Необходима е промяна в нагласите на обществото, че "Ние можем" - говори Георги Колев за проблемите на инвалидите

Защо хората с увреждания, които са около 10% от населението ни, продължават да имат нисък стандарт на живот?

Необходима е промяна в нагласите на обществото, че "Ние можем" - говори Георги Колев за проблемите на инвалидите

Защо хората с увреждания, които са около 10% от населението ни, продължават да имат нисък стандарт на живот?

12:51 | 2 декември 2022 1 1020

"Посветих се изцяло на каузата за приобщаване на хората с увреждания в образователния, икономическия и културния живот на страната, защото вярвам в доброто, залегнало у човека, и в необходимостта от социална отговорност на обществото към всички маргинализирани групи. Надявам се на положителна промяна в човешките отношения, на по-голяма обич и уважение между хората, на промяна в нагласите на обществото и в изконното право на всеки човек да бъде наистина свободен и независим", каза Георги Колев - Председател на УС на Съюз на инвалидите в България. На 3 декември светът отбелязва Международния ден на хората с увреждания.

Георги Димитров Колев е роден в гр. Варна през 1956 г. Израснал в гр. Провадия и в санаториумите - с. Момин проход и Тузлата край Балчик, поради заболяване от детски паралич. Средното си образование завършва в Техникум по слаботокова електротехника "А.С. Попов" в гр. София. В Пловдивския университет "П. Хилендарски" изучава математика и физика. Участва в учредяването на Съюза на инвалидите в България /СИБ/ през 1989 г. и през юни 1990 г. е избран за зам. председател на УС на СИБ. След завършване на висшето си образование работи като преподавател. Завърших задочно "Социални дейности" във ВСУ "Черноризец Храбър" през 1999 г. и впоследствие магистърска програма "Социален мениджмънт" в Бургаски свободен университет. Работи в Министерство на труда и социалните грижи като областен координатор за Варненска област. През 1997 г. започва работа като доброволец в Националния център за социална рехабилитация /НЦСР/. През 1998 г. е назначен като директор на Център за хора с увреждания в гр. Варна, през 2002 г. става изпълнителен директор на НЦСР в гр. София. От 2004 до 2019 г. работи в Инспектората на Агенция за социално подпомагане, където опит в държавната администрация. Комбинацията от социална работа в НПО сектора и в държавната администрация го изграждат като специалист в проблематиката на хората с увреждания, социалното подпомагане и социалните услуги. През м. август 2022 на IX-я Конгрес е избран за председател на Съюза на инвалидите в България.

- Често хората с увреждания се нуждаят от положителни усилия от страна на обществото, за да имат еднакъв шанс за участие в социалния живот. Съюзът на инвалидите в България е все по-активен в защита на правата на хората с увреждания, стои зад впечатляващата промяна на парадигмата - от това уврежданията да бъдат разглеждани като лична трагедия, до това уврежданията да се възприемат като въпрос на човешките права. Какви трудности срещате?

- Основните трудности, които срещаме, са преди всичко в нагласите на обществото като цяло, което възприема хората с увреждания със знак на милосърдие и съжаление, виждайки техните затруднения при придвижването им в градска среда, при общуването и комуникациите, в образователния процес или трудовата заетост в интегрирана среда. Това разбира се е нормална човешка реакция, защото у всеки човек е залегнало доброто.

Именно това води до парадигмата да се приемат хората с увреждания като трагични съдби, за които трябва основно да се грижи държавата, както и НПО сектора, специализиран за това.

Институциите в България са приели през годините нормативни актове, както международни, така и национални, осигуряващи правата на хората с уреждания - Конвенция на ООН, Конституция на Република България, Закон за хората с увреждания, Национална стратегия за хората с увреждания 2021-2030 и много други /над 70 закона/.

Държавата е отделяла през годините нужните средства за облекчаване живота на хората с увреждания, като през последната година близо 2 мрд. лева - за различни видове целеви помощи, за лекарствени средства, финансова подкрепа, пенсии за инвалидност, социални услуги, за механизма "Лична помощ", за медицински изделия и помощни средства, субсидии за специализирани предприятия, програми за заетост, образователни и обучителни програми, програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност и др. преференции по различни нормативни актове, водещи до по-облекчено финансово състояние на хората с увреждания.

