Напусна ни легендарният български мим Вельо Горанов

Великите хора уж се раждат случайно, но си отиват на големи празници..., пише Камен Коев

15:26 | 25 декември 2020 | Редактор : Калин Каменов 0 7412 Снимка: Официална страница във Фейсбук

Актьорът и един от най-известните български мимове Вельо Горанов е починал. Новината съобщиха негови близки и приятели във фейсбук.

"На най-великият християнски празник, към небесната сцена отлетя още един велик талант - Вельо Горанов - най-добрият МИМ в света, уникален актьор, прекрасен приятел и огромен ЧОВЕК! Той запали в мен този нестихващ огън на театъра, от него се научих на самодисциплина, от него разбрах, че няма невъзможни неща, от него научих, че без думи, можеш да кажеш много, като в уникалният му и незабравим спектакъл "Един мим разказва"! Нека вечно неспокойният ти дух лети на воля и твоята звезда да свети вечно, бате Вельо!
Сбогом! Обичам те!", пише Джими Диян Павлов.

"Великите хора уж се раждат случайно, но си отиват на големи празници... Нека небесата направят за него най - добрата сцена , от която да ни говори на езика който разбират навсякъде по свята без да нужен превод! Загубихме един Велик човек , широка душа и лъчезарен приятел... Поклон до земята пред Гения - Вельо Горанов", пише Камен Коев.

"Великите личности напускат тази земя на най - светлите празници! Благодаря, че се докоснах до огромния ти талант, благодаря, че беше мой приятел! Истински. Лек път Маестро... Ще ми липсваш!!!", публикува в профила му Елена Калевска.

Кой е Вельо Горанов

Вельо Горанов е български актьор, един от най-известните мимове в България. Роден е на 22 януари 1946 г. в Стара Загора. Учи актьорско майсторство в класа на Боян Дановски във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", завършва през 1971.

Играе в Драматично-куклен театър "Иван Радоев" Плевен, Театър "София" и Театър "Сълза и смях".

Един от създателите на студио "Пантомима" през 1976, заедно с Пейо Пантелеев и Милчо Милчев. През 1988 година основава театър "Движение", на който става и ръководител. Театърът е закрит през 1994. Изнася свои спектакли, сред които "Един мим разказва", "Швейк" и "Дон Жуан". Преподавател в НАТФИЗ.

Участва в известни български игрални филми като "И дойде денят" (1973), "Авантаж" (1977), "Всеки ден, всяка нощ" (1978), "Колкото синапено зърно" (1980), "24 часа дъжд" (1982), както и в серийния филм "Фильо и Макензен" (1979).

ИЗБРАНО