Попова призова за това на конференция на тема "Помилването - репресия и хуманност в съвременните наказателни политики", предадоха БНР и БТА.

По думите й това е наказание без перспектива, надежда и цели, а подобен тип изтърпяване на присъда е нехуманно и равносилно на смъртното наказание. "Няма шанс за помилване, а човекът не се отчита като ценност", допълни вицепрезидентът. Тя обаче уточни, че законодателят трябва да предвиди достатъчно тежко наказание за онези, които са извършили тежки престъпления.

Вицепрезидентът припомни, че две поредни правителства предлагат таказа промяна, но все още невнесен в парламента проект за Наказателния кодекс.
"До 1989 година живяхме в общество, в което човекът и правата му не бяха ценност. Явно 22 години е недостатъчно дълъг срок за други прозрения", каза Попова.

Тя посочи, че трябва да се погледне на помилването като институт, който може единствено да коригира и да направи наказателната ни политика по-социална и по-хуманна, защото самото наказание, както е регламентирано в НК, не дава шанс на човека. Според нея помилването е много важен, неразбран и неразработен институт.

Вицепрезидентът обаче заяви, че не е съгласна с досегашната политика по помилване. Пред журналисти тя коментира, че никъде по света няма такава честота на помилването, каквато се наблюдава у нас след 1989 г. За 1500 помилвания обществото не знае защо, каза Попова и категорично заяви, че за милозливост без правила няма място.

"Не се раздава милост назаем. Сега не помилваме толкова, защото няма основание на този етап, до момента 900 молби са решени. Помилването не е за да коригира съдебната практика и не може да замества правилата в затворите. Искаме помилването да е прозрачна държавна политика, защото то не е четвърта инстанция, не е добри условия в затворите, не е фалшиво разкаяние и театралничене, мисъл за семейството, след като си направил грешка, която все още не можеш и не желаеш да осъзнаеш", коментира вицепрезидентът.

На форума немският посланик Матиас Хьопфнер каза, че според него, помилването е знак за зрялост на всяка правна система.

Лицемерна готовност за разкаяние и преследване на прагматична изгода най-често стои зад основна част от исканията за помилване на затворници. Това обаче сочи анализ на молбите им до президентската институция, изготвен от доц. д-р Емил Маджаров. Неискреното, манипулативно самооправдание най-често се среща сред осъдените за кражби, грабежи и измами.

Осъдените за разврат и изнасилвания пък всъщност се чувстват много дискомфортно в затворите, заради проблемните си взаимоотношения с другите лишени от свобода и бързат да ги напуснат без да са претърпели позитивна промяна.

Молби за помилване на затворници има и с мотива, че искат да полагат грижи за децата си, с което осъдените разчитали на възможността да манипулират родителските чувства на комисията по помилвания.
Осъдените, които изтъкват като мотив за помилване необходимостта да се грижат за близките си с влошено здравословно състояние, пък само търсят подходящ външен претекст, тъй като в реалния живот те имат проблемни, конфликтни и отчуждени отношения с тях, анализират специалистите.

Други осъдени са поискали да бъдат помилвани с основен мотив тежкото финансово положение на семейството им. Проучванията на тази група осъдени показват, че те са слабо загрижени за близките си, проявяват се като изразени хедонисти, залагат на хазарт, реализират разходи, които многократно надхвърлят приходите им, се отбелязва още в анализа.


Анкета: Доживотен затвор без право на замяна - за или против?