Тази година отличието е придружено от чек за 8 млн. шведски крони или 1,21 млн. евро, като паричната награда беше намалена с 20%, съобщиха световните агенции, цитирани от БТА. 
За наградата се спрягаха имената на японския писател Харуки Мураками, ирландеца Уилям Тревър, сирийския поет Адонис, южнокорейския поет Ко Ун, романиста от САЩ Филип Рот и певеца и текстописец Боб Дилън.

Мо Ян, което в превод от китайски означава "не говори" или "мълчи". Това обаче е псевдоним на 57-годишния китайски прозаик Гуан Мое.
Мо Ян е автор на романи и на разкази, прочул се през 80-те години на миналия век. Използва различни похвати - от митове до реализъм, от сатира до любовна романтика, но творбите му безотказно са белязани от пламенен хуманизъм.
Писателят не е преведен на български.

Сред най-известните му произведения е "Червено сорго", по което е заснет едноименният филм за Чжан Имоу за силата на народа, на живота, за жизнеността на селяните.

Роден е в семейството на обикновени селяни на 5 март 1955 г. в селце край Гаоми, провинция Шандун. В произведенията си описва родния си край.
Мо Ян започва началното си образование в Гаоми, но ученето му е прекъснато в пети клас заради водовъртежа на Културната революция на Мао.
Той работи селскостопанска работа в продължение на години, преди да постъпи във фабрика през 1973 г.

Отива в армията през 1976 г. и започва да пише разкази през 1981 г. Ян следва литература в армейската Академия на изкуствата и в периода 1984 - 1986 г. излизат първите му разкази.

Първият роман на Мо Ян се появява на бял свят през 1986 г. Произведенията на Мо Ян силно са повлияни от родния му край.
По думите на писателя родният край е "най-красив и най-мръсен", "най-хубав и най-лош в света". Много от творбите са разкази, написани за селцето Дунбейсян.

Мо Ян отбелязва, че в творчеството му Дунбейсян е като миниатюра на китайското общество: "Представата ми през детските години за моя роден край Дунбейсян бе, че той е много обширен, наистина приказно място. Едно огромно, освободено и естествено място. В моите произведения Дунбейсян е събирателно понятие за цялата държава."

В миналото китайските села са били бедни и е било трудно да се изхрани семейството. Гладът завинаги се запечатал в съзнанието на Мо Ян и дори днес като влезе в супермаркет писателят често е привлечен от миризмата на хранителните продукти.
"Тогава много нездравословни продукти се използваха в ястията на хората. Например, кората на дърветата, трева, мухлясали сухи картофи и т.н. Големият глад накара китайците да забравят всичко и да мислят само за ядене. Като обърна поглед към миналото, често си мисля, че в света най-скъпото е храна, а не е златото и други скъпоценни неща", споделя Мо Ян.
Трудният живот оказва огромно влияние върху Мо Ян.

Много от произведенията на писателя съчетават хумор и дълбока тъга. Той каза, че неговият хумор е примесен със сълзите: "Навремето хората не можеха да видят своето бъдеще. Хуморът бе начин на живот."

През 90-те години на ХХ век обръща поглед върху романите. През 1989 г. излиза първият, преведен на Запад като "Баладите на чесъна", а през 1995 г. "Избрани творби на Мо Ян".
По-късно в рамките на 83 дни написва романа, преведен на Запад като "Големите гърди, широки бедра".
Той предизвиква полемики заради еротичното си съдържание и заради факта, че не описва класовата борба според каноните на партията.
Авторът е принуден от армейското ръководство да напише самокритика, да се откаже от книгата си и да я оттегли от печат.

"За мен писането е чест, пари и статус, както и мъките между миналото и настоящето. Никога не мога да ги забравя", споделя Мо Ян.

Нобеловата награда за литература е учредена през 1901 г. Присъжда се от Шведската академия по литература в Стокхолм. Досега отличието е връчвано 104 пъти. Носителите на Нобелова награда за литература досега са 108. Само 4 пъти в историята на наградата - през 1904, 1917, 1966 и 1974 г. с нея са удостоявани по двама творци.

Най-младият отличен с нея е британският писател и поет Ръдиър Киплинг. Той я получава през 1907 г. за "Книга за джунглата", когато е 42-годишен. Най-възрастният носител на отличието е британската писателка Дорис Лесинг (родена на 22 октомври 1919 г.). През 2007 г., когато й е присъдена Нобеловата награда, тя е на 88-годишна възраст.

От всичките носители на Нобелова награда за литература 12 са жени. От тях първа е шведската писателка Селма Отилиана Лувиса Лагерльоф, а последната е румънско-германската писателка и поетеса Херта Мюлер.
Пръв лауреат на Нобеловата награда за литература е френският поет Рьоне Сюли Прюдом.

Двама души се отказват да получат Нобеловата награда за литература - руският писател Борис Пастернак през 1958 г. и френският философ Жан-Пол Сартър - през 1964 г. Миналата година с Нобелова награда за литература беше удостоен шведският поет Томас Транстрьомер.