20:48 | 13.03.2025

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

пн

вт

ср

чт

пт

сб

нд

пн

вт

ср

чт

пт

сб

нд

Майката на Даная реагира на скандала с ИСУЛ: На ръба съм, още една крачка - и ще полетя в бездната

Понякога "крещя", за да не крещят още майки до умиращите си деца, написа още Ани Стоянова

Снимка: БТА

Майката на Даная реагира на скандала с ИСУЛ: На ръба съм, още една крачка - и ще полетя в бездната

Понякога "крещя", за да не крещят още майки до умиращите си деца, написа още Ани Стоянова

18:54 | 11 февруари 2025 | Автор : Аделина Томова 29 6256 Снимка: БТА

"На ръба съм. Още една крачка - и ще полетя в бездната", написа Ани Стоянова - майката на починалата 15-годишна Даная Кулева след поредното нагнетяване на напрежението и страстите около трагичния случай.

Още по темата

Преди дни УМБАЛ "Царица Йоанна" - ИСУЛ уволни проф. д-р Искра Христозова след обвинения спрямо нея. Във видео от среща на фондация "Сдружение на деца с онкохематологични заболявания" с представители на Клиниката, болницата и Комисията по здравеопазване в Столичната община, лекарката бе заснета как обяснява, че Ани Стоянова е "една нещастна майка, която загуби детето си, но има някаква вина за това дете".

"Не може дете с тромбоцитопения да го качиш на горния етаж да спи на леглото - тя има четири деца - самотна майка, от четирима различни мъже, няма значение това, то да си удари главата, три дни по Гергьовден да не го заведеш на лекар и след това, като отива в "Пирогов", при отваряне на главата на този кръвоизлив, разбира се, понеже то няма фактори, които да спрат това кървене - загива, и сега лекарите са виновни. Успяха от "Пирогов" да се измъкнат, сега нас ни обследват", каза проф. Христозова, което й струваше поста ден по-късно.

Последвали и грозни интернет коментари към майката на Даная, които изглежда са я провокирали да напише тежките думи. Публикуваме ги без редакторска намеса и без съкращение:

"На ръба съм. Още една крачка - и ще полетя в бездната.

Дълго ще падам. Ще се сменят картини пред очите ми - коя от коя по-унищожителни.

За последната седмица имам не повече от десет часа сън. И не спирам да мисля.

Мисля най-вече за Даная... Ах, как ми се искаше да я познавате. Толкова доброта, смелост и безкрайна любов, събрани в едно дългокосо младо момиче. "Мами" ме наричаше.

Даная беше от онези хора, които носят светлина - истинска, физическа. Влизаше някъде, и ставаше по-светло.

Вече съм почти сигурна, че този свят не беше готов за нея. Оказва се, че не е готов и за мен.

Мисля и за другите си две деца. Всеки ден мисля. Всеки ден се опитвам да запазя радостта им.

И сега за смъртта ще пиша.

Разказвала съм тази история на близките си. Ще я разкажа и тук.

Малко след като Даная си отиде, гостувах в популярно предаване.

Един ден, на улицата, към мен се приближи една жена.

Жена-сянка.

Жена, която беше тук, но не искаше да е тук. Живееше между два свята. Крачеше по тази земя насила.

Попита ме дали съм Ани - майката на Даная. Каза, че ме е разпознала. И тя била загубила дете.

Помня всяка нейна дума:

- Ние с майка ми вече не спим. По цяла нощ седим и просто гледаме в пространството. После открих една жена, която говори с мъртвите. От Плевен е. Чрез нея говоря със сина си по вайбър. 200 лева струва. Само заради това живея.

Даде ми номера на "говорещата с духове" и си тръгна. През цялото време плачеше. Гледаше към мен, но очите ѝ бяха притворени.

Мъжът ми беше на метър от мен. Проследих с поглед как жената се отдалечава, обърнах се към него и казах:

- Моля те. Моля те, не ми позволявай да се превърна в сянка. Не искам да съм сянка.

И от този момент до днес, всеки ден, правя всичко възможно - и невъзможно - за да не бъда сянка.

Не исках другите ми две деца да свързват Даная с мъка, сивота и печал - всичко на което по стар обичай, аз трябваше да бъда проводник.

Даная нямаше време да напълни името и живота си със смисъл. Затова ѝ обещах, че ще направя всичко възможно да спестя поне една сълза на някого.

Затова понякога "крещя", за да не крещят още майки до умиращите си деца.

Но светът не е готов за това. Светът иска да плаче.

Светът иска да е анонимен. Да е тих. Защото винаги може да бъде и по-зле.

Светът обича маски и дълбоки заблуди. Обича онзи твърд слой кал, който се образува след суша. Дебела, вкаменена кал, по която можеш да вървиш, без да си даваш сметка, че след още малко дъжд ще затънеш до шия в същата тази кал.

Светът иска да вижда страдание. Черни шамии. Бели тарелки в треперещи майчини ръце.

И ако някой посмее - само посмее - да види този свят с други очи, с друг смисъл... или да се усмихне...

...не след дълго се озовава на ръба на пропастта", написа Ани Стоянова.

ИЗБРАНО