Може ли да се намали онкологичната смъртност у нас чрез скрининг?

Кои са най-разпространените видове рак в България

Снимка: iStock by Getty

Може ли да се намали онкологичната смъртност у нас чрез скрининг?

Кои са най-разпространените видове рак в България

07:31 | 21 декември 2023 | Автор : Анелия Николова 15 2851 Снимка: iStock by Getty

Много от онкологичните заболявания нямат симптоми в началните стадии. Точно тогава обаче лечението може да бъде най-ефективно и пациентът да се излекува напълно.

Здравето ни

Въпросът трябва ли да се ходи на преглед, когато "нищо ми няма" отдавна не кореспондира със здравната култура на общества, които живеят в държави с организирана система на здравеопазване, залагаща на превенцията и профилактиката. Актуалният въпрос днес е дали ние сме такова общество в такава държава. У нас скрининг, по смисъла на държавна програма, чрез която трябва безплатно да се изследват рискови групи от клинично здрави пациенти за патологични промени, няма. Както няма и друга трактовка на думата скрининг. Всъщност има - доброволен, "опортюнистичен скрининг", който е всъщност т.нар. годишен профилактичен преглед. Него обаче всеки прави по съвест, по здравна култура и доста често - по някакъв притеснителен здравен показател.

Смъртността у нас от ракови заболявания е на второ място след сърдечносъдовата смърт. И ако за втората можем да спекулираме с това, че напредъкът в медицината удължи продължителността на живота като цяло, с което създаде естествена предпоставка за биологичното остаряване на индивида с всички съпровождащи сърдечносъдови рискове, то за появата и развитието на рака, освен генетичната предиспозиция и отключващите фактори, до голяма степен роля играе времето - кога е диагностициран и кога ще започне терапията.

На всички въпроси, свързани със скрининга ( или в общия случай - профилактика и проследяване на рискови групи), отговаря специалистът по образна диагностика от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост д-р Глория Адам.

Д-р Адам, за кои ракови заболявания се прави скрининг?

Редица онкологични заболявания могат да бъдат открити чрез скрининг тестове, като такива са рак на белите дробове, на гърдите, колоректален, на простатата, на маточната шийка и на кожата. За да бъде включено едно заболяване в скринингова програма е необходимо да се покрият определени критерии, като основният смисъл от провеждането на скрининг е откриването и лекуването на конкретното заболяване да води до значимо редуциране на смъртността от него.

Кои хора трябва да се подлагат на скрининг?

Има определени изисквания, които определят кой човек е удачно да проведе скрининг, като те се базират на възраст, пол, семейна унаследеност и рискови фактори. За различните онкологични заболявания изискванията са различни. Когато някой доктор назначи скринингово изследване на човек, който покрива критериите за скрининг, не означава, че се опасява, че човекът е болен, а е преценил, че е в рискова група и е препоръчително да се изследва, за да се изключи наличие на болест.

Как се извършва скринингът?

Скрининговите тестове за онкологични заболявания могат да включват различни методи - лабораторно изследване на кръв или други течности, генетични за генетични маркери свързани със заболяването, образни методи, като компютърна томография (КТ), магнитно резонансна томография (МРТ), ехография и мамография, които позволяват да се видят органите вътре в тялото и техните изменения.

Кои ракови заболявания се откриват чрез образни методи?

В отделението по образна диагностика се прави скрининг за рак на белите дробове, на млечните жлези и колоректален карцином. Образната диагностика има голяма роля в откриването на ракови заболявания чрез скрининг, определянето на стадия на заболяването и проследяването на състоянието в динамика в течение на терапията.

В какво се изразява скринингът на рака на белите дробове?

Изследването се препоръчва при хора, които нямат оплаквания, но са с висок риск за развитие на карцином на белите дробове. Те следва да отговарят на определени условия: да са пушачи на възраст между 55 и 80г., които пушат в момента или са се отказали през последните 15 години. Сериозни пушачи са тези, които пушат по една кутия на ден в продължение на 30 години или съответно 15 години са пушили по 2 кутии дневно. В риск се водят и хората, които имат в семейството си близки с рак на бял дроб. Извършва се с ниско-дозова компютърна томография (НДКТ) на гръдния кош веднъж годишно, която може да види изменения на структурата на белите дробове по-малки от 5 мм. Новата програма за ранно откриване на рак на бял дроб в нашата болница е одобрена от Министерство на здравеопазването в България. Тя дава възможност за намаляване на риска за пациента с до 90 % в сравнение с националните референтни стойности.

Какво представлява скринингът на рака на гърдите?

Прави се мамография при жени на и над 40 годишна възраст през една или две години, включително и на такива с импланти. Радиолозите са лекарите, които по принцип се занимават със скрининг на рак на гърдата, така наречените мамолози. Допълващи мамографията методи са ехографията, 3-D мамографията, контраст-усилената мамография и магнитният резонанс, тъй като те могат да засекат изменения, които понякога не се засичат със стандартната мамография. Тези методи не изместват мамографията, но при някои жени, например с по-плътна структура на гърдите, може в течение на регулярното скринингово проследяване да се препоръча извършването на някой от този допълващи методи. При жени в по-рискова група, като носителки на генетична мутация или с фамилна обремененост, скринингът може да започне по-рано преди 40 г.в. и да се провежда на определен период от време с магнитен резонанс с контраст.

При нас се прилага и контраст-усилена мамография като един от най-детайлните и сигурни методи за диагностика на рака на гърдата. При този метод във вената на ръката се инжектира контрастно вещество, което "оцветява" тумора и го прави видим. Той се използва и като алтернатива, ако е невъзможно да се проведе магнитен резонанс на гърдите.

В какво се изразява скринингът на колоректалния рак?

Скринингът на колоректалния рак има за цел да установи образувания в колона, наречени полипи, преди те да са се превърнали в ракови образувания. Провежда се при хора на и над 45 годишна възраст и с фамилна обремененост от колоректален рак, възпалително заболяване на дебелото черво или предходни полипи. Има различни методи за скрининг на колоректален рак. Стандартните са оптична колоноскопия от гастроентеролог и лабораторно изследване за фекално окултно кървене. Методът от образната диагностика, който се ползва за скрининг е компютър томографска колонография или още наречена виртуална колоноскопия и се провежда през 5 годишен период от време. Тя е ниско-дозово изследване, което прави оценка на колона и ректума при пациенти, които не желаят оптична колоносокопия или са в състояние, което не я позволява (възрастни или след хирургична процедура), или при нужда от оглеждане на цялото дебело черво, когато това не е възможно с фиброотпичната колоноскопия поради някаква причина, като тумор или срастване.

Опасно ли е рентгеновото лъчение, което се използва при скрининг с компютърна томография и мамография?

Не, не е опасно. Рентгеновото лъчение, което се ползва по медицински показания оправдава и надхвърля рисковете от приложението му. Всекидневно сме изложени на фонова радиация, дори на по-голяма когато се возим със самолет, а тази, на която пациентът е изложен по време на медицинско изследване е ниска.

Какво се случва след получаването на резултата от изследването?

Ако резултатът е в норма и не е открито онкологично заболяване, пациентът трябва да продължи регулярно скрининговите изследвания занапред през оказания период от време. Ако се открие наличието на онкологично заболяване, може да се препоръча доуточняване с друг метод на изследване или биопсия. Ако находката не е убедителна, може да се проследи в динамика през по-малък интервал от време. Понякога се откриват и съпътстващи случайни неонкологични находки, за които може да се проведе лечение.