Това сочи доклад от съвместен одит „Адаптация към климатичните промени – готови ли са правителствата?”, в който участие взе Сметната палата, съобщиха оттам.
Партньори са върховните одитни институции от осем европейски държави: освен България, това са Австрия, Кипър, Малта, Холандия, Норвегия, Русия, Украйна и Европейската сметна палата. Унгария е наблюдател по проекта.

Целта на одита е да се види до каква степен правителствата са подготвени за климатичните промени, като се направи оценка как се осъществяват адаптационните политики и действия на национално равнище в Европа и как се идентифицират предизвикателствата, свързани с адаптирането към изменението в климата и се направят общи заключения и препоръки.

Температурите се повишават и Европа се затопля по-бързо от осредненото за света, пише в доклада. Оценките на Европейската агенция по околна среда показват, че глобалната средна температура ще нарасне между 1,8 градуса С и 4 градуса С през това столетие и нарастването на температурата в Европа се очаква да бъде по-високо от средната глобална температура.
Повишените температури се асоциират с изменения във валежните модели, топене на ледниците и намаляване на снежната покривка, както и с изменение на морското равнище.
Водните ресурси, сухоземните и водните екосистеми и биологичното разнообразие, включително земеделието и горското стопанство, ще бъдат засегнати от тези промени.

Променящият се климат оказва влияние на екстремни явления като бури, наводнения, суши и горещи вълни. Те може да са по-чести и по-силни.

Уязвимите области и сектори значително се различават в различните части на Европа, като най-засегнати се очаква да бъдат страните от Средиземноморския басейн, Северозападна, Централна и Източна Европа и Арктика.
България попада в един от районите със засилени тенденции.

Според експертите, очакванията са за намаляване на годишната амплитудата между максималната и минималната температура на въздуха, като минималната температура се повишава по-бързо от максималната и намалява дебелината на снежната покривка.
Това ще води до изместване на горната граница на широколистните гори към по-голяма надморска височина, увеличаване на недостига на вода в почвата, загуба на биоразнообразие.

Най-засегнати ще бъдат селското и горското стопанство, енергетиката, водоснабдяването и критичната инфраструктура.

Въпреки действията, предприети от правителствата през последните две десетилетия за намаляване на антропогенните емисии от парникови газове и ограничаване на свързаното с тях увеличаване на температурата, някои неизбежни климатични промени се предвижда да съществуват и в бъдеще, смятат учените.

Амбицията на Европа е да ограничи емисиите на парникови газове, като запази нарастването на глобалната средна температура до 2 градуса.
Дори нарастването на средната температура от 2 градуса е свързано с някои тежки въздействия върху обществото, екосистемите и икономиката. Последните сценарии обаче показват, че тази цел, най-вероятно няма да бъде постигната, коментират в доклада.

Проучване за цялостна икономическа оценка в страните от ЕС оценява годишната загуба от БВП между 20 и 65 милиарда евро при нарастване на температурата съответно с 2.5° C и 5.4° C, без адаптиране към климатичните промени.

Националните одити разкриват, че до приключването на националните одити само две от осем страни са разработили всеобхватни адаптационни стратегии.
В повечето страни са установени слабости в координацията. Липсват също оценки за стойността на въздействията от климатичните промени или адаптационните мерки.

Съвместният одит показва, че правителствата не са достатъчно подготвени за очакваните последствия от промените в климата и не предприемат адекватни действия за справяне с неизбежните негативни ефекти от тях.
Препоръчано е страните да използват адекватни оценки на риска и уязвимостта, да бъдат разработени на национално равнище адаптационни стратегии и планове за действие, стратегиите ясно да определят сроковете за изпълнение, задачите и отговорностите, правителствата да осигурят координирана политика.