестинарството.
Нестинарството е един обреден цикъл със своите празници. Да се обърнеш към нестинарството, значи да се обърнеш към вярата, подчерта Стефанов.
Повечето изследователи се обединяват около теорията, че нестинарството е наследството на древните траки, един народ, който е бил наистина близък с нематериалното, отделял е истинско внимание на човешкия дух.
Обичаят е разпространен в началото на 20 век в няколко български и гръцки села в Източна Тракия, част от които през 1913 година попадат в България, а друга част остават в Турция.
Гръцкото население от останалите в Турция села се изселва в Гърция през 1920-те и пренася със себе си и нестинарските обичаи.
В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа – Българи.
В миналото "нестинарски" села са още гръцките Кости и Бродилово, както и българските Граматиково, Сливарово и Кондолово и в едно-единствено село в планината Родопи.
По горящите въглени обаче се играе и на други места в България, най-вече като туристическа атракция.
За първи път обичаят е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков.
Забележително е, че след танца, нестинарите нямат рани или изгаряния по краката. И в това се състои най-голямата магия на нестинарството.