Въпреки тази "благоприятна" на пръв поглед нормативна и финансова среда, която държавата предоставя, хиляди хора с увреждания страдат поради нисък стандарт на живот, вследствие на ниски пенсии, ниски доходи от трудови възнаграждения и огромна безработица /около 90% от хората с увруждания по неофициални данни/.

Защо е така? Къде да търсим причините? И политиците се питат, как така при 34 мрд. лв. държавен бюджет, 2 мрд. лв не достигат за хората с увреждания. Ето го дебатът, който липсва в обществото и смело го поставяме на дневен ред. Ние разбираме и сме съгласни, че има много по-важни политики и необходимост от дебати. Но хората с увреждания вече са около 10% от населението в страната /665 473 бр. лица, получаващи финансва подкрепа от Агенция за социално подпомагане за 2021 г./, и все повече ще нарастват, поради липсата на превантивни политики, които да ограничават инвалидността във всички сфери от обществения живот - различни видове промишлености, транспорт, некачествени храни, нездравословен начин на живот, стрес, замърсена градска среда, не само физическата атмосфера, но и човешката, водеща до множество психически травми и увреждания.

Според нас, политиките трябва да се обърнат към възможностите и потенциалът на хората с увреждания, към техните умения и способности, които включени в трудовия процес биха могли да допринесат за личното им благо, за това на семейството и в частност на обществото. Решихме да променим логото на Съюза, като човекът на инвалидна количка изразява движение, и казва "Ние можем". Наблягаме на възможностите и желанието за самореализация на хората с увреждания, за независимост от асистенти, от ТЕЛК комисии и др. институции, като алармираме: "Ако имаме достъпна среда - архитектурна, транспортна, комуникационна и обществено приемлива, ние ще допринесем /без претенции за значимост/ в изграждането и просперитета на едно по-справедливо и хуманно общество.

През 60-те години на миналия век е било извършено мащабно научно изследване на пазара на труда в САЩ, при което е установено, че на всеки 1 долар инвестиции в образование и трудова заетост на човек с увреждане, същият възвръща 3 долара през живота си под формата на данъци и осигуровки. Така от ползватели на социални помощи и в тежест на бюджета, хората с увреждания в тази страна са обикновени данъкоплатци, равноправни с всички граждани.

Трудно ще догоним американците, но имайки предвид доброто ни законодателство, което е на европейско ниво, е необходима промяна в нагласите на обществото, че "Ние можем" и с посредническата роля на медиите да подобрим средата за социално приобщаване на хората с увреждания.

- За съжаление, хората с увреждания са граждани от различни възрастови групи на населението. От деца до възрастни хора. Може ли да се каже, че основната цел е да се улесни включването и участието на индивида в общността? И какви са инструментите, с които може да се постигне тази цел?

- Да, това е основната цел, като бих променил само съдържанието и съответно смисълът на думите - целта ни е да се "самовключваме" и "самоучастваме" в образователния, икономическия, културния и спортния живот на обществото.

Благодаря за въпроса, особено за "индивида", защото много хора без да са освидетелствани от ТЕЛК имат проблеми с придвижването, издръжливостта при изкачване на стълби или на къси разстояния, общуването и комуникациите, предвид различни ендокринни, сърдечни, белодробни и др. видове вътрешни /соматични/ и психически заболявания, които са невидими за образователните институции, за работодатели, за властимеещите, които взимат политическите решения.

Инструментите, с които може да се осъществят тези цели на "самовключване" е основната Цел на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания - държавата да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички права на човека и основни свободи и да способства за зачитане на вътрешно присъщото им човешко достойнство.

Конвенцията включва предоставянето от държавата на възможности на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота. Държавите предприемат подходящи мерки за осигуряване за хората с увреждания на равен достъп до физическата среда на живеене, до транспорта, информацията и комуникациите, включително до информационните и комуникационни системи и технологии и до всички останали удобства и услуги, отворени или предназначени за широката общественост, както в градските, така и в селските райони.

За какво мечтаете, господин Колев?

Мечтая за това, България да достигне в скоро време стандарт на живот за своето население в една модерна среда, наречена в Конвенцията на ООН "Универсален дизайн", което означава дизайн на изделия, жизнена среда, програми и услуги, които да се ползват в максимална степен от всички хора, без да се налага тяхното адаптиране или специализиран дизайн за хора с увреждания.

Мечтая за това, София да спечели някой ден Международния конкурс за най-достъпен град в света.

ИЗБРАНО