С новия колайдер в ЦЕРН ще отворим прозореца към една нова ера. Вървим към телепортацията, но тя няма да е в стил "Стар трек". Това твърди в интервю за списание "Космос" принц Кирил, който е отдаден на децата, сърфа, науката, черните дупки и тъмната материя.

В интервюто той говори за физиката, Вселената и Бога. Аз както и много учени вярвам в простотата в природата, в нейната симетрия, комплексност и елегантност, казва князът и добавя: "Квантовото сплитане е ключът. Вярвам, че космическите пътувания един ден ще са възможни, но пътуването във времето - не. Тъмната енергия и материя са фундаментален проблем, казва още князът.

Малцина знаят, че голямата страст на един от най-харизматичните принцове в Европа е квантовата физика. Независимо че вече над 30 години той е по върховете на водещи банкови институции в света, княз Кирил Преславски следи с интерес научните открития не само в любимата си специалност, а и във всичко, свързано с Вселената - от математиката до астрофизиката, астрохимията, биологията и много още.

Може би защото е сред малцината, успели да завършат с отличие квантова физика в престижния Принстънски университет.

"Космос" се свърза с него по повод рождения му ден, тъй като принцът неотдавна стана на 55 години. Въпреки огромната си заетост принц Кирил все така умело разпределя времето си между децата, банкерството, квантовата физика и сърфа.

"За рождения си ден бях в Лондон, но децата не можаха да са с мен - сподели князът пред "Космос". - Синът ми Тасило по това време бе на доброволческа работа в рамките на инициатива на организацията "Черноморска мрежа" във Варна. Той придоби отличен опит и научи много за замърсяването в Черно море.

Затова с децата това лято ще бъдем в Майорка за две седмици и се надяваме да имаме вълни и малко вятър."

Докато бе все още на работа, а и по време на ваканцията си князът с удоволствие обсъди с "Космос" най-актуалните теми в квантовата физика, устройството на Вселената, тъмната енергия и материя, черните дупки и доколко новите открития ни приближават към идеята за Бог.

Първият въпрос към принц Кирил е дали очаква тази Нова физика да се появи в близко бъдеще?

"Определено има много постижения, някои от които особено вълнуващи, когато говорим за Стандартния модел, особено при физиката на високите енергии и на частиците.

Спомнете си откритието в Големия адронен колайдер на ЦЕРН на Хигс бозона (частицата, която придава маса на останалите - б. р.), а и след него и някои други, които са изключително важни, защото експериментално потвърдиха възможността за съществуването на нови субатомни частици, за които досега имаше само теоретични предположения. За съществуването на някои от тях допускахме от 40 години, някои неща се случваха, а в същото време едва сега осъзнаваме едно важно ограничение - достъпните ни в момента нива на енергиите и един важен Х в детайлите - екзотичните частици тъмна материя. Затова на базата на натрупания емпиричен материал е необходимо да направим анализ и тогава да разширим контекста, за да постигнем дългоочакваното обединение на различните сили във физиката. Мисля, че Струнната теория бе многообещаващ пробив при преодоляването на тези трудности."

Разликата между Стандартния модел и Теорията на струните е, че той е изграден на базата на физиката на елементарните частици, каквато я познаваме днес. Докато Струнната теория твърди, че всички сили в природата и елементарните частици се състоят от едноизмерни обекти във вид на струни. Благодарение на това тя би решила някои непреодолими до този момент проблеми, свързани с несъвместимостта на квантовата механика и Айнщайновата теория за гравитацията, и би положила основата за създаването на обединената Теория на квантовата гравитация. Някои учени дори разчитат, че един ден тази теория ще реши търсената отдавна финална формула на мирозданието и ще обедини четирите сили в природата - гравитация, електромагнетизъм, силно ядрено и слабо ядрено взаимодействие. Задача, пред която сегашният Стандартен модел изглежда безсилен. Според Струнната теория има 10 или 11 измерения на пространство-времето, за разлика от сегашните 4: три пространствени плюс времето. Основното при нея е, че струните трептят с различни резонансни честоти, при това в различни режими, както струните на цигулката или китарата.

"Въпреки всички проблеми, мисля, че тази теория има някои предимства, които определено показват, че сме на път да стигнем до нещо позитивно - казва принц Кирил. - В същото време интуицията ми подсказва, че дори Струнната теория има някои слабости. Вариации като концепцията за суперструните (съкратено от суперсиметрична струнна теория), са по-скоро нещо интуитивно, но пък осигуряват по-добро представяне и наблюдение.

Според мен е необходим пробив, който никой не знае кога ще се случи. Допускам, че е реалистично да стане, когато се комбинират области като математиката и физиката с други, на първо място химията, за да се създаде необходимият за пробив масив от знания. Смятам, че именно той ще осигури отскок към следващото ниво, както стана с квантовата физика.

Затова вярвам, че само представители на различни области в науката заедно ще успеят да обяснят всичко, което се случва около нас. Моето усещане е, че след като толкова много години, толкова много хора по различни пътища преследват тази цел, ще се приближим още по-близо до успеха, посят през ХХ век."

Тук възниква следващият логичен въпрос-дали скоро ще дочакаме голямото обединение на четирите взаимодействия - гравитационно, електромагнитно, силно ядрено и слабо ядрено? Всъщност това ще е ключът и към Новата физика.

"Мисля, че това може би е най-предизвикателната част от изследванията във физиката и много от тях са посветени основно на него, но все още е много сложно - казва князът. - По-скоро въпросът е дали отговорът ще е прост и елегантен, каквато е Общата теория на относителността на Айнщайн, или ще е нещо сложно и трудно за разбиране от хората. Надявам се пробивът да е елегантен и да представлява едно просто решение. Аз както и много учени сме склонни да вярваме в простотата в природата, в нейната симетрия, комплексност и елегантност. Смятам, че сега се опитваме да преосмислим и да обединим тези четири взаимодействия, но не успяваме да го направим по прост начин. От известна гледна точка дори се отдалечаваме от опита ни в историята, когато са правени големи пробиви с някое умно и елегантно решение."

На въпрос какви надежди възлага на бъдещия 100-километров суперколайдер в ЦЕРН и дали с него ще стигнем до Новата физика и до окончателната обединителна формула, която ще надгради тази на Айнщайн, принцът казва: "Мисля, че инвестициите в тази област ще обогатят технологиите. Да, ще е много скъпо, защото изисква все повече и повече средства, но в същото време международната научна общност ще бъде въвлечена в този процес и ще се осъзнае, че се нуждаем от увеличаване на енергията в ускорителя, за да стигнем до следващото ниво на разбиране - ще отворим прозореца към една нова ера, която потенциално ще отговори на много въпроси и предизвикателства. Кога ще стане това, не е много ясно, защото е необходим огромен бюджет, много организации трябва да се съгласят да превърнат ускорителя в приоритет. Не съм сигурен кога ще се случи, но съм уверен, че с него ще достигнем до нова ера във физиката на високите енергии. Освен това с него има потенциал да получим отговорите на някои въпроси, които стоят на дневен ред в науката."

С експериментите в ЦЕРН научната общност разчита да бъде разгадан и един от най-мистериозните феномени в природата - така нареченото квантово сплитане. При него две или повече субатомни частици, например електрони, когато възникнат в един и същ физичен процес, се "сплитат" помежду си и връзката между тях остава трайна независимо от разстоянието, което ги разделя. Ефектът, образно представено, се проявява по следния начин - ако единият електрон е на Земята и започне да трепти, тогава другият, който може да е на стотици километри в околоземна орбита, също започва да трепти.

На въпрос как си обяснява този странен феномен, принц Кирил казва: "Много, много добър въпрос, защото това е ключът! Разбира се, мога да говоря само за своя опит. Очевидно е изключително трудно да се опише цялата картина, защото сме въвлечени в разгадаването на един естествен феномен на субатомно ниво. Сложна концепция, но някои математици вече разкриват как една безкрайност може да е по-голяма от друга безкрайност. Подобна идея е и квантовото сплитане. Наблюденията показват, че взаимодействията между частиците са факт. Горе-долу така е и в реалния живот - ако гледаме някого, той е в едно състояние, но усеща, че го гледаме и се обръща, като по този начин влиза в друго състояние. Но какво означава това квантово сплитане в реалността? Мисля, че наблюдаваме нещо, което е в полето. За това обаче има много дискусии какво всъщност се случва в реалността и какъв физичен процес е в основата на квантовото сплитане."

"Експериментите в Китай са огромно постижение, изключителна демонстрация на квантовото сплитане, при това на огромно разстояние - възторжен е принц Кирил. - Това е един наистина мистериозен начин и невероятен експеримент. Очевидно е, че вървим към телепортацията, но не мисля, че тя ще е в стил "Стар трек". В случая говорим за прецизно предаване на квантово състояние, което може да има изключителни ползи в развитието на науката въобще. Днес физиците срещат ограничения в принципите на реконструкция на молекулите в тялото по подобие на принципа на квантовото сплитане - с точност, с прецизност, с различните квантови състояния, със спин горе и спин долу и т.н.

От друга страна, съзнанието е нещо качествено различно, то е над физиката. Затова и аз се питам дали този механизъм някога ще бъде овладян, за да се пренася и съзнанието?

Той е привърженик на тезата, че първо трябва добре да се проучат черните дупки.

"Вече сме в състояние да ги наблюдаваме, особено след като наскоро бе заснета една от тях - казва принцът и лицето му грейва от възторг. - Синхронизираха се различни телескопи в цял свят, за да създадат едно удивително прецизно изображение, невероятен инженеринг! И всичко това, за да придобием представа какво всъщност представляват черните дупки. Както и при червеевите дупки, е трудно дори интуитивно да разберем какво в действителност се случва в тях. Но все пак мисля, че квантовата осцилация на т.нар. фалшив вакуум и спонтанното формиране на частици е реално, защото се наблюдава, но е трудно за разбиране."

Самата квантова осцилация - възникването и почти мигновеното изчезване на двойките частици около хоризонта на събитието - според Хокинг е в основата на излъчването на черните дупки.

Големият въпрос е дали всички тези пробиви в науката и особено в квантовата физика ни приближават към идеята за Бог или ни отдалечават от нея? След като всичко във Вселената е толкова съвършено, като в перфектно настроен механизъм, не е ли това всъщност най-големият довод за съществуването на Бог?

"Добър въпрос - замисля се принцът. -Споделям мнението на един Нобелов лауреат от Принстън за връзката между науката и религията. Веднъж той ми каза по повод някаква полемика в пресата, че самият той не е религиозен, но като студент изучавал религия. Бил заинтересуван от нея като философия, като знание. Също така сподели, че имал студент, който бил много религиозен и станал голям учен. Затова не смятам, че колкото си по-далеч от религията, си толкова по-добър учен. Невинаги това е правилото. Страшно много открития са направени от хора, които уважават религията. От учени, които се отнасят с уважение към религията. Тя е много повече от обикновена етика и морал в нашия живот. За разлика от нея, науката разрешава проблеми, осветява ги, отваря ни към нови идеи. Затова смятам, че е най-добре между науката и религията да има баланс. Това е правилното. Надявам се те да продължат да се развиват паралелно и да не са антагонистични."

Цялото интервю може да прочетете в списание "Космос".