Министерството на здравеопазването за момента предлага два алтернативни модела за бъдещо развитие на здравеопазването, каза министърът на здравеопазването Кирил Ананиев по време на Национална кръгла маса, посветена на бъдещето на здравеопазването, цитиран от "Фокус".

Той изтъкна, че промяната в здравно-осигурителния модел е належаща. "Новият модел, който изберем, трябва да работи за българските пациенти", посочи той.

Министър Ананиев каза, че е необходимо да се достигне до висока степен на съгласие и след това да се предприемат мерки е законодателството. Здравният министър постави двата нови модела на публично обсъждане пред парламентарни и извънпарламентарни политически сили, съсловни, пациентски и научни организации, ресорните комисии към парламента и обществеността. "Надявам се заедно да отчетем плюсовете и минусите и да изберем модел, след чието влизане в Народното събрание да не започват тепърва дебати, а да сме убедени, че избраният модел ще работи за хората", коментира министър Ананиев.

Единият вариант за бъдещата реформа в здравното министерство е НЗОК да финансира лечение на пациентите до 700 лв., а всичко нагоре да се поема от застрахователни фондове. За целта специалистите предлагат въвеждане на задължителна месечна здравна застраховка от 12 лева, която също ще се разпределя на социален принцип като 8-процентната вноска. "В тавана от 700 лева пациентите също ще имат съучастие. НЗОК ще покрива 85% от тази стойност, а останалите 15% пациентите ще плащат кеш или чрез допълнително доброволно застраховане. Според нас това ще облекчи пациентите", посочи Ананиев.

Става дума за тристълбова система, в която участва НЗОК в рамките на 8-те процента здравна вноска, допълнително задължителен застрахователен стълб и допълнително доброволно здравно застраховане. Предстоят изчисления с колко средства под формата на вноска ще работят застрахователните фондове.

Лекарствата и медицинските изделия ще бъдат вкарани в цените на клиничните пътеки, за да бъдат покривани от фондовете, но все още не е ясно по какъв механизъм ще се финансират. Услуги като избора на екип и екстри като самостоятелна стая в болницата и др. вероятно ще останат обект на допълнително доплащане от пациентите, което ще може да става кеш или чрез доброволна допълнителна застраховка. При всички положения доплащането на пациентите, което и в момента съществува, ще се официализира, а вероятно и увеличи. За сметка на това се очаква да бъде освободен по-сериозен ресурс за профилактика.

Другият вариант, предложен от министър Кирил Ананиев, предвижда пълна демонополизация на НЗОК, което означава, че застрахователни дружества ще се конкурират на свободен принцип с нея, ако изпълнят определени условия, указани със закон. Застрахователните дружества, конкурирайки Касата, ще работят в рамките на тези 8 процента здравна осигуровка, каквато в момента се събира. Всеки гражданин ще преценява и решава сам при кой застраховател да се запише.

"Това е ново законодателство, избор, преценка, стандартизация на самите процеси, гаранции за сигурността на средствата", каза Ананиев. По думите му демонополизацията на здравния фонд дава възможност за съревнование и конкурентност. "Това е философия на промяна, която се нарича заместващо осигуряване - не в един национален фонд, в който се осигуряват всички, а в заместващи - ти да избереш къде", отбеляза министърът.

"Готови сме на конструктивен разговор, нови предложения и критика в името на българския народ", добави той.

По думите на Ананиев основните принципи, залегнали в предлаганите промени, са нов тип контрол, конкуренция между финансиращите органи - НЗОК и здравните застрахователи, премахване на негрегламентираните плащания и модернизация на здравеопазването.

Вицепремиерът Валери Симеонов припомни, че в коалиционната програма са заложени промяна в модела, реформа в здравеопазването и демонополизация на НЗОК с цел подобряване на качеството на здравеопазването, да се прецизира и засили контролът върху изразходваните средства и да се повиши удовлетвореността на пациентите.

Вицепремиерът Томислав Дончев призова всички да използват времето за говорене по най-добрия начин, като особено внимание трябва да има към ползвателите на системата. Рядко имаме такъв колективен консенсус, че нещо не е наред, допълни той. Говорим, че ресурсите не достигат, а имаме очевидни белези, че се пилее ресурс. Говори се за труден достъп, а в същото време има свръххоспитализация. Постоянно се говори за профилактика, а почти нищо не се случва. Иска ми се да мислим поне за 20 години напред, изрази надежда Дончев.

На дискусията присъстват депутати, представители на президентството, на съсловните организации, на пациентски организации, на НЗОК, на застрахователни дружества, синдикати, на Световната банка, на Световната здравна организация и др.