Мръсният въздух довел до смъртта на близо 15 000 българи за година

Регионите с най-лоши нива на фини прахови частици са у нас, в Полша и в Словакия

20:03 | 30 октомври 2018 | Редактор : Десислава Димитрова 147 7372 Снимка: Shutterstock

Замърсяването на въздуха с фини прахови частици е довело през 2015 г. до преждевременната смърт на 14 200 души в България. Това показа проучване на Европейската агенция по околната среда, обхващащо 41 европейски страни, цитирано от "Дневник". То е обновена версия на доклада, обхващащ периода 2000-2016 г.

Според доклада около 422 хил. случая на преждевременна смърт в тези страни през 2015 г. са свързани със замърсяването на въздуха с прахови частици с диаметър 2.5 микрона или по-малко (ПЧ2.5), като 391 хил. са случаите в ЕС. Тези частици да твърде малки, за да бъдат видяни или помирисани, но имат изключително вреден ефект и могат да причинят рак на белите дробове, астма и сърдечни болести.

Авторите отбелязват, че само заради този вреден за здравето елемент България е изгубила 142 хиляди години живот на гражданите си. Още общо над 10 хил. години живот на българи са изгубени заради азотен диоксид и тропосферен озон.

Виж още София е първа в ЕС по жертви на замърсения въздух

В България 640 случая на преждевременна смърт са свързани с превишаваща допустимата норма концентрация на азотен диоксид (който се свързва със замърсяването от колите), а 350 - с излагането на нива на тропосферен озон над допустимите граници. В изследваните 41 страни тези смъртни случаи са съответно 79 хил. и 17 700, а в ЕС - 76 хил. и 16 400. За разлика от защитния озонов слой в стратосферата, трапосферният озон е вреден и се формира, когато емисии като тези от въглероден диоксид реагират с други замърсители.

В доклада се отбелязва, че нивото на замърсяване леко се подобрява в ЕС, но продължава да е много по-високо от стандартите на съюза и на Световната здравна организация. Замърсяването на въздуха е основната причина за преждевременан смърт в изследваните 41 европейски държава и е "прекалено високо", отбелязва още агенцията, а нейният директор Ханс Брайнинкс го определя като "невидим убиец", срещу който трябва да се засилят усилията за да бъдат ограничени причините за него.

Средна годишна концентрация (в микрограма на куб. м) на частиците ПЧ2.5 за 2015 г.

Според анализа основните източници на замърсяване са транспортът, производството на енергия, търговските и индустриални сгради и домовете, индустрията, земеделието.

Агенцията отбелязва, че по-широката оценка, включена в доклада, е показала, че преждевременните смъртни случаи, дължащи се на фини прахови частици са намалели с около половин милион от 1990 г., което се дължи на европейските политики за качеството на въздуха и мерки на местно ниво, довели например до по-чисти превозни средства, индустрия и производство на елетроенергия.

Годишна концентрация на PЧ10 за 2016. Не е обръщано специално внимание на ефекта от природни източници или от зимното осоляване на пътищата.

През 2015 г. концентрацията на ПЧ2.5 е била малко по-ниска от предходната година, но нивата на тропосферен озон и на азотен диоксид са били по-високи.

Регионите с най-лоши нива на фини прахови частици са в източноевропейски държави като България, Полша и Словакия. Други страни над допустимите норми са Хърватия, Сърбия, Албания и Босна. Македония се представя най-зле от всички държави.

Замърсеният въздух нанася щети също така на екосистемите, почвата, горите, реките и намалява реколтите, предупреждава още агенцията.

ИЗБРАНО