Кои заболявания водят до хипертония и как хипертонията влияе на заболяванията?
Медикаменти, алкохол, сол, наркотични вещества и тютюнопушене са само част от списъка.
Съвременното общество е изправено пред множество здравни предизвикателства, като едно от най-разпространените и сериозни е хипертонията (високото кръвно налягане). В предишна статия разгледахме кога и при какви стойности на артериалното налягане говорим за хипертония, как се мери артериално налягане и други свързани с темата аспекти.
Тихият убиец", както често е наричана хипертонията, засяга милиони хора по света и е водещ рисков фактор за сърдечносъдови заболявания, инсулт и други сериозни здравословни проблеми. Според Световната здравна организация (СЗО), хипертонията засяга около 1,13 милиарда души по света, като около 30% от възрастното население страда от това състояние. Въпреки че много хора свързват хипертонията основно с генетика и нездравословен начин на живот, редица заболявания също могат да предизвикат или влошат това състояние.
Какво е първична и вторична хипертония, и каква е важността на здравословния начин на живот и превенцията за поддържане на нормално кръвно налягане?
Първичната хипертония, известна още като есенциална хипертония, е най-честата форма на високо кръвно налягане и често няма ясна причина. и засяга около 90-95% от хората с хипертония. Причините за първичната хипертония не са напълно ясни, но се смята, че това е комплексно състояние, което е резултат от взаимодействие между генетични фактори, начин на живот и околна среда. Рискови фактори за развитие на първична хипертония са възраст, наследственост, затлъстяване, липса на физическа активност, нездравословна диета (особено с високо съдържание на сол), тютюнопушене и прекомерна употреба на алкохол.
Механизми на увреда и причини за поява на първична хипертония?
С напредване на възрастта артериите стават по-твърди и по-малко еластични, което затруднява преминаването на кръвта през тях. Това увеличава съпротивлението на кръвния поток и води до повишаване на артериалното налягане.
Генетичната предразположеност играе значителна роля в развитието на хипертонията. Ако родителите или близките роднини имат високо кръвно налягане, рискът за индивида също е повишен. Генетичните фактори могат да повлияят на механизмите, които регулират кръвното налягане, като ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС).
Освен независимите споменати фактори, има редица други, които са предотвратими и съобразяването с тях и избягването им могат да послужат за профилактика на хипертонията. Такова е например наднорменото тегло. Излишните килограми натоварват сърцето, което трябва да работи по-усилено, за да изпомпва кръвта през тялото. Това увеличава обема на циркулиращата кръв и съпротивлението в кръвоносните съдове, което води до повишаване на кръвното налягане. Свързан с този фактор е и заседналия начин на живот. Физическата активност помага за укрепване на сърцето и кръвоносните съдове, като подобрява кръвообращението и намалява налягането в тях.
Обема на кръвта и съответно артериалното налягане се увеличават и при диета с високо съдържание на сол, защото натрупаното количество натрий води до задържане на вода в организма. Освен това диети бедни на калий, калций и магнезий също може да допринесе за повишаване на кръвното налягане.
Никотинът в цигарите предизвиква стесняване на кръвоносните съдове, което увеличава съпротивлението на кръвния поток и така повишава кръвното налягане. Пушенето също уврежда стените на артериите, като допринася за тяхното втвърдяване и образуване на атеросклеротични плаки. А консумацията на алкохол, особено в големи количества може да повиши кръвното налягане чрез различни механизми, включително ускоряване на сърдечния ритъм и стимулиране на освобождаването на хормони, които водят до задържане на вода и соли в организма.
Стресът е изключително ключов рисков фактор за хипертония, защото той може да оказва влияние върху много аспекти в човешкия организъм, например: стресът води до ексесивна продукция на стресови хормони, като кортизол и адреналин и влияе пряко върху качеството на съня. Двете последствия имат пряко отношение към хормоналния дисбаланс, наддаването на тегло, хроничната умора и намалената физическа активност, които от своя страна водят до инсулинова резистентност, метаболитен синдром, диабет и предиабет и др.
Разбирането на тези рискови фактори и тяхното влияние върху артериалното налягане е ключово за предотвратяването и управлението на първичната хипертония.
Кога се говори за вторична хипертония?
Вторичната хипертония е резултат от друго основно заболяване или състояние и съставлява около 5-10% от случаите на хипертония. Тя може да бъде предизвикана от различни медицински състояния, които пряко или косвено повишават кръвното налягане. Такива състояния могат да са хронични бъбречни заболявания, ендокринни нарушения (като синдром на Кушинг, хипералдостеронизъм), сънна апнея, диабет, употреба на някои лекарства и злоупотреба с наркотични вещества.
При вторичната хипертония, наред с лекарствата към основното заболяване, трябва да се вземе под съображение какъв антихипертензивен медикамент да се предпише или каква терапия да се проведе, която да минимизира рисковете от повишаване на артериалното налягане и съпътстващите към него сърдечносъдови и мозъчни събития като инфаркти и инсулт.
Механизми на допълнителна увреда, водеща до вторична хипертония при различните заболявания
Хронични бъбречни заболявания. Бъбреците играят ключова роля в регулирането на кръвното налягане чрез контролиране на обема на кръвта и нивата на електролитите. При хронични бъбречни заболявания, увредените бъбреци не могат да филтрират кръвта ефективно, което води до натрупване на течности и натрий в организма. Това увеличава обема на кръвта и води до повишаване на кръвното налягане.
Нелекувана хипертонията обаче може допълнително да увреди бъбреците, създавайки порочен кръг, който води до още по-високо кръвно налягане и прогресиращо бъбречно увреждане.
Ендокринни нарушения. Различни хормонални нарушения също могат да доведат до хипертония. Например, при синдром на Кушинг, повишените нива на кортизол увеличават артериалното налягане чрез задържане на натрий и вода. При хипералдостеронизъм (синдром на Кон), повишеното производство на алдостерон води до повишена реабсорбция на натрий в бъбреците, което също води до увеличаване на обема на кръвта и кръвното налягане.
Ако тези ендокринни нарушения не се лекуват, те могат да доведат до сериозни сърдечносъдови усложнения и увреждане на органи.
Сънната апнея се характеризира с повтарящи се епизоди на спиране на дишането по време на сън, което води до хипоксия (недостиг на кислород) и стрес за организма. Този стрес активира симпатиковата нервна система, което води до повишаване на кръвното налягане.
Хроничната хипертония, свързана със сънната апнея, може да доведе до повишен риск от сърдечносъдови заболявания, включително инфаркт и инсулт.
Диабетът уврежда кръвоносните съдове и води до увеличаване на твърдостта и загуба на еластичност на артериите. Това увеличава периферното съпротивление, което води до повишаване на кръвното налягане. Освен това, диабетът често е свързан със затлъстяване и инсулинова резистентност, които също допринасят за развитието на хипертония.
Неконтролираният диабет и хипертонията увеличават риска от сериозни усложнения като сърдечносъдови заболявания, бъбречна недостатъчност и невропатия.
Лекарства и наркотични вещества, които могат да причинят или влошат хипертония
Химичните субстанции под формата на лекарства или наркотични вещества оказват влияние със страничните си ефекти върху целия организъм. Пряко или косвено много от тях имат отношение и към възникването на хипертония.
Някои нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) водят до задръжка на натрий и вода в организма и предизвикат вазоконстрикция (стесняване на кръвоносните съдове), което повишава артериалното налягане. Същият ефект на задръжка и промени в съдовата резистентност причиняват и някои хормонални контрацептиви, съдържащи естроген и прогестерон, както и определени кортикостероиди. В списъка се нареждат и селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина и норепинефрина (SNRI), които са вид антидепресанти, а хипертония може да се прояви и при честа употреба на лекарства, предназначени за облекчаване на назална конгестия (хрема).
По-сложни са механизмите, чрез които действат някои имуносупресори, използвани след трансплантация на органи, но и при тях се наблюдава повишаване на артериалното налягане.
Наркотични вещества, които влияят на хипертонията или могат да доведат до такава
Стимулантите кокаин и амфетамини повишават кръвното налягане чрез увеличаване на сърдечната честота и вазоконстрикция. Кокаинът също така предизвиква остър вазоспазъм на коронарните артерии, което може да доведе до инфаркт и сериозни сърдечни проблеми. Подобно на кокаина, метаамфетаминът води до значително повишаване на артериалното налягане чрез стимулиране на симпатиковата нервна система и вазоконстрикция.
Хипертонията е сериозно състояние, което може да бъде предизвикано от различни заболявания и фактори. Разбирането на механизмите, по които тези заболявания водят до повишаване на кръвното налягане, е от съществено значение за ефективната превенция и лечение на хипертонията. Поддържането на здравословен начин на живот, редовните медицински прегледи и навременното лечение на съпътстващите заболявания могат значително да намалят риска от хипертония и свързаните с нея усложнения.