Консултантът Атанас Кръстанов: В България почти не се използват съвременни технологии и инструменти за мониторинг на горите
Климатичните промени, горските пожари, трансконтиненталният пренос на дим са тясно свързани явления, които оказват сериозно влияние върху околната среда и обществото
В България почти не се използват съвременни технологии и инструменти за мониторинг на горите, коментира в анализ за научната платформа за климата climateka.bg Атанас Кръстанов, консултант към Столична община по въпроси, свързани със защита от бедствия и разработване на редица документи като планове за защита от природни и индустриални бедствия.
Той е завършил теоретична физика - специалност "Физика на твърдото тяло" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Занимавал се е с научни и практически въпроси на приложения за позитронна анихилация и микроелектроника. Работил е в Комитета по използване на атомната енергия за мирни цели (понастоящем Агенция за ядрено регулиране). Има издадени книги и технически документи в тази област, като работи активно по международни проекти, свързани с изменението на климата и създаване и прилагане на различни платформи за оценка и ранно предупреждение за възникване на отделни и каскадни бедствия.
За съжаление, в България почти не се използват съвременни цифрови инструменти за мониторинг на горите, съчетаващ мощна технология за дистанционно наблюдение с големи бази данни и изкуствен интелект. Софтуерът не само позволява проверка на вида растителност в горите, но предоставя точни текущи метеорологични данни, 14-дневни прогнози и исторически анализи на времето, температурни аномалии в горската повърхност с последващо предупреждение за опасност. Въпреки това е възможно да се създадат платформи, които дават реалистична теренна информация, данни и прогнози за промяна на времето, възникване и разпространение на буреносни облаци, опасни зони за възникване и разпространение на пожари. В тези платформи може да се покажат горски пътища и пътеки, вид растителност и пожарен индекс, места за съсредоточаване на противопожарна екипировка и материали - идеята е, че трансконтинентален пренос на дим от горските пожари може да предизвика значителни проблеми за здравето и качеството на въздуха на големи разстояния. Димът от пожарите съдържа опасни вещества и частици, които могат да имат неблагоприятен ефект върху дихателната система на хората и да допринесат за замърсяването на въздуха в различни региони.
Климатичните промени, горските пожари, трансконтиненталният пренос на дим са тясно свързани явления, които оказват сериозно влияние върху околната среда и обществото. Промяната на климата допринася за увеличаване на честотата и интензивността на горските пожари, като по-високите температури и промените в режимите на валежите увеличават риска от запалване и разпространение на пожарите. Екстремните метеорологични условия, обусловени от климатичните промени, създават подходящи условия за по-големи и по-продължителни пожари. Честотата и интензивността на горските пожари се очаква да се увеличат с изменението на климата. Човешката дейност, която не отчита реалната обстановка - високите температури, изсушаване на растителността, продължително засушаване, също може да доведе до възникване на неконтролируеми пожари. Разгледани са видовете горски пожари, причините за тяхното възникване и техните последици върху здравето на гражданите и околната среда. Дискутира се и важността на въпросите за картиране на опасностите от пожари и прилагане на превантивни мерки за борба с пожарите.
Европа е най-бързо затоплящият се континент на Земята, а според данните 2022 г. е втората най-топла година за Европа, като миналогодишният летен сезон се оказа един от най-горещите в Западна Европа. За някои страни като Испания, Италия и Франция 2022 г. е била и най-топлата година в цялата им метеорологична история. По данни на Европейска информационна система за горски пожари (EFFIS) във Франция, пожарите са 6 пъти повече от средните стойности за периода 2006 - 2021 г.
Нови рекорди бяха поставени в средата на 2023 г. Учените са почти единодушни, че юли 2023 г. ще бъде най-горещият месец на Земята от около 120 000 години (Copernicus Climate Change Service (C3S).
Първите три седмици на месеца са били най-топлият триседмичен период в историята. През първата и третата седмица температурите също временно надхвърлиха прага от 1,5°C над прединдустриалното ниво - граница, определена в Парижкото споразумение.
Принос за изключително топлия юли бяха необичайно високите температури на океанската повърхност, които съвпаднаха с развитието на условията на Ел Ниньо, а това е период на по-топли от средните температури на океанската повърхност в Тихи океан. В същото време Северният Атлантически океан също повиши своята повърхностна температура и тя достигна до рекордни стойности.
През юли 2023 г. бяха отчетени и рекордни продължителни горещи вълни в голяма част от територията на Северна Америка, Азия и Европа, които съвпаднаха с опустошителните горски пожари, предизвикани от горещините в Южна Европа и в Канада. България също не беше пощадена от топлинните вълни. Според изявление на метеорологичната агенция на ООН, горещините оказаха голямо въздействие върху здравето на хората, околната среда и икономиките.
Учените с голяма увереност заявяват, че промяната на климата и затоплянето на планетата се дължи до голяма степен и на антропогенни фактори, главно поради изгарянето на изкопаеми горива. Свидетели сме, че след продължителните горещи дни следват опустошителни горски пожари, гръмотевични бури с градушка и наводнения, които излагат много хора на риск.
В допълнение на всички гореспоменатите фактори, тази година горещият въздух от Африка подпомогна рекордни температури от 39 - 42 °C за продължителен период от време и на Балканския полуостров. А горещите вълни са един от факторите, отговорни за увеличението на горските пожари това лято.
Само през последните дни Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" съобщава за 186 сигнала за възникнали пожари.
20 юли - магистрала Тракия е обвита в непрогледен и задушлив дим от развил се полски пожар от двете страни на магистралата. Съобщенията за разразили се пожари на територията на България стават ежедневие
23 юли - голям пожар тръгва в гората около Гребния канал в Пловдив.
23 юли - пожар в Бухово, който в рамките на деня е овладян.
25 юли - запали се иглолистна гора в труднодостъпна местност над Сапарева баня в Рила